Звездата от „Братя“ и „Стъклен дом“ Калин Врачански: Когато Теа порасне ще я пазим от натрапници с дядо й Краси Ранков
Макар да е един от секссимволите на родното кино, Калин Врачански не разчита единствено на обаянието си, а влага гений и твърдоглав труд в функциите си. Почти няма българин, който да не е гледал превъплъщенията му или пък да не е чел публикация за актьорските му изяви или персоналния му живот. Наскоро артистът стана татко на дребната Теа. Той споделя, че се е появила на бял свят с съвършени ограничения и е тежала 4.175 кг. С изключение на моментите, в които е измъчвана от колики, съгласно Врачански щерка му се усеща прелестно.
Той също оказва помощ като сменя памперси денем, когато си е у дома, както и през нощта. Отбелязва, че когато е спокойна, дребната Теа е чудесна, само че стартира ли да пищи и да плаче, се замисля какво е това в ръцете му и за какво подвига такава тревога, какво не е наред. Пее й, прави какво ли не, единствено и единствено да се успокои.
Двамата с приятелката му и щерка им живеят в независимо жилище, а двете баби и дядото им оказват помощ с цялостна пара. Брат му, сестра му и племенниците му, също се радват на дребната.
Калин твърди, че дребната Теа не е кръстена на никого, просто по този начин решили с майка й. Категоричен е, че щерка им е нов човек, пристигнал на бял свят със своята си сила, само че несъмнено няма нищо срещу хората, които кръщават децата си на близки родственици. В техния случай обаче не е по този начин.
Калин Врачански не крие, че мечтае и за още деца, само че за момента е прекомерно рано, защото Теа е доста дребна. По отношение на брака – няма планове да стига до олтара, надалеч е от тази концепция, а и страната не предлага данъчни облекчения за млади фамилии.
Признава, че тъст му – артистът Краси Ранков, за който дребната Теа е четвърто внуче, доста се зарадвал, когато схванал за идната й поява. Двамата с Калин се познават още от времето, в което учил във ВИТИЗ, а тъст му бил помощник на проф. Сейкова в прилежащия клас. Станали близки другари, когато и двамата се снимали в „ Стъклен дом “. Постоянно били дружно около сериала, работата им споряла, вървяла по мед и масло…
Врачански не съжалява, че не е станал родител по-рано и е уверен, че за всичко си има тъкмо време и място под небето. Когато е с приятелката и щерка му до себе си, е доста по-предпазлив, само че пък когато е самичък не се лишава от неща, които го карат да се усеща по-добре. Още не е прибрал мотора, постоянно е обичал премерения риск. Никога не е бил необмислен, даже и в най-бурните си юношески години.
Наскоро един другар му споделил, че ще му е от изгода да стане ловджия, с цел да е квалифициран за времето, когато щерка му порасне. Той на собствен ред му отвърнал, че дядо й е ловджия и това е задоволително.
Категоричен е, че изказванието, че преди време е влезнал във ВИТИЗ на смешка, не дава отговор на истината и добавя, че даже се подготвил доста съществено за кандидатстудентския изпит. Цяло лято ходел на съвещания, учел материали, а композиторът Кирил Дончев му помагал в подготовката. Бил измежду първите в листата с новоприетите в Театралната академия по това време. През 2002г. приключил класа на проф. Здравко Митков.
В първите години не му било по никакъв начин елементарно. В началото работел в Кърджали. Там в театъра не получавал задоволително пари, а в същото време трябвало да бъде и в София,
където се случвали някои неща. Пътуването не било преференциално. Наложило му се да стисне зъби и макар неудачите да продължи напред. Актьорството изисква темперамент и не всеки съумява да прояви самообладание, в един миг се оказва, че някои не могат да живеят повече по този метод, отхвърлят се от работата си и стартират да се занимават с друго.
По отношение на шума, който се подвигна към злоупотребите с парите за спектакъл, Врачански споделя, че са обсъждали неведнъж този въпрос с сътрудници още до момента в който е бил създаван Законът за субсидия на театрите, е имало хора, които са предупреждавали, че се отваря и врата за злоупотреби. Очевидно обаче никой не се е вслушал. Според него е извънредно грозно да се злоупотребява със средства за просвета. Надява се виновниците да си понесат наказванията. От друга страна си мисли, че даже и да има шефове на театри, забъркани в злоупотреби, то те не са взимали парите единствено за себе си.
Доколкото знае доста от тях са правили поправки, канели са режисьори и са увеличавали заплащането на актьорите, с цел да се почувстват и те по-спокойни, занимавайки се с специалността си. Лошо е, когато се загатват хора, които по никакъв метод не са присвоявали държавни средства, заключава той.
Отбелязва, че той самият е в листата с набедените. Съзрял името му да стои в представлението Съкровището на Силвестър, в което не взе участие. Бил почнал да репетира за спектакъла, само че си имал аргументи да се откаже. Човекът, който е цитирал участниците в постановката, е трябвало да ревизира, преди да написа.
Признава, че не се е замислял какво щял да прави, в случай че не го бяха приели от първия път във ВИТИЗ. Имал шанса след постъпването му там, незабавно да стартира да играе. По това време доста спортувал и допуска, че в случай че го били скъсали на изпита, щял да опита на идната година в НСА.
Автор: Уикенд




