Макар че не разполагат с финансирането и инфраструктурата на западните

Макар че не разполагат с финансирането и инфраструктурата на западните си сътрудници, родните астрономи способстват доста за науката - Господин Трифонов, в научното списание Science бе оповестена публикация, чийто създател сте вие, за откритата нова екзопланета Gliese 486b. Каква е тази планета? - Gliese 486b е изобретение от изкючителна значимост за астрономите. Тя се намира единствено на 26 светлинни години от Слънчевата система, което я прави една от околните екзопланети до нас. Това разрешава да бъде изучена с невиждана точност. По наши оценки нейният радиус е към 30% по-голям от този на Земята, само че е по-масивна, има към 2,8 пъти масата на Земята. Тъй като е относително солидна, евентуално е запазила част от своята първична атмосфера, която идващото потомство телескопи могат да изучат за първи път. Gliese 486b е една от дребното екзопланети, която може да ни помогне да узнаем химическия и физическия състав на първичните планетни атмосфери и по този метод да даде значима информация за произхода и еволюцията на планетите от земен вид. - Планетата е със скалиста повърхнина. Защо това е толкоз значимо за учените? - Астрономите се стремят да намират скалисти планети от земен вид с вярата един ден да намерим сходна на Земята планета, на която да има живот. Ако успеем да записваме атмосфера на Gliese 486b, това ще даде вяра, че планетите в обитаемата зона към звездите червени-джуджета могат също да имат атмосфера, а това е от фундаментална значимост за разцвета на живота подобен, какъвто го знаем на планетата Земя. - Това е 11-ата планета, която откривате. Какво е общото сред нея и останалите, които сте разкрили - повече са приликите или разликите? - Моите открития обикновенно са мулти планетни системи, които се характеризират със мощно изразена гравитационна динамичност. Имам няколко такива изявления в реномирани научни журнали. Имам и публикации, в които съм удостоверил екзопланетни претенденти от директни обзори като водещ създател и съавтор. Планетите, от които съм заинтригуван научно, са тези от вида на Юпитер и Сатурн, защото те имат задоволително маса да провокират гравитационните резултати, които се записват на нашите научни данни. Gliese 486b е едвам първата “скалиста ” екзопланета, която обявявам като водещ създател. - А това, че е скалиста, повече въпроси ли повдига, или дава повече отговори? - По доста и от двете. Всяка планета, която астрономите откриват, е неповторима. Има доста случаи, в които просто не може да си разбираем дадени физически или орбитални параметри на дадена новооткрита планета. Но с времето астрономите дейно подреждат пъзела въз основа на нови статистически данни с помощта на прецизните екзопланетни обзори. - Работейки с катедра “Астрономия ” към Физическия факултет на Софийския универститет, какви са ви наблюденията върху родните астрономи? - Вече съм повече от 11 година отвън България, и все пак не усещам, че съм я напуснал. Нито в персонален, нито в порфесионален проект. Макар времето ми да е отделено за просвета, която е тясно обвързвана с “Хайделберг ”, постоянно съм се чувствал у дома, когато навестявам катедра “Астрономия ”, в която са едни от най-хубавите астрономи, с които съм имал достойнството да работя. Когато е допустимо, постоянно сме се стремели да работим дружно по разнообразни планове, като да вземем за пример построяването на студентската астрономическа обсерватория “Плана ”, а също проучванията на галактиката М31 и квазари в далечни галактики. Настоящите професионални родни астрономи в СУ и Института по астрономия на Българска академия на науките са едни от най-хубавите в света. Макар да не разполагат нито с финансирането, нито с инфраструктурата на своите западни сътрудници, не престават да способстват за астрономията и разгласяват истински данни и открития. Представеяте ли си, в случай че имаха съответен финансов запас? Физическият факултет бе избран за най-хубавия в страната от класацията QS World University Rankings by Subject за 2021-а, която акцентира програмата по астрономия в СУ. Родните астрономи са най-хубавите популяризатори на астрономия в България и света Точно те имат главен принос за необятното отразяване на откриването на Gliese 486b. Спокоен за идната промяна български астрономи. Нека младежите се занимават интензивно с астрономия, както любителски, по този начин и професионално. Бъдещето е ярко. - Какъв съвет бихте дали на хората, които занапред ще се занимават с астрономия? - Астрономите са привилегировани хора, които работят своето занимание. Това не значи, че това е лесна работа. Трудоемко е да се разработят и тестват нови теории, да се възнамеряват наблюдения или да се пишат научни писания. Понякога има доста отчаяние, когато резултатите са в несъгласие с хипотезата, над която работим. Когато обаче се направи някое значимо изобретение, тогава човек си дава сметка, че всичко си е коствало. Всяка открита планета, феномен, доказана доктрина, обогатява човешките познания за Вселената и нашето място в нея и е исторически запис за идващите генерации. Съветът ми е да се провиснал и да се насладят на науката даже в сложни моменти, когато нещата не вървят. - Работите в института “Макс Планк ” в Хайделберг. На какво равнище е взаимоотношението сред образованието и науката в Германия и могат ли да се създадат съпоставения с България? - Общото сред Германия и България е, че дават чудесно и налично обучение Германия обаче има доста повече университети и научни центрове, което неизбежно катализира научни достижения и дава повече благоприятни условия за развиване. Значителен брой от научните сътрудници в немските институти не са родени в Германия. Специално в астрономията българските студенти и научни откриватели са едни от най-хубавите и са доста високо ценени.   CV   Роден през 1985 година в Благоевград През 2008 година се дипломира като магистър по “Астрономия ” и астрофизика към катедра “Астрономия ” През 2014 година пази докторат в Хайделбергския университет. От 2014 година до 2016 година специализира “Планетарна динамичност ” в университета на Хонконг. През 2016 година към този момент е част от департамента “Плането- и звездообразуване ” към Института “Макс Планк ” в Хайделберг През 2020 година е отличен от Гьотингенската академия на науките с Наградата за млади учени в региона на математиката и естествените науки за 2020 г.