Макар да е в потенциален конфликт на интереси, българският съдия

Макар да е в евентуален спор на ползи, българският арбитър в Европейски съд по правата на човека Йонко Грозев е трябвало да си направи отказ по делото, само че още веднъж не го е направил

Едно решение на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) разбуни за малко духовете из финансово - политическите среди у нас. Фактът, че решението бе използвано от един от жалбоподателите стремително и даже не бе дадена опция на обществеността да се запознае с съответното наличие на решението - а на първо място с негови манипулативни тълкования, демонстрира, че още веднъж сме очевидци на опит за замяна на истината към банкрута през 2014 година, на четвъртата по величина българска банка, написа

Бързината, с която заинтригуваната страна – а точно кръгът жалбоподатели пред Европейски съд по правата на човека, се опита да използва правосъдното решение (за да внуши, че ще последва самобитна правна лавина у нас, под формата на инспектиране на от дълго време влезнали в действие решения на националните съдилища), поражда редица въпроси, свързани с някои странни условия към решението на Съда в Страсбург за КТБ.

Знаел ли е Цветан Василев авансово изхода от делото пред Европейски съд по правата на човека?

Още преди месец, в коментар във връзка свалянето му от търсене от „ Интерпол “, укриващият се в Белград някогашен мажоритарен притежател на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) - Цветан Василев, косвено анонсира оповестеното във вторник от Европейски съд по правата на човека правосъдно решение. Едва ли Василев е разчитал на интуицията си, на мнението на представляващите го пред Съда в Страсбург юристи или просто е блъфирал, по-скоро е разполагал с предварителна информация, което е повече от неправилно. А източниците на такава информация могат  да са два, освен това взаимно свързани – един в Страсбург и един в София.

През последната половин година, минала под знака на войната в Украйна, дългогодишните разкрития за връзките на Василев с близки до режима в Кремъл съветски олигарси откриха своето цялостно удостоверение, както от голям брой самостоятелни източници, по този начин също и от самите управляващи в Москва или околните до тях предприемачи с контакти в съветските специфични служби. Просто в Кремъл към този момент няма какво да губят и безусловно осветиха мрежите си за въздействие по света, измежду които и тези на Балканите, включително у нас и в прилежаща Сърбия. Заради това не бе инцидентно и окончателното решение на правосъдните управляващи в Белград да обезпечат политически чадър над банкрутиралия фараон, като му дават леговище. То от своя страна послужи за събаряне на Цветан Василев от листата за търсене с „ алена бюлетина “ на Интерпол. Но Василев ще продължи да заобикаля да влиза в страни от  Европейския съюз, тъй като там ще бъде задържан на съображение Европейска заповед за арест, издадена от България. Но тъкмо, тъй като околните връзки на Цветан Василев със глобени съветски олигарси като Константин Малофеев откриха своята цялостна верификация, от значително значение за защитната теза на банкера дезертьор, че е жертва на политически скрит план у нас, бе да си обезпечи свое лоби и в демократичния свят. В огромна степен това се случва с решението на Европейски съд по правата на човека от вторник. Същото освен, че не може да породи съответни правни последствия у нас, само че и носи своите основни пороци, изразяващи се в фрапантен спор на ползи.

Въпросът, знаел ли е Цветан Василев авансово решението на Европейски съд по правата на човека по жалбата на някогашните му шефове на КТБ, хвърля дълбока сянка на подозрение върху една от институциите, трансформирали се в стожер на демократичния свят. Повече от проблематично е, че в седемчленното жури участва и българският арбитър в Страсбург – Йонко Грозев. Само преди две години, задълбочено изследване на самостоятелни френски адвокати, уличи точно Грозев в тежък спор на ползи по редица правосъдни каузи пред Европейски съд по правата на човека. Чрез следене на правосъдната процедура, анализаторите разкриха, че Грозев е следвало да си направи отказ по десетки каузи, само че не го е сторил. По сходен метод е следвало да се води и по делото на Василев и компания против българската страна, предвид на политическия детайл на проблема. Но не, Грозев още веднъж не го е направил, което в огромна степен изяснява и политическия темперамент на част от решението.

Флагрантен образец за спор на ползи в Европейски съд по правата на човека е прословутото дело „ Колеви против България “, по което Йонко Грозев е бил юрист на жалбоподателите, а в този момент, в качеството му на арбитър, го употребява, с цел да оказва лобистки и деструктивен напън за ограничение независимостта на българската прокуратура. В правосъдния състав по въпросното дело е тогавашният български арбитър в Европейски съд по правата на човека Здравка Калайджиева, която четири години по-късно изненадващо се отдръпна от поста в изгода точно на Грозев. Самата процедура по избора на български арбитър в Страсбург през 2014-2015 година, извършена в мандата на правосъдния министър Христо Иванов, бе съпроводена от кавги, поради зависимости сред членове на журито по избора и предизвестения любимец Грозев.

Дали пък точно българският представител в правосъдния състав не е индикирал за упования излаз от делото пред свои дългогодишни сътрудници в адвокатските среди у нас, а оттова това да е стигнало до Цветан Василев? Има и друга догадка, от кое място Цветан Василев може да е знаел авансово, че част от решението на съдиите в Страсбург ще бъде такова, че да се употребява за пропагандни цели. И тази догадка е с адрес София.

Бездействало ли е Министерство на правораздаването?

Фактите сочат, че Европейски съд по правата на човека е гледал делото по исковете на шефовете на КТБ, назначени от Василев и неговата компания „ Бромак “, в мандата на правосъдния министър Надежда Йорданова, която при избора на Грозев за български арбитър бе шеф на кабинета на днешния си партиен шеф Христо Иванов. В този смисъл, повече от състоятелен е въпросът – бездействало ли е Министерство на правораздаването, в лицето на своя процесуален представител пред Европейски съд по правата на човека, по делото, водено от юристи на Цветан Василев против България. Изясняването на тази детайлност е от значително значение, предвид на обстоятелството, че Надежда Йорданова обществено легитимира под формата на персонални срещи, освен това на няколко пъти - Георги Георгиев – водачът на сдружението „ БОЕЦ “, който стартира своята професионална протестърска кариера след общата фотография от лобито на хотел в Белград още преди седем години. Нещо повече, една от срещите сред Надежда Йорданова и протежето на Цветан Василев - Георги Георгиев, се състоя броени дни откакто тя бе посетила Съда в Страсбург, с цел да се срещне неразбираемо за какво точно със арбитър Йонко Грозев.

Политическата част в решението на Европейски съд по правата на човека

Грозев дължи съдийското си място в Европейски съд по правата на човека на скандална процедура, извършена до момента в който шеф на кабинета на правосъдния министър бе Надежда Йорданова. По създание, с изключение на чисто правната страна на решението на европейския съд, което, както към този момент бе маркирано, няма да има директни последствия за завършили към този момент правосъдни проблеми у нас, то тук-там актът има по-скоро политически темперамент. Това е изключително видно от появилите се тълкования и откровени операции у нас, още преди юристите да се срещнали всъщност със правосъдното решение. Употребата му с чисто спекулативни цели, още повече слага под подозрение обективността на българския арбитър Йонко Грозев до различен основен състезател в сагата „ КТБ “ – олигархът Иво Прокопиев. В продължение на 15 години Грозев бе стартиран от изданията на Прокопиев, което в огромна степен изяснява и изпращането на тогавашния създател на Българския хелзинкски комитет през 2015 година за арбитър в Страсбург, точно след процедура, прокарана от политическото прокси на кръга „ Капитал “ Христо Иванов. Що се отнася до интереса на Прокопиев от създалата се обстановка, то подобен несъмнено съществува. Макар и да опонира на дълго лансираната от медиите на Прокопиев теза за КТБ и стоящия зад източването й фараон Цветан Василев. В този смисъл, налице е опит за политическа приложимост на правосъдното решение, изключително в подтекста на започващата предизборна акция за предварителния парламентарен избор, като нормалните цели на подмолните кръгове още веднъж ще са някогашните ръководещи от ГЕРБ и сигурно опозиционния народен представител от Движение за права и свободи Делян Пеевски.

Прокопиев и Василев още веднъж в общ хор

Може и да звучи парадоксално, само че интерпретациите, а и част от самото решение на Европейски съд по правата на човека, сподели образно какъв брой близки в действителност са си станали двамата тогавашни съперници – Иво Прокопиев и Цветан Василев. В предишното медиите на Прокопиев интензивно лансираха тезата, че под контрола на Цветан Василев КТБ е превърната във финансова пирамида, а той като неин мажоритарен притежател е употребявал непозволено финансовите активи, в това число за политически инженеринг и медийно въздействие. Години след банкрута на КТБ, двамата откриха допирни точки в опитите да овладеят страната, като преди този момент оправят сметките си с правораздаването. В последна сметка – както няма безконечни другари, по този начин няма и безконечни врагове, изключително общите ползи го постановат. 

Прокопиев и Василев са едни от най-големите лобисти и подмолни играчи, които употребяват всевъзможен запас, с цел да си разрешат проблемите с прокуратурата и антикорупционната комисия. И двамата имат обилни финансови и материални активи, запорирани точно по искане на държавното обвиняване и КПКОНПИ, а допреди две години Прокопиев бе обвиняем по дело пред спецправосъдието, какъвто, въпреки и задочно, дълги години се води и Цветан Василев. Заради това не е изненада, че медиите, обслужващи Цветан Василев, тези, благосъстоятелност на Прокопиев, както и идващите публицистичната политика на неговите, лансираха в общественото пространство тезата, че отнемането на лиценза на КТБ следвало да докара до преразглеждане от българския съд на към този момент влезнали в действие решения, свързани с банкрута на банката и изключително в частта за отсъждане на компенсации на някогашните притежатели и шефове.

Решението всъщност - съдът в Страсбург поряза финансовите искания на беглеца банкер

Само че в правосъдния акт категорично се показва, че „ осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека не би трябвало непозволено да нарушава правилата на мощ на присъдено нещо и на правната сигурност в гражданския развой “, което е ясна индикация, че седем години след отнемането на лиценза на финансовата пирамида КТБ и дума не може да става, въпросът да се „ отваря “ още веднъж под формата на формиране и разглеждане на искания по нови каузи или посредством инспектиране на старите. Нещо повече, в правосъдното решение на европейския съд се сочи, че „ реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване на отнемането на лиценза или на подбудените от него резултати “. Това вероятно може да се случи посредством компенсации, само че едвам откакто се потвърди, че дейностите на Българска народна банка са били умишлени. Нещо, което е невероятно, предвид на всички обстоятелства, материали, отчети и изследвания, разкрили повода за банкрута на банката.

Видно е, че решението на Европейски съд по правата на човека има политическа част, за която постоянно ще остане подозрението, че е прокарана в спор на ползи на един от членовете на правосъдния състав. Но в това време съдиите в Страсбург дават доста явен знак, че претенциите на жалбоподателите по отношение на българската страна са повече от неоснователни. Противно на внушенията, че България е наказана, Европейски съд по правата на човека отхвърля в цялостен размер исковете за 5,3 милиарда лева компенсации, претендирани от Цветан Василев и назначените от него в предишното шефове на банкрутиралия трезор. Това в действителност е значителният миг в решението на съда. То в цялостна степен обезсилва опитите на Василев, посредством неговите юристи, да стартира тезата за правни последствия от правосъдния акт на Европейски съд по правата на човека по повод и на наказателното дело за умишления банкрут на КТБ, което не е завършило още даже на първа инстанция. Несериозно звучат мнения, че решението на Съда в Страсбург доказвало цялостната непорочност на укриващия се към този момент осем години от българските управляващи банкер дезертьор. Цветан Василев, сходно на доста други обвинени, подсъдими и наказани, изцяло разбираемо не е удовлетворен от проверяващите го органи и обвиняващия го прокурор, а и от обвинител №1 и несъмнено, има право да твърди, че е почтен, само че не и като за задачата си служи с превратно пояснение на едно правосъдно решение, пък било то и на Европейски съд по правата на човека. В този смисъл единствено във фантазиите на Василев остават фантазиите му за „ листопад “ от оставки на магистрати като някогашният основен прокурор Сотир Цацаров и актуалният Иван Гешев.

Както към този момент бе маркирано, несъстоятелно звучат и претенциите, че посредством поредност от тъжби до българските съдилища, главно пред Върховния административен съд (ВАС), би трябвало да има нов прочит на банкрута на КТБ, изключително що се отнася до претенциите за финансово компенсиране на шефовете и на мажоритарния притежател Цветан Василев. Вместо нещо сходно, Европейски съд по правата на човека показва, че, с цел да извърши решението, българските управляващи следва да трансформират съответна наредба в Закона за банковата неплатежоспособност.

А, с цел да е изцяло ясно, че страната не дължи нищо на Цветан Василев и доближените му, съдиите в Страсбург отхвърлят даже и настояванията им разноските по делото в размер на 270 хиляди евро, да бъдат платени от България. Не, дължимите адвокатски възнаграждения са за сметка на жалбоподателите, излиза наяве от решението на съда. Все отново даже в Страсбург са наясно, че половин милион лв. са нищо за Цветан Василев, на фона на заграбените милиарди от пирамидата КТБ.