Вежди е турчин - това му е хубавото
Макар да живеем в ерата на джендър демократичния дискурс, към момента човешката персона се дефинира преди всичко от пола и по-късно от националността си. Не от това кой е гербераст и кой е градски десен, кой е другар на Илия Павлов и кой – на Манфред Вьорнер, кой върти кючеци на Галена и кой рони сълзи на Рахманинов, кой чете Георги Бърдаров и кой си води бележки по Салман Рушди. Новият ръководител на националното заседание Вежди Летиф Рашидов е чист турчин. И това е най-голямото му качество, тъй като безусловно никой не го вижда.
Не ме разбирайте неправилно, няма да бързам с позитивни заключения за цивилизационното развиване на българина в последния век и половина и да акламирам това по какъв начин е надмогнал евтиния си балкански национализъм и вмирисания на лук и потури великобългарски претекст за трите морета. Факт е обаче, че в креслото на Петко Славейков, Захарий Стоянов и Иван Евстатиев Гешов през днешния ден седи турчин и никой не се впечатлява от този факт. А това никак не е малко.
Да, родният гласоподавател е все по този начин безпомощно и отчайващо тъп и първичен, което можете да видите по гласовете му за всякакви дребни съветски монети и психо генерали с протекли тръби. Но най-малко е съумял да избяга от популистките напъни на някогашните ченгета с национални носии и обезверените крясъци " Македонияяя! " Представете си на Учредителното заседание във Велико Търново за ръководител вместо Антим I да беше определен примерно видинският мюфтия Хафъзъ Сюлейман. Хайде, да не се връщаме толкоз обратно. Можеше ли през 1990 г. вместо сенилния Ники Тодоров Великото национално заседание да бъде управлявано да речем от Юнал Лютфи? Щеше да настане такова меле, че и военачалник Суровикин нямаше да може да ни денацифицира.
Щяхме да слушаме възрожденски песни, запенено да ни рецитират „ Чичо, помниш ли Батак “, щяха да изпълзят всевъзможни псевдонационалистически Държавна сигурност мижитурки със стиснати юмруци да ни изясняват по какъв начин сме предали заветите на Апостола и по какъв начин сме продали кръвта на Ботев и Бенковски на Ердоган. Днес от сходно държание няма и помен и това май е най-хубавото нещо, което можеше да се случи в скопения и жертван на мизерна и бърза гибел 48-и парламент.
Става ли обаче въпрос за европеизация на популацията, или просто сме очевидци на кулминационната точка на политическата незаинтересованост на електората? Наистина ли одобряваме един турчин за брат, сънародник, еднакъв, даже пръв измежду равни, или на никой към този момент не му пука какво се случва на жълтите павета? Един Вежди не може да отговори на тези въпроси. Щом обаче побърканите мачо митомани от Сърбия могат да се радват на лесбиището Ана Бърнабич отпред на държавното управление, може би и за нас има вяра.
Новият парламент добива второ позитивно качество след отсъствието на нискостеблените тошковчета и фъфлещите лелки на Слави – крахът на селския шовинизъм, който през днешния ден минава под флага на „ нов консерватизъм ”, български Тръмп общества и отбрана на обичайните полезности. А Вежди Рашидов може да е всевъзможен, само че хубавото е, че е турчин.
Не ме разбирайте неправилно, няма да бързам с позитивни заключения за цивилизационното развиване на българина в последния век и половина и да акламирам това по какъв начин е надмогнал евтиния си балкански национализъм и вмирисания на лук и потури великобългарски претекст за трите морета. Факт е обаче, че в креслото на Петко Славейков, Захарий Стоянов и Иван Евстатиев Гешов през днешния ден седи турчин и никой не се впечатлява от този факт. А това никак не е малко.
Да, родният гласоподавател е все по този начин безпомощно и отчайващо тъп и първичен, което можете да видите по гласовете му за всякакви дребни съветски монети и психо генерали с протекли тръби. Но най-малко е съумял да избяга от популистките напъни на някогашните ченгета с национални носии и обезверените крясъци " Македонияяя! " Представете си на Учредителното заседание във Велико Търново за ръководител вместо Антим I да беше определен примерно видинският мюфтия Хафъзъ Сюлейман. Хайде, да не се връщаме толкоз обратно. Можеше ли през 1990 г. вместо сенилния Ники Тодоров Великото национално заседание да бъде управлявано да речем от Юнал Лютфи? Щеше да настане такова меле, че и военачалник Суровикин нямаше да може да ни денацифицира.
Щяхме да слушаме възрожденски песни, запенено да ни рецитират „ Чичо, помниш ли Батак “, щяха да изпълзят всевъзможни псевдонационалистически Държавна сигурност мижитурки със стиснати юмруци да ни изясняват по какъв начин сме предали заветите на Апостола и по какъв начин сме продали кръвта на Ботев и Бенковски на Ердоган. Днес от сходно държание няма и помен и това май е най-хубавото нещо, което можеше да се случи в скопения и жертван на мизерна и бърза гибел 48-и парламент.
Става ли обаче въпрос за европеизация на популацията, или просто сме очевидци на кулминационната точка на политическата незаинтересованост на електората? Наистина ли одобряваме един турчин за брат, сънародник, еднакъв, даже пръв измежду равни, или на никой към този момент не му пука какво се случва на жълтите павета? Един Вежди не може да отговори на тези въпроси. Щом обаче побърканите мачо митомани от Сърбия могат да се радват на лесбиището Ана Бърнабич отпред на държавното управление, може би и за нас има вяра.
Новият парламент добива второ позитивно качество след отсъствието на нискостеблените тошковчета и фъфлещите лелки на Слави – крахът на селския шовинизъм, който през днешния ден минава под флага на „ нов консерватизъм ”, български Тръмп общества и отбрана на обичайните полезности. А Вежди Рашидов може да е всевъзможен, само че хубавото е, че е турчин.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ