Макар че Кейт Мидълтън никога не се е срещала с

Макар че Кейт Мидълтън в никакъв случай не се е срещала с майката на брачна половинка си, починалата принцеса Даяна, тя грациозно е тръгнала по нейните стъпки допълнително от едно отношение.

Принцесата на Уелс е известна с това, че е била отзивчива и приветлива с всички, каквато е и снаха ѝ. Знаменитости като Били Ейлиш и Ема Уотсън несъмнено считат по този начин.

„ Тя е търпелива и умее да изслушва “, споделя пред кралският специалист Ингрид Сюард за херцогинята на Кеймбридж. „ И тя е разкрила, че има тази дарба с хората, даже с доста млади и доста остарели. Такава беше и Даяна. “
Въпреки това общественото другарство с толкоз доста хора не всеки път е било естествено за херцогинята.

„ Днес несъмнено има убеденост и улегналост. Тя се е научила да преодолява срамежливостта си “ изяснява Сюард.

За специалиста, Мидълтън не е бързала да навлезе в ролята си на върховен кралски чиновник. "Тя го одобри деликатно, не се впусна във всичко с главата напред .

„ По съвета на принц Чарлз, не е нужно да бързаш да се заемеш със стотици благотворителни организации, можеш да не бързаш и да се наслаждаваш на фамилията си. Вярвам, че това, че има семейство, ѝ е помогнало да придобие убеденост. “

Имайки поради това, херцогинята (типичен представител на зодия Козирог) постоянно се е стремяла към високи достижения. „ Но макар че не е в природата на Кейт да се бута напред, тя постоянно е била доста дисциплинирана, още от ученическите си години, когато е играела в тимовете по нетбол и лакрос “, продължава Сюард.

Getty

„ От ранна възраст Кейт е всестранно развита. Кейт е рожба на майка си, тя е възпитана да прави всичко до съвършенство. Като момиченце се е научила да плава с яхта, да се катери и да кара ски. Обичала е да готви, да се облича и да шие облекла. Научила се е да свири на пиано, а татко ѝ я научила да играе тенис на високо равнище.Всички тези умения се появиха, тъй като амбициозната ѝ майка я насърчаваше да ги усвои. Няма нещо, което тя да не може да направи. “

Многостранно надарената херцогиня навърши 40 години на 9 януари и се твърди, че „ влезнала в личната си мощ “.

Въпреки че от време на време е внимателна и срамежлива, тя е останала непоколебима в това, което е желала да реализира посредством кралската си работа. И точно този блян я накара да сътвори нова фондация, обвързвана с интереса ѝ към развиването в ранното детство . След едногодишно изследване на това какво родителите, настойниците и учителите желаят да се случи с децата на възраст от 0 до 5 години (включително новаторско национално проучване), тя основава клон на Кралската фондация, отдаден на детското развиване.

Кейт също по този начин е мощно заинтригувана от превъзмогване на стигмата, обвързвана с психологичното здраве на младежите и фамилиите . Това е идея, за която тя се бори още от първите месеци на брачния си живот преди 10 години, когато одобри благотворителната организация „ Действие против зависимостите “ . През октомври предходната година тя приказва авторитетно на специфична конференция, проведена от свързаната с нея благотворителна организация Forward Trust, като акцентира, че провокациите на сегашното постоянно се коренят в детството и предишното .

Пристрастяването „ прекомерно рядко се разисква като съществено положение на психологичното здраве “ споделя Кейт. „ И рядко отделяме време, с цел да разкрием и разберем изцяло главните аргументи за него. Пътят към пристрастяването постоянно е многопластов и комплициран. “

Getty

Джилиан Еделщайн, която беседва с Кейт, когато тя се срещна с оживели от Холокоста в Имперския боен музей през ноември предходната година (Еделщайн снима един от участниците, както и Кейт), се е срещала с кралската персона няколко пъти през последното десетилетие. За пръв път я срещна, когато Еделщайн снима хората, възвестяващи Олимпийските игри в Лондон през 2012 година

„ Изминаха 10 години, когато я срещнах за първи път. Ако си спомняте, тя съвсем даде старт на игрите с цялата реклама, която направи тогава “, споделя Еделщайн.

„ Публичната ѝ активност е „ интегрирана в всекидневието ѝ “ и тя я прави, даже да се заема с сложни тематики, които към момента би трябвало да бъдат разказвани, като Холокоста, с позитивизъм “, прибавя тя. „ Има такива сложни истории и те би трябвало да се описват непрекъснато, с цел да не ги забравяме “.

„ Може би това, че имаш деца, е това чувство, знанието за това по какъв начин животът може да се обърне в един момент и точно това са историите, които могат да опишат толкоз мощно. Тя е израснала в ролята си. Не се възприема като повинност, или като обвързване, а като неразделна част, призната и с наслада и честност. “