Макар да е зает с актуалния кметски вот, социологът Първан

Макар да е ангажиран с настоящия кметски избор, социологът Първан Симеонов откри време да разяснява трансформиралото се в сензация тъповато, нихилистично видеоесе на Иван Ланджев, прочетено трогателно от Захари Бахаров. Докато хиляди се прехласват по добре познатите бъзици със селянията на българина, Първан никак не е удовлетворен.

Ето жестоката му присъда:

И до мен стигна въпросното есе на видео (ще си го намерите, създателят се споделя Иван Ланджев). 

Почитания към създателя и изпълнителя (Захари Бахаров), само че иде тирада за тежка баналност. Като фейсбук статус на неизвестен вирален хипстър от Шишман е. Ще потърся да прочета други неща от създателя, вероятно са по-дълбоки. Спорът ми не е с него (според мен, той просто се е забавлявал с обезценени каламбури за ширпотреба), а с вашето прехласване. Пораснах и към този момент започвам да одъртявам, а вярното изкуство у нас върти едно и също парче: горчиво усмихната интелектуалска пренебрежителност към личния народ. 

И също, потресаващо е по какъв начин таман тези пластове, които отхвърлят националното, драговолно прибягват тъкмо до него, когато пристигна ред за подигравка. 

Ето го видеоесето:



Космополитното е персонално, срамотното е " българинът ". Не е, да вземем за пример, маргинализираният и намачкан човек, който няма късмет за просторност, не е консуматорът, който няма късмет за дълбочина, не е даже горкият Ганьо, ами е баш българинът. Няма обществени пояснения, единствено национални. И на никое място другаде по света не е по този начин. Само у нас е по този начин. Пием белина и това е! 

Не, не ми казвайте, че това са будителски работи. И други разочаровани от " българина " знам от учебнците, но доста от тях умряха за него. 

Този народен комплекс за непълноценност е също прост за увещание, само че очевидно е нужно. Изследван е от дълго време. Казано малко, в случай че в действителност съществува някаква българска специфичност, тя е тъкмо в този комплекс. Още по-кратко: самата поява на това есе е смешното у българина. Самосбъдваща се контузия. Будителите са тези, които ни вадят от нея, а не тези, които ни я натякват.

А, има и още нещо българско, а може би - балканско, османско, византийско, знам ли. Това е съчетаването на противоположности, салдото, двоичността. Затова и есето е въпреки всичко надушило посока. А има и попадение дори - единственото място в есето, в което не разпознах клиширан укор, е в действителност и действителен бисер на създателя. 
Май беше: желаеме да споделят, че компютърът е фиктивен от нас, само че не желаеме да ни трансформират в компютри. Да!