На правилното място или как може да се печели от пространствен мениджмънт
Макар че съгласно проучване на Gallup хората през днешния ден са по-удовлетворени от своята работа, в сравнение с преди 10 години, ангажирането и задържането на чиновниците продължава да е едно от най-големите провокации, пред които са изправени фирмите по света, свидетелства световно изследване на Deloittе.
Причината за това се крие във обстоятелството, че неудовлетворените чиновници костват скъпо на бизнеса. От Gallup са пресметнали, че американската стопанска система губи до 550 млрд $ годишни вследствие на спадовете на продуктивността, които се следят при неудовлетворените чиновници.
Ново проучване на Cornerstone OnDemand и Harvard Business School обаче разкрива, че мястото, което ни е отредено в офиса, е от основно значение за това какъв брой сме щастливи и продуктивни на работа.
Проучването открива, че преподреждането на бюрата в офиса и седенето наоколо до сътрудник, който има изцяло друг метод към работата от вашия, може да бъде елементарен и ефикасен метод за повишение на силата, мотивацията и продуктивността на работното място.
В опитът, който откривателите дефинират като първото изследване на „ пространствения мениджмънт “, са били оценени данни от повече от 2000 чиновници в американски и европейски офиси на огромна софтуерна компания в продължение на 2 години.
Изследователите са разкрили, че настаняването на верните видове чиновници един до различен води до доста повишение на продуктивността и облагите.
„ Правилната непосредственост води до 15-процентово покачване на фирмените резултати. При организация, в която работят 2000 чиновници, това може да значи нарастване на облагите с 1 млн. $ на година “, настояват откривателите.
Освен разбор на самостоятелната работливост, изследването включва и по този начин нареченият индикатор „ spillover ” (буквално преливане) термин, с който откривателите отбелязват общото показване на чиновниците, които са били настанени наоколо до избран техен сътрудник.
В изследването чиновниците са били разграничени в три обособени категории – „ продуктивни “, „ насочени към качеството “ и „ общи “. Изследователите дефинират продуктивните служащи като такива, които демонстрират висока успеваемост и продуктивност, само че по-ниско равнище на качество на работата, до момента в който „ насочените към качеството “ като чиновници, които не са най-продуктивни, само че изпипват детайлите до съвършенство. В категория „ общи “ влизат чиновниците, които се показват приблизително и в двете класификации.
„ Преливането “ е било класифицирано като позитивно или негативно според от дистанцията сред двама души.
„ Служителите имат разнообразни стилни страни и въпреки че „ преливането “ е минимално, когато става въпрос за усъвършенстване в професионалните сфери, в които служителят по този начин или другояче е способен, същият този чиновник може да бъде повлиян положително, когато преливането визира други аспекти на работата, в които той не е изключително добър. “, споделят откривателите.
Майкъл Хаусман, който един от създателите на проучването, акцентира, че положителното показване на един чиновник има доста по-голям резултат при „ преливането “ върху близките, в сравнение с неговите отрицателни привички и резултати.
„ Ако поставите добър и несъвършен чиновник един до различен, по-слабо представящият се служащ ще стане по-продуктивен и ефикасен, до момента в който резултатите на по-добрият съвсем не се утежняват. “, споделя Хаусман.
„ Ако сте измежду чиновниците, които се показват на най-високо равнище в офиса, не би трябвало да избягвате тези, които се показват по-зле от вас. Тук не става въпрос за обстановка, в която всяка облага за едната страна е загуба за другата. Представянето и на двамата чиновници може да стане по-добро, когато те седят един до различен спрямо това, когато седят сами в ъгъла “, прибавя той.
Разстоянието сред обособените чиновници в офиса обаче има сходно въздействие и в случаите, когато става въпрос за някои по-негативни черти на чиновниците.
Всички знаем, че настинките и гриповите заболявани са заразни, само че доста изследвания демонстрират, че същото важи и за токсичното държание на работното място. Лидерите могат неумишлено да основат фирмена просвета, при която честността и етичното държание остават невъзнаградени. В някои случаи стресът може да бъде обхванат по същият метод, по който гълтаме и цигареният пушек на нашият сътрудник. Тези прочувания хвърлят нова светлина върху отрицателното въздействие на неприятното държание, като преглеждат феномена, който откривателите назовават „ плътност на токсичността “.
„ Ако имате добър чиновник, който е на радиус от 7-8 метра от „ отровен чиновник “, вероятността прилежният чиновник да се трансформира в проблематичен се удвоява. Вероятността един чиновник да бъде уволнен поради неприятно държание нараства с 150%, в случай че той се намира зона, която има висока „ плътност на токсичността “, изяснява Хаусман.
Най-важният и насърчителен извод от нашето изследване, който би трябвало да бъде изведен на напред във времето, е обстоятелството, че положителното показване се „ прелива “ по-лесно от неприятното и че положителното държание е по-заразно от токсичното, прибавя той.
„ Питате се каква е повода за това? Този резултат може да се дължи на обстоятелството, че хората имат конкурентен темперамент и желаят да се показват на същото и даже на по-добро равнище от близките. Мениджърите би трябвало да одобряват този резултат като един тип игра на музикални столове, която може доста да усъвършенства представянето на компанията, в случай че те се възползват от нея “, споделя Хаусман.
По материал от FastCompany.com
Причината за това се крие във обстоятелството, че неудовлетворените чиновници костват скъпо на бизнеса. От Gallup са пресметнали, че американската стопанска система губи до 550 млрд $ годишни вследствие на спадовете на продуктивността, които се следят при неудовлетворените чиновници.
Ново проучване на Cornerstone OnDemand и Harvard Business School обаче разкрива, че мястото, което ни е отредено в офиса, е от основно значение за това какъв брой сме щастливи и продуктивни на работа.
Проучването открива, че преподреждането на бюрата в офиса и седенето наоколо до сътрудник, който има изцяло друг метод към работата от вашия, може да бъде елементарен и ефикасен метод за повишение на силата, мотивацията и продуктивността на работното място.
В опитът, който откривателите дефинират като първото изследване на „ пространствения мениджмънт “, са били оценени данни от повече от 2000 чиновници в американски и европейски офиси на огромна софтуерна компания в продължение на 2 години.
Изследователите са разкрили, че настаняването на верните видове чиновници един до различен води до доста повишение на продуктивността и облагите.
„ Правилната непосредственост води до 15-процентово покачване на фирмените резултати. При организация, в която работят 2000 чиновници, това може да значи нарастване на облагите с 1 млн. $ на година “, настояват откривателите.
Освен разбор на самостоятелната работливост, изследването включва и по този начин нареченият индикатор „ spillover ” (буквално преливане) термин, с който откривателите отбелязват общото показване на чиновниците, които са били настанени наоколо до избран техен сътрудник.
В изследването чиновниците са били разграничени в три обособени категории – „ продуктивни “, „ насочени към качеството “ и „ общи “. Изследователите дефинират продуктивните служащи като такива, които демонстрират висока успеваемост и продуктивност, само че по-ниско равнище на качество на работата, до момента в който „ насочените към качеството “ като чиновници, които не са най-продуктивни, само че изпипват детайлите до съвършенство. В категория „ общи “ влизат чиновниците, които се показват приблизително и в двете класификации.
„ Преливането “ е било класифицирано като позитивно или негативно според от дистанцията сред двама души.
„ Служителите имат разнообразни стилни страни и въпреки че „ преливането “ е минимално, когато става въпрос за усъвършенстване в професионалните сфери, в които служителят по този начин или другояче е способен, същият този чиновник може да бъде повлиян положително, когато преливането визира други аспекти на работата, в които той не е изключително добър. “, споделят откривателите.
Майкъл Хаусман, който един от създателите на проучването, акцентира, че положителното показване на един чиновник има доста по-голям резултат при „ преливането “ върху близките, в сравнение с неговите отрицателни привички и резултати.
„ Ако поставите добър и несъвършен чиновник един до различен, по-слабо представящият се служащ ще стане по-продуктивен и ефикасен, до момента в който резултатите на по-добрият съвсем не се утежняват. “, споделя Хаусман.
„ Ако сте измежду чиновниците, които се показват на най-високо равнище в офиса, не би трябвало да избягвате тези, които се показват по-зле от вас. Тук не става въпрос за обстановка, в която всяка облага за едната страна е загуба за другата. Представянето и на двамата чиновници може да стане по-добро, когато те седят един до различен спрямо това, когато седят сами в ъгъла “, прибавя той.
Разстоянието сред обособените чиновници в офиса обаче има сходно въздействие и в случаите, когато става въпрос за някои по-негативни черти на чиновниците.
Всички знаем, че настинките и гриповите заболявани са заразни, само че доста изследвания демонстрират, че същото важи и за токсичното държание на работното място. Лидерите могат неумишлено да основат фирмена просвета, при която честността и етичното държание остават невъзнаградени. В някои случаи стресът може да бъде обхванат по същият метод, по който гълтаме и цигареният пушек на нашият сътрудник. Тези прочувания хвърлят нова светлина върху отрицателното въздействие на неприятното държание, като преглеждат феномена, който откривателите назовават „ плътност на токсичността “.
„ Ако имате добър чиновник, който е на радиус от 7-8 метра от „ отровен чиновник “, вероятността прилежният чиновник да се трансформира в проблематичен се удвоява. Вероятността един чиновник да бъде уволнен поради неприятно държание нараства с 150%, в случай че той се намира зона, която има висока „ плътност на токсичността “, изяснява Хаусман.
Най-важният и насърчителен извод от нашето изследване, който би трябвало да бъде изведен на напред във времето, е обстоятелството, че положителното показване се „ прелива “ по-лесно от неприятното и че положителното държание е по-заразно от токсичното, прибавя той.
„ Питате се каква е повода за това? Този резултат може да се дължи на обстоятелството, че хората имат конкурентен темперамент и желаят да се показват на същото и даже на по-добро равнище от близките. Мениджърите би трябвало да одобряват този резултат като един тип игра на музикални столове, която може доста да усъвършенства представянето на компанията, в случай че те се възползват от нея “, споделя Хаусман.
По материал от FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ