Макар да не спечели Игри на волята“, Светлин Митев бе

Макар да не завоюва „ Игри на волята “, Светлин Митев бе един от най-запомнящите се участници в екшън риалитито. Геройските му битки на арената, персоналният му сексапил и спортсменството го трансфораха в любим на феновете и мнозина му стискаха палци до финалната фаза. В последна сметка той не съумя да се класира измежду призьорите, само че продуцентите видяха капацитет в него и го поканиха в пролетния праймтайм шлагер „ Сезам Турнири на волята 2025 “. Ексбаскетболистът и сегашен занаятчия на калистениката не пропусна шанса си да вземе реванш и предишния понеделник победи безапелационно в „ игрите на най-хубавите “ като на финала надви над сърбина Алекса Ерски. 

- Светлин, честита ви победа в „ Турнири на волята “! Очаквахте ли през цялото време че ще успехите в този формат?
- Вярвах в качествата си, само че имах и своите подозрения. Знаех, че може да се случи всичко, изключително като беше забъркан и бутон на шанса. Беше значимо кой ще ми е конкурент. В надпреварите постоянно излизах за победа, само че бях квалифициран и за загуба. В „ Сезам Турнири на волята “ нищо не е изключено.

- Кои бяха най-сериозните ви съперници в „ Турнири на волята “?
- Това си зависеше от борбите. Георги Гешев беше сериозен съперник за противоборства с груба мощ, защото беше най-тежък. Най-трудно ми беше на финала в София. Усещах успеха, само че се изпуснах на трудността с кръговете против Алекса, което постоянно съм прекосявал с огромна лекост. Въпреки че бях отчаян от себе си, съумях да продължа напред към идващото тестване.

- Наградата ви е автомобил. Ще го карате ли, или ще го продадете?
- Ще си го употребявам и още по какъв начин. Имам потребност от кола и нямам самообладание да получа премията си и да я подкарам. Обещал съм даже на другари и близки да ги повозя, та няколко резервоара ще отидат за това (смее се). От 18-годишен владея брошура. Оттогава все карам, само че в никакъв случай не съм имал личен автомобил. Карал съм фамилната и служебни коли. 

- Посветихте успеха си в „ Сезам Турнири на волята “ на майка ви и брат ви, само че нищо не споменахте за татко ви…
- Истината е, че с татко ми не съм доста непосредствен. Бил съм на 5 години, когато той и майка ми са се развели. Виждам се с него извънредно рядко, не повече от един път годишно.

- В „ Игри на волята 6 “ прекарахте единствено един месец. Ако не бяхте отпаднали, можеше ли вие да сте спечелилият в сезона, а не Мартин Императора?
- Когато се подготвях за влизането си в „ Игри на волята 6 ", знаех, че няма кой да ме бие на арената. Много мощно имах вяра, че мога да печеля сезона. Тренирах по два пъти дневно в залата, имах си лечения и прецизен хранителен режим. Бях изцяло уверен, че в случай че инцидентно отпадна, това ще е поради неприятен шанс. Никога не съм очаквал обаче, че в последната ми борба няма да мога да си завържа мешката.

- Докато се подготвяхте за „ Турнири на волята ”, на назад във времето ли остана работата ви като треньор и играч по калистеника?
- Успоредно с подготовката ми упражнявах и други хора – въпреки всичко би трябвало да си изкарвам прехраната. Случвало се е да извозвам по 12-13 часа дневно в залата.

- Защо се отказахте от фантазията си да сте баскетболист в Америка?
- Други ме накараха да се откажа от фантазията ми да съм баскетболист в Съединени американски щати. В България всички знаеха, че съм доста добър, само че в Щатите не оцениха качествата ми. 3 години се борех да вляза в баскетболен тим в Америка, а през това време треньорите по всевъзможен метод се възползваха от мен – под претекст че ще науча по-добре играта, ме караха даже да избърсвам пода и да шетам. Доста гадно се държаха, единствено ме лъжеха. Заради тях изгубих интереса си към баскетбола. Беше сложен интервал за мен.

- Как се издържахте в Америка? 
- Какво ли не съм работил по време на престоя ми там. Бил съм снабдител, чистач, сервитьор... Шофирах и бус – карах студентите и учителите от кампуса.

- Кога се върнахте в България?
- След като се отхвърлих от фантазията си да вляза в американски тим по баскетбол и да стана знаменит, останах още една година в Съединените щати. Завърших университета в Охайо, където учех за компетентност „ Бизнес администрация и маркетинг ", и чак тогава се върнах в България.

- Мислили ли сте да останете за непрекъснато в Америка?
- Имах такава опция, откакто се дипломирах. Дадоха ми документ, който ми позволяваше да остана в страната една година и да работя легално. През това време можех да си издействам виза от шеф за по-дълъг интервал.

- Защо не се възползвахте от този късмет?
- Беше наложително да работя единствено по специалността, която съм приключил в университета. Шест месеца се пробвах да си намеря подобаващ професионален ангажимент в Америка, само че не съумях и се върнах в България.

- Майка ви и брат ви какво работят?
- Майка ми от 30 години живее в София. Работи като основен счетоводител. Брат ми е по-голям от мен с година и 8 месеца и сега е проектант в Америка. Миналата година приключи магистратура в Съединените щати, след което съумя да си откри работа по специалността и да се осъществя. След 2-3 години може да си изкара зелена карта и да остане за непрекъснато в Съединени американски щати.

- През зимата карате сноуборд. Имате ли някакви травми от пистата?
- Обичам да карам сноуборд, само че съм новобранец, единствено от две зими. Досега не съм падал неприятно. При последното ми каране в Банско напрежението в краката ми беше доста огромно. Прасците по този начин ме боляха, че не можех да вървя самичък. Наложи се приятелите ми да ме носят – очевидно тялото ми се  адаптира по-трудно към този спорт. Сам съм си отговорен, ча не послушах препоръките на по-опитните.
Те ме предупреждаваха да карам по-бавно и да не се мятам на огромни писти, само че аз сглупих и не ги послушах.

- Изправяли ли сте се в миналото пред сериозен здравословен проблем?
- В началото на втората си година в Америка разбрах, че имам дискова херния. Възпали се съществено от невъздържание с тренировките по баскетбол. Толкова бях стимулиран да вляза в тима, че въобще не се щадях. От дисковата херния 6 месеца не можех да се изправям, да се привеждам и да вървя обикновено. През това време поръчвах храна от магазина и ми я доставяха в квартирата. Ходех постоянно в болница и на рехабилитации и сега няма и помен от казуса.

- Как се виждате след 10 години, когато ще сте на 35? 
- Надявам се да съм здрав, финансово самостоятелен и да мога да отстранявам време за фамилията си. Майка ми е превъзходен образец за родител, отгледал самичък две деца. Излизаше от у дома за работа в 6 сутринта и се прибираше в 19.00. Поддържаше семейството, а намираше време и за мен и брат ми, за което сме й извънредно признателни.

- Споменахте, че желаете да създадете семейство. Има ли жена до вас?
- Да, с Ваня Запрянова (участничка във втория сезон на „ Игри на волята – 6. р.) сме много близки. Двойка сме от 6 месеца. Самото ни запознанство е доста забавно. Стана, когато отпаднах от „ Игрите, а тя водеше подкаста. След това се видяхме инцидентно няколко пъти, а започнахме и да си пишем.

- Досега предложили ли сте брак?
- Да, на първата ми огромна обич. Връзката ни продължи 6 години. Заминах за Америка да изучавам и планирах, като завърша образованието си, да се оженим. Отношенията ни обаче се разпаднаха и се разделихме. След това има и още една дълга връзка, само че тогава не съм си мислел предлагам брак.
Автор: Уикенд