За склонността към оптимизъм или илюзията за неуязвимост
Макар постоянно да мислим себе си за доста рационални и разумни, учените откриват, че човешкият мозък от време на време е прекомерно оптимистичен. Помолени да прецените какъв брой евентуално е да преживеете бракоразвод, болест, загуба на работата или акцидент, евентуално ще подцените опцията такива събития да се случат в живота ви. Това е по този начин, тъй като мозъкът ви има вграден оптимизъм, написа obekti.bg, базирайки се на framar.bg.
Феноменът постоянно се назовава " заблуда за неуязвимост ", " нереалистичен оптимизъм " и " лична илюзия ".
Това користолюбие ни кара да имаме вяра, че е по-малко евентуално да изпаднем в неволя и е по-вероятно да реализираме триумф, в сравнение с действителността допуска. Вярваме, че ще живеем по-дълго от междинното, че нашите деца ще бъдат по-умни от междинното, че ще бъдем по-успешни в живота от междинното. Но по формулировка не можем да надхвърлим междинното.
Склонността към оптимизъм е всъщност неправилно поверие, че възможностите да преживеем негативни събития са по-ниски, а тези за позитивни са по-високи в сравнение с близките. Този феномен в началото е разказан от Вайнщайн (1980), който открива, че болшинството от колежаните имат вяра, че възможностите да развият проблем с алкохола или да се разведат са по-ниски от тези на съучениците им. В същото време болшинството от тях са уверени, че възможностите им за позитивно развиване като пазаруването на личен дом и дългоденствие са доста по-високи тези на техните връстници.
Влиянието на склонността към оптимизъм
Горното не значи, че имаме прекомерно безоблачен взор върху живота си. Важното тук е, че това наше користолюбие може да докара до вземането на недобри решения, което да води до пагубни резултати. Тази заблуда за неуязвимост постоянно ни кара да пропущаме годишните си прегледи, да не слагаме защитния колан, да не прибавяме пари към спестовната си сметка или да не използваме слънцезащитни артикули, тъй като неправилно имаме вяра, че има по-малка възможност да се разболеем от рак на кожата.
Когнитивният невролог Тали Шарот, създател на The Optimism Bias: A Tour of the Irrationally Positive Brain, отбелязва, че това користолюбие е необятно публикувано и може да се следи в културите по целия свят. Шарот разяснява, че до момента в който тази оптимистична пристрастност води от време на време до отрицателни резултати като ангажиране с рискови държания или нездравословни избори, то има и своите преимущества. Оптимизмът усъвършенства благосъстоянието ни, като основава възприятие за предугаждане на бъдещето. Ако чакаме положителни неща да ни се случват, ние сме по-склонни да бъдем щастливи. Този оптимизъм може да работи като самоизпълняващо се знамение. Когато имат вяра, че ще съумеят, хората в действителност са по-склонни да бъдат сполучливи.
Оптимизмът ни стимулира да преследваме задачите си. В края на краищата, в случай че не вярвахме, че бихме могли да реализираме триумф, за какво бихме си правили труда?
Оптимистите също са по-склонни да подхващат ограничения за здравето си - да спортуват, да одобряват витамини, да се хранят здравословно тъй наречените
Защо сме толкоз оптимистични? Експертите считат, че мозъкът ни може да е еволюционно благоразположен да вижда чашата на половина цялостна.
Изследователите откриват разнообразни аргументи за нашия присъщ оптимизъм, в това число когнитивни и мотивационни фактори. Когато оценяваме рисковете, ние съпоставяме личната си обстановка с тази на другите, само че също по този начин сме егоцентрични. Ние се фокусираме върху себе си, вместо да гледаме реалистично на сравнението ни с тях.
Ние сме мощно стимулирани за висок оптимизъм.
Вярвайки, че е малко евентуално да се провалим и е по-вероятно да успеем, ние имаме по-добро самочувствие, по-ниски равнища на стрес и по-добро общо богатство.
Фактори, повлияващи склонността ни към оптимизъм
- По-вероятно е редките събития да бъдат повлияни от този феномен. Хората са склонни да мислят, че е по-малко евентуално да бъдат наранени от неща като урагани и наводнения, просто тъй като нормално те не са ежедневни събития.
- Хората изпитват повече оптимизъм, когато мислят, че събитията са под директен надзор и въздействие на индивида. Както Шарот разказва в TED Talk, не че хората имат вяра, че нещата ще се развият вълшебен, те просто мислят, че имат уменията, с цел да го реализиран.
- По-вероятно е нереалистичният оптимизъм да се появи, в случай че негативното събитие се възприема като малко евентуално. Ако да вземем за пример човек има вяра, че ракът на кожата е доста рядко заболяване, по-вероятно е той да бъде нереалистично оптимистичен във връзка с рисковете.
Фактори, които понижават появяването на нереалистичния оптимизъм
Изследванията демонстрират, че хората, които са депресирани или тревожни, са по-малко склонни да изпитат тази настройка към оптимизъм.
Изживяването на избрани събития може да понижи пристрастността ни към оптимизъм.
Хората са по-малко склонни да изпитват нереалистичен оптимизъм, когато се съпоставят със свои близки - другари и членове на фамилията.
Докато откривателите се пробват да оказват помощ на хората да понижат пристрастността си към това когнитивно деформиране, да насърчат здравословното и понижат рисковото държание, те откриват, че намаляването или елиминирането на това наше користолюбие в действителност е необикновено мъчно.
В изследвания, включващи опити за понижаване на склонността ни към оптимизъм посредством дейности като образование на участниците за рискови фактори, поощряване на доброволците да обмислят образци за високия риск и обучаване на тематики за какво са изложени на риск, учените откриват, че тези опити водят до малко промени, а в някои случаи даже усилват оптимизма. Например, това да разкажете на някого за риска да почине от избран табиет, като пушенето, може в действителност да го накара да повярва, че няма да бъде отрицателно обиден от него.
Феноменът постоянно се назовава " заблуда за неуязвимост ", " нереалистичен оптимизъм " и " лична илюзия ".
Това користолюбие ни кара да имаме вяра, че е по-малко евентуално да изпаднем в неволя и е по-вероятно да реализираме триумф, в сравнение с действителността допуска. Вярваме, че ще живеем по-дълго от междинното, че нашите деца ще бъдат по-умни от междинното, че ще бъдем по-успешни в живота от междинното. Но по формулировка не можем да надхвърлим междинното.
Склонността към оптимизъм е всъщност неправилно поверие, че възможностите да преживеем негативни събития са по-ниски, а тези за позитивни са по-високи в сравнение с близките. Този феномен в началото е разказан от Вайнщайн (1980), който открива, че болшинството от колежаните имат вяра, че възможностите да развият проблем с алкохола или да се разведат са по-ниски от тези на съучениците им. В същото време болшинството от тях са уверени, че възможностите им за позитивно развиване като пазаруването на личен дом и дългоденствие са доста по-високи тези на техните връстници.
Влиянието на склонността към оптимизъм
Горното не значи, че имаме прекомерно безоблачен взор върху живота си. Важното тук е, че това наше користолюбие може да докара до вземането на недобри решения, което да води до пагубни резултати. Тази заблуда за неуязвимост постоянно ни кара да пропущаме годишните си прегледи, да не слагаме защитния колан, да не прибавяме пари към спестовната си сметка или да не използваме слънцезащитни артикули, тъй като неправилно имаме вяра, че има по-малка възможност да се разболеем от рак на кожата.
Когнитивният невролог Тали Шарот, създател на The Optimism Bias: A Tour of the Irrationally Positive Brain, отбелязва, че това користолюбие е необятно публикувано и може да се следи в културите по целия свят. Шарот разяснява, че до момента в който тази оптимистична пристрастност води от време на време до отрицателни резултати като ангажиране с рискови държания или нездравословни избори, то има и своите преимущества. Оптимизмът усъвършенства благосъстоянието ни, като основава възприятие за предугаждане на бъдещето. Ако чакаме положителни неща да ни се случват, ние сме по-склонни да бъдем щастливи. Този оптимизъм може да работи като самоизпълняващо се знамение. Когато имат вяра, че ще съумеят, хората в действителност са по-склонни да бъдат сполучливи.
Оптимизмът ни стимулира да преследваме задачите си. В края на краищата, в случай че не вярвахме, че бихме могли да реализираме триумф, за какво бихме си правили труда?
Оптимистите също са по-склонни да подхващат ограничения за здравето си - да спортуват, да одобряват витамини, да се хранят здравословно тъй наречените
Защо сме толкоз оптимистични? Експертите считат, че мозъкът ни може да е еволюционно благоразположен да вижда чашата на половина цялостна.
Изследователите откриват разнообразни аргументи за нашия присъщ оптимизъм, в това число когнитивни и мотивационни фактори. Когато оценяваме рисковете, ние съпоставяме личната си обстановка с тази на другите, само че също по този начин сме егоцентрични. Ние се фокусираме върху себе си, вместо да гледаме реалистично на сравнението ни с тях.
Ние сме мощно стимулирани за висок оптимизъм.
Вярвайки, че е малко евентуално да се провалим и е по-вероятно да успеем, ние имаме по-добро самочувствие, по-ниски равнища на стрес и по-добро общо богатство.
Фактори, повлияващи склонността ни към оптимизъм
- По-вероятно е редките събития да бъдат повлияни от този феномен. Хората са склонни да мислят, че е по-малко евентуално да бъдат наранени от неща като урагани и наводнения, просто тъй като нормално те не са ежедневни събития.
- Хората изпитват повече оптимизъм, когато мислят, че събитията са под директен надзор и въздействие на индивида. Както Шарот разказва в TED Talk, не че хората имат вяра, че нещата ще се развият вълшебен, те просто мислят, че имат уменията, с цел да го реализиран.
- По-вероятно е нереалистичният оптимизъм да се появи, в случай че негативното събитие се възприема като малко евентуално. Ако да вземем за пример човек има вяра, че ракът на кожата е доста рядко заболяване, по-вероятно е той да бъде нереалистично оптимистичен във връзка с рисковете.
Фактори, които понижават появяването на нереалистичния оптимизъм
Изследванията демонстрират, че хората, които са депресирани или тревожни, са по-малко склонни да изпитат тази настройка към оптимизъм.
Изживяването на избрани събития може да понижи пристрастността ни към оптимизъм.
Хората са по-малко склонни да изпитват нереалистичен оптимизъм, когато се съпоставят със свои близки - другари и членове на фамилията.
Докато откривателите се пробват да оказват помощ на хората да понижат пристрастността си към това когнитивно деформиране, да насърчат здравословното и понижат рисковото държание, те откриват, че намаляването или елиминирането на това наше користолюбие в действителност е необикновено мъчно.
В изследвания, включващи опити за понижаване на склонността ни към оптимизъм посредством дейности като образование на участниците за рискови фактори, поощряване на доброволците да обмислят образци за високия риск и обучаване на тематики за какво са изложени на риск, учените откриват, че тези опити водят до малко промени, а в някои случаи даже усилват оптимизма. Например, това да разкажете на някого за риска да почине от избран табиет, като пушенето, може в действителност да го накара да повярва, че няма да бъде отрицателно обиден от него.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ