Екзотични и опасни: кои са най-любопитните прозвища на руските градове?
Макар че не е прекомерно мъчно да разберете какво имат поради руснаците, когато приказват за „ Питер “ или „ Новосиб “, намирането на „ Глазго “, „ Гондурас “ или „ Барнео “ (с „ а “) на картата на Русия е по-голямо предизвикателство.
Когато става въпрос за прякори тук-там, мненията са разнообразни. Докато, да речем, в Съединени американски щати на всички им е прелестно Лос Анджелис да се назовава ЛА, в Русия доста хора ненавиждат езиковите изкривявания на родните си градове. Санкт Петербург е образец. „ Местните поданици на града не могат да понасят фамилиарното Питер “, споделя Елена Боброва, публицист и екскурзовод на петербургския туроператор Peterswalk.
„ Видях онлайн спор за това по какъв начин единствено новодошлите назовават нашия град по този начин и че същинските петербургчани сякаш не употребяват думата. Разбира се, това е пресилване, само че има някаква истина “, изяснява тя. Това е много консервативна позиция („ Питер “ е измислено през XVIII-XIX в. от „ пришълци “ като писателите Александър Радищев и Иван Крилов, както и доста петербургчани казват), само че тя отразява мнението на пуристите, които се мръщят на съкращенията.
Все отново живата тирада не е и не може да бъде спряна от развиване. Колоквиализмите и жаргонните израз постоянно проникват в езика и даже литературната норма не е ваксинирана, както ясно демонстрира образецът с съветските градове.
Колкото по-кратко, толкоз по-добре
ЕкбLegion Media
Една от главните аргументи за появяването на „ неофициални “ имена на градове е, че по-късите имена са по-лесни както за произнасяне, по този начин и за писане. Така Санкт Петербург в речта и писането на локални поданици и други се трансформира в „ Питер “ или „ Спб “, Екатеринбург в „ Екат “ или „ Екб “, Новосибирск в „ Новосиб “ или „ Н-ск “ и тъй наречените
По този метод едно дълго име става единствено една или две срички. Както следва разумно, по-късите имена (Москва, Перм, Пенза, Омск) не се редуцират. Междувременно, в случай че едно име се състои от две думи, едната постоянно отпада. Нижни Новгород става „ Нижни “, Ханти-Мансийск се трансформира в „ Ханти “, а далекоизточният град Болшой Камен се трансформира в, изненада-изненада, „ Камен “.
Корените са значими
КьонигLegion Media
Понякога остаряло име или вид на езика на първичните заселници се трансформира в наименование на града. Най-известният образец е Калининград, който е прочут като „ Кьониг “ (кратко за Кьонигсберг, остарялото немско име за града). По същия принцип Южно-Сахалинск от време на време се нарича „ Тойохара “ (японското име), а Петрозаводск в Карелия е наречен „ Петроской “ (транслитерация от карелски език), макар че в последния случаи обичайните съкращения „ Петрик “ и „ Птз “ са по-често срещани.
Екзотика и/или засегнатост
Някои съветски прякори на града се отнасят до други, по-известни места по света, които инцидентно звучат сходно. Такива имена са склонни да употребяват единствено локалните поданици и единствено по подигравка на ориста. Барнаул, да вземем за пример, е прочут като „ Барнео “ (въпреки че градът има малко общо с остров Борнео). Град Глазов в Удмуртия с горделивост се нарича „ Глазго “ (като Глазгоу в Шотландия), село Гонджир в Пермска област става „ Гондурас “ (Хондурас), а Сизран в област Самара е „ Сан-Фран-Сизран “ (вероятно можете да се досетите). При последния случай има различен вид – „ Засран “ (от съветската дума „ засранный “, означаваща нещо доста мърсно), само че ние не ви съветваме да го употребявате (поне не на локално ниво).
Сан-Фран-СизранLegion Media
Подобни иронични и от време на време обидни прякори не са необичайност и за други градове. „ През пролетта и есента Екб на смешка се нарича „ Грязбург “ [„ Дирбург “]. Ние даже слагаме подобен знак на входа на града “, споделя локалната журналистка Юлия Шевелкина за Екатеринбург.
Някои други включват „ Засратов “ (Саратов, още веднъж от „ засранный “) и „ Краснодир “ (Краснодар + дира – съветска дума за „ дупка “). Но първенец по брой на ироничните прякори е, несъмнено, Москва. Известна е като „ Нерезиновая “ (от поговорката „ Москва не е гума “ – което значи, че градът не може да се „ разтяга “ вечно, с цел да одобри всички), „ Понаеховск “ (от „ понаехат “ – недодялан глагол, описващ процеса на миграция) и „ Москвабад “ („ Москва “ + „ неприятно “ – постоянно срещана наставка за градовете в Централна Азия, намекваща за огромния брой мигранти от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Москва).
От единствено себе си се схваща, че тези, които не са от Москва, е по-добре да не употребяват такива имена – едно е да се подигравате на личния си град, само че е напълно друго, когато външен човек го прави.
От подигравка до парадокс
Някои прякори са толкоз странни, че съвсем опровергават обяснението. Например Александра Гурянова от Самара споделя, че нейният град от време на време се назовава „ Камапа “ (английската „ транскрипция “ на съветското име Самара). По същия принцип Иваново от време на време се с още по-странното „ Убахобо “, само че е мъчно да се реши какъв брой необятно се употребяват такива екзотизми на процедура.
Как да не обидиш локалните
Опитът да парадираш с познанията си за локалния диалект в непознат град по принцип в никакъв случай не е добра концепция. Дори и никой да не го счита за афектиран, постоянно съществува риск да бъдеш свестен неправилно. Възможно е да вземем за пример локалните поданици от дълго време да се спрели да употребяват термина в главата си. “Когато дойдох за първи път в Екатеринбург, отидох на изявление за работа в локален вестник. По време на диалога с редактора, аз неведнъж споделях „ Йобург “, до момента в който той не ме поправи и сподели: „ Знаеш ли, никой към този момент не го назовава по този начин, всички споделят „ Екат “, изяснява Юлия Шевкилкина. Така че, в случай че не сте сигурни, че няма да аргументи за засегнатост или комплициране, по-добре използвайте формалното име.
създател: ОЛЕГ ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Когато става въпрос за прякори тук-там, мненията са разнообразни. Докато, да речем, в Съединени американски щати на всички им е прелестно Лос Анджелис да се назовава ЛА, в Русия доста хора ненавиждат езиковите изкривявания на родните си градове. Санкт Петербург е образец. „ Местните поданици на града не могат да понасят фамилиарното Питер “, споделя Елена Боброва, публицист и екскурзовод на петербургския туроператор Peterswalk.
„ Видях онлайн спор за това по какъв начин единствено новодошлите назовават нашия град по този начин и че същинските петербургчани сякаш не употребяват думата. Разбира се, това е пресилване, само че има някаква истина “, изяснява тя. Това е много консервативна позиция („ Питер “ е измислено през XVIII-XIX в. от „ пришълци “ като писателите Александър Радищев и Иван Крилов, както и доста петербургчани казват), само че тя отразява мнението на пуристите, които се мръщят на съкращенията.
Все отново живата тирада не е и не може да бъде спряна от развиване. Колоквиализмите и жаргонните израз постоянно проникват в езика и даже литературната норма не е ваксинирана, както ясно демонстрира образецът с съветските градове.
Колкото по-кратко, толкоз по-добре
ЕкбLegion Media
Една от главните аргументи за появяването на „ неофициални “ имена на градове е, че по-късите имена са по-лесни както за произнасяне, по този начин и за писане. Така Санкт Петербург в речта и писането на локални поданици и други се трансформира в „ Питер “ или „ Спб “, Екатеринбург в „ Екат “ или „ Екб “, Новосибирск в „ Новосиб “ или „ Н-ск “ и тъй наречените
По този метод едно дълго име става единствено една или две срички. Както следва разумно, по-късите имена (Москва, Перм, Пенза, Омск) не се редуцират. Междувременно, в случай че едно име се състои от две думи, едната постоянно отпада. Нижни Новгород става „ Нижни “, Ханти-Мансийск се трансформира в „ Ханти “, а далекоизточният град Болшой Камен се трансформира в, изненада-изненада, „ Камен “.
Корените са значими
КьонигLegion Media
Понякога остаряло име или вид на езика на първичните заселници се трансформира в наименование на града. Най-известният образец е Калининград, който е прочут като „ Кьониг “ (кратко за Кьонигсберг, остарялото немско име за града). По същия принцип Южно-Сахалинск от време на време се нарича „ Тойохара “ (японското име), а Петрозаводск в Карелия е наречен „ Петроской “ (транслитерация от карелски език), макар че в последния случаи обичайните съкращения „ Петрик “ и „ Птз “ са по-често срещани.
Екзотика и/или засегнатост
Някои съветски прякори на града се отнасят до други, по-известни места по света, които инцидентно звучат сходно. Такива имена са склонни да употребяват единствено локалните поданици и единствено по подигравка на ориста. Барнаул, да вземем за пример, е прочут като „ Барнео “ (въпреки че градът има малко общо с остров Борнео). Град Глазов в Удмуртия с горделивост се нарича „ Глазго “ (като Глазгоу в Шотландия), село Гонджир в Пермска област става „ Гондурас “ (Хондурас), а Сизран в област Самара е „ Сан-Фран-Сизран “ (вероятно можете да се досетите). При последния случай има различен вид – „ Засран “ (от съветската дума „ засранный “, означаваща нещо доста мърсно), само че ние не ви съветваме да го употребявате (поне не на локално ниво).
Сан-Фран-СизранLegion Media
Подобни иронични и от време на време обидни прякори не са необичайност и за други градове. „ През пролетта и есента Екб на смешка се нарича „ Грязбург “ [„ Дирбург “]. Ние даже слагаме подобен знак на входа на града “, споделя локалната журналистка Юлия Шевелкина за Екатеринбург.
Някои други включват „ Засратов “ (Саратов, още веднъж от „ засранный “) и „ Краснодир “ (Краснодар + дира – съветска дума за „ дупка “). Но първенец по брой на ироничните прякори е, несъмнено, Москва. Известна е като „ Нерезиновая “ (от поговорката „ Москва не е гума “ – което значи, че градът не може да се „ разтяга “ вечно, с цел да одобри всички), „ Понаеховск “ (от „ понаехат “ – недодялан глагол, описващ процеса на миграция) и „ Москвабад “ („ Москва “ + „ неприятно “ – постоянно срещана наставка за градовете в Централна Азия, намекваща за огромния брой мигранти от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Москва).
От единствено себе си се схваща, че тези, които не са от Москва, е по-добре да не употребяват такива имена – едно е да се подигравате на личния си град, само че е напълно друго, когато външен човек го прави.
От подигравка до парадокс
Някои прякори са толкоз странни, че съвсем опровергават обяснението. Например Александра Гурянова от Самара споделя, че нейният град от време на време се назовава „ Камапа “ (английската „ транскрипция “ на съветското име Самара). По същия принцип Иваново от време на време се с още по-странното „ Убахобо “, само че е мъчно да се реши какъв брой необятно се употребяват такива екзотизми на процедура.
Как да не обидиш локалните
Опитът да парадираш с познанията си за локалния диалект в непознат град по принцип в никакъв случай не е добра концепция. Дори и никой да не го счита за афектиран, постоянно съществува риск да бъдеш свестен неправилно. Възможно е да вземем за пример локалните поданици от дълго време да се спрели да употребяват термина в главата си. “Когато дойдох за първи път в Екатеринбург, отидох на изявление за работа в локален вестник. По време на диалога с редактора, аз неведнъж споделях „ Йобург “, до момента в който той не ме поправи и сподели: „ Знаеш ли, никой към този момент не го назовава по този начин, всички споделят „ Екат “, изяснява Юлия Шевкилкина. Така че, в случай че не сте сигурни, че няма да аргументи за засегнатост или комплициране, по-добре използвайте формалното име.
създател: ОЛЕГ ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ