Най-опасните химикали в света
Макар да построяват съвсем всичко към нас и вътре в нас, химикалите страдат от неприятна известност. Вярно е, че множеството могат да си от изгода, само че всички химикали са рискови при избрани условия. Тези, които ще ви опишем, са извънредно рискови даже при идеални условия.
5. Кислороден дифлуорид
Кислородният дифлуорид е отблъскващ химикал, който се подвизава под името F00F, тъй като съставлява два атома флуор и два атома О2. През 1962г химикът А.Г.Стренг разгласява труд, озаглавен „ Химическите свойства на кислородния дифлуорид “. Макар заглавието да не е вълнуващо, опитите му са били.
F00F би трябвало да се създава при доста ниска температура, тъй като се разгражда, когато кипи при температура -57°C. При своите опити, Стренг открива, че F00F реагира избухливо с органични субстанции даже при -183°C. При контакт с хлор или платина да вземем за пример, F00F предизвиква бурна детонация.
Всъщност в отчета на Стренг е цялостно с думи като „ проблясък “, „ искри “, „ детонация “, „ бурна “ и „ пламък “. Да не забравяме, че всичко това се случва при температури, при които множеството химикали не реагират изобщо.
4. Калиев цианид
Цианидът е елементарна молекула – единствено въглероден атом, тройно обвързван с водороден атом. Понеже е много дребен, цианидът може да се промъква на доста места в протеини и това съвсем в никакъв случай не е добре за нас. Особено обича да се свързва с стоманените атоми в центъра на хемопротеините.
Един хемопротеин е изключително потребен за нас: хемоглобинът, който придвижва кислорода в кръвта. Цианидът блокира тази негова дарба.
Както по този начин нареченият цианкалий влезе в контакт с вода, той се разгражда на циановодород, който елементарно се всмуква от тялото. Този газ мирише на горчиви бадеми, въпреки не всеки да може да го подуши.
Поради бързото си деяние, цианкалият е изборът за доста самоубийци. Британските сътрудници през Втората международна война са носели капсули цианкалий, при положение, че бъдат хванати, а високопоставени нацисти са употребявали отровата, с цел да избягат от правораздаването.
3. Диметил живак
Две капки диметил живак могат да бъдат смъртоносни.
През 1996г Карън Уетерхан учи резултатите на тежки метали върху живи организми. Тежките метали в своята железна форма са доста…. Тежки. И затова не се всмукват елементарно от тялото. Можете да вземем за пример, въпреки да не ви го предлагаме, да потопите ръката си в течен живак и да се отървете без особени последици.
За да употребява живака в ДНК, Уетерхан употребява диметил живак, атом с две прикрепени органични групи. По време на работа тя разлива една капка, може би две, върху латексовата си ръкавица. Шест месеца по-късно умира.
Уетерхан била умел професор и взела всички нужни защитни ограничения. Но диметил живакът минал през ръкавицата и за по-малко от 5 секунди, а през кожата – за 15 секунди. Химикалът не оставил никакви забележими следи, по тази причина Уетерхан забелязала страничните резултати месеци по-късно, когато към този момент нямало какво да се направи.
2. Хлорен трифлуорид
Хлорът и флуорът по настрана са рискови детайли. Оказва се, че като бъдат комбинирани в хлорен трифлуорид се получава нещо още по-ужасяващо.
Хлорен трифлуорид е химикал, толкоз разяждащ, че не може да се съхранява в стъклени съдове. Толкова мощен оксидиращ сътрудник е, че гори неща, които не се палят и с О2.
Дори пепел от неща, които към този момент са били изгорени в О2, се възпламеняват, когато са изложени на хлорен трифлуорид. Дори няма потребност от източник на искра. Когато 900кг хлорен трифлуорид се разливат при един промишлен случай, химикалът съумява да разтопи 0.3м бетон и 1м трошляк под него.
Единственият релативно безвреден метод за съхраняването на химикала е в железен резервоар, който преди този момент е бил обработен с флуор. Това основава флуорна преграда, с която хлорният трифлуорид не реагира.
1. Хидрофлуорна киселина
Всеки, който работи в региона на химията, е чувал ужасяващи истории за хидрофлуорната киселина. Технически, тя е слаба киселина и не отдава елементарно водородния си йон. В резултат на това не предизвиква бързо химическо изгаряне.
Това прави хидрофлуорната киселина доста по-коварна. Понеже е релативно неутрална, тя минава през кожата незабелязано и навлиза в тялото. Щом е там, хидрофлуорната киселина стартира да работи.
Когато отдаде протона си, флуорът остава да реагира с други химикали. Една от обичаните му цели е калцият. По тази причина хидрофлуорната киселина убива костите и унищожава калция, нужен за работата на сърцето. Ако човек не бъде лекуван незабавно, има огромна възможност да изпита дълга и брутална гибел.
