Англичани и българи празнуват заедно на Острова
Макар да са на хиляди километра от България, сънародниците ни във Англия честват Националния ни празник. В събота вечер имаше огромен фолклорен фестивал в Северен Лондон.
Предстои разкриване на галерия „ Древните съкровища на България " и концерт в посолството. В българските събирания се включват и много чужденци. Повечето от тях са се влюбили в родината ни посредством български фолклор.
Поли Хънт пее в Лондонския български хор. 2/3 от хористите в него са чужденци, само че извършват песните ни без неточност. „ Това, което одобрявам в българската музика, е че е толкоз разнообразна. Имам доста обичани песни, само че обичам прочувствените, да вземем за пример по какъв начин пеем „ Девойко мори хубава " и „ Прощавай мамо ". Имаме и в действителност усмихнати, оптимистични песни, за танцуване, радостни песни с високи тонове и занимателен темп ", споделя Поли Хънт.
„ Чух тази музика за първи път преди доста години и в действителност ме порази. Тя е доста мощна, има някаква дива сила, огромна колкото планина. Обичам тези ексцентрични ритми. Това е някакъв тип освобождение на сила, като по едно и също време с това я опитомявате. Сякаш поставяте юзди на тигър ", акцентира Бърнърд Бърнс.
Бърнърд Бърнс управлява грузински хор, само че всяка седмица върви и в българския в Лондон. „ Постепенно Деси - нашият началник, ни учеше на този жанр и техника на пеене. Тя е прелестен преподавател. И когато за първи път се причислих към хора, бях просто замаян, когато я слушах по какъв начин пее. Тя е напряко мощ на природата ", добавя той.
Чужденците освен са се научили да пеят. „ Чубрица е тип билка, която сме опитвали в България и е доста вкусна. Накрая на една от песните ни има задявка - споделяме чубрица все едно кихаме като че ли сме подушили билката ", споделя Поли.
Брайън Хърст пък първо се влюбва в българка, а по-късно и в нашенските хора. От години танцува в лондонския отбор „ България ".
„ Срещнах моята другарка Зорка преди 10 години и отидохме на ваучър, и там бяха всичките български девойки, както и нашата ръководителка Ива. Всички ме попитаха: „ Защо не опиташ да танцуваш български танци? " И ето ме в този момент тук и още не мога да спра, тъй като това е доста потребно и като фитнес. Всъщност, не мога да танцувам, само че не преставам да се старая и да пробвам. И мисля, че това ме държи във форма ", споделя той.
Предстои разкриване на галерия „ Древните съкровища на България " и концерт в посолството. В българските събирания се включват и много чужденци. Повечето от тях са се влюбили в родината ни посредством български фолклор.
Поли Хънт пее в Лондонския български хор. 2/3 от хористите в него са чужденци, само че извършват песните ни без неточност. „ Това, което одобрявам в българската музика, е че е толкоз разнообразна. Имам доста обичани песни, само че обичам прочувствените, да вземем за пример по какъв начин пеем „ Девойко мори хубава " и „ Прощавай мамо ". Имаме и в действителност усмихнати, оптимистични песни, за танцуване, радостни песни с високи тонове и занимателен темп ", споделя Поли Хънт.
„ Чух тази музика за първи път преди доста години и в действителност ме порази. Тя е доста мощна, има някаква дива сила, огромна колкото планина. Обичам тези ексцентрични ритми. Това е някакъв тип освобождение на сила, като по едно и също време с това я опитомявате. Сякаш поставяте юзди на тигър ", акцентира Бърнърд Бърнс.
Бърнърд Бърнс управлява грузински хор, само че всяка седмица върви и в българския в Лондон. „ Постепенно Деси - нашият началник, ни учеше на този жанр и техника на пеене. Тя е прелестен преподавател. И когато за първи път се причислих към хора, бях просто замаян, когато я слушах по какъв начин пее. Тя е напряко мощ на природата ", добавя той.
Чужденците освен са се научили да пеят. „ Чубрица е тип билка, която сме опитвали в България и е доста вкусна. Накрая на една от песните ни има задявка - споделяме чубрица все едно кихаме като че ли сме подушили билката ", споделя Поли.
Брайън Хърст пък първо се влюбва в българка, а по-късно и в нашенските хора. От години танцува в лондонския отбор „ България ".
„ Срещнах моята другарка Зорка преди 10 години и отидохме на ваучър, и там бяха всичките български девойки, както и нашата ръководителка Ива. Всички ме попитаха: „ Защо не опиташ да танцуваш български танци? " И ето ме в този момент тук и още не мога да спра, тъй като това е доста потребно и като фитнес. Всъщност, не мога да танцувам, само че не преставам да се старая и да пробвам. И мисля, че това ме държи във форма ", споделя той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ