Макар че е любима тема от филмите за бедствия, в

Макар че е обичана тематика от филмите за бедствия, в действителния свят взривяването на идващ метеорит се смята за доста неприятна концепция.

Докато една нуклеарна бомба би могла да унищожи някой по-малък метеорит, взривяването на по-голям метеорит единствено би го раздробило на части. Тези части към момента ще заплашват нашата планета и може би даже ще влошат нещата, като провокират голям брой удари по цялата планета.

Но дали потреблението на нуклеарни оръжия против идващ метеорит е в действителност неприятна концепция? Ако се употребява подобаваща техника, нуклеарният гърмеж може да се употребява като устройство за отклонение на метеорита.

Изследователи от Националната лаборатория „ Лорънс Ливърмор “ (LLNL) към този момент са основали програмен инструмент за моделиране, който може да симулира какво може да се случи, в случай че нуклеарно устройство бъде взривено над повърхността на метеорит. Инструментът оказва помощ да се разбере по-добре по какъв начин радиацията от нуклеарния гърмеж взаимодейства с повърхността на метеорита, а също по този начин преглежда динамичността на ударната вълна, която може да засегне вътрешността на метеорита.

Новата избухлива техника се назовава нуклеарна аблация, при която радиацията от гърмежа ще изпари част от повърхността на метеорита, пораждайки вследствие на това избухлива двигателна сила и смяна в скоростта и посоката на придвижване на небесното тяло.

Математическият и компютърен модел може да включва необятен набор от начални условия, които симулират другите типове метеорити, които неотдавна успяхме да изследваме от близко – от твърди скали до купчини парчета. Тези симулации дават на планетолозите повече информация, а и повече благоприятни условия, за това по кое време един ден някоя галактическа канара може да се насочи към Земята.

„ Ако разполагаме с задоволително време за предупреждаване, евентуално бихме могли да изстреляме нуклеарно устройство, като го изпратим на милиони километри разстояние до метеорит, който се е насочил към Земята “, споделя изследователката Мери Бърки от LLNL.

„ След това ще взривим устройството и по този метод ще отклоним метеорита, като го запазим недокоснат и ще осигурим следено отдалечаване от Земята, или пък тотално ще разрушим метеорита, като го раздробим на дребни, бързо движещи се фрагменти, които също ще пропуснат планетата “.

Благодарение на задачата DART (Double Asteroid Redirection Test), при която кинетичен импактор бе съзнателно блъснат в метеорит, с цел да промени траекторията му, учените научиха доста за това какво би било належащо, с цел да се промени орбитата на рисков метеорит и той да бъде пренасочен на безвредно разстояние от Земята. Този нов модел, наименуван модел за рентгеново енергийно отсрочване, дава на откривателите нужните инструментите за надграждане на познанията, добити от DART, като в същото време изследва по какъв начин нуклеарната аблация може да бъде жизнеспособна опция на задачите за кинетично влияние.

Бърки съобщи в прессъобщение на LLNL, че нуклеарните устройства имат най-високото съответствие на енергийна компактност на единица маса от всички човешки технологии, което може да ги трансформира в скъп инструмент за понижаване на астероидните закани.

Но, както написа екипът в публикацията си, оповестена в The Planetary Science Journal, „ прогнозирането на успеваемостта на една евентуална задача за нуклеарно отклонение или разрушение зависи от точните мултифизични симулации на депонирането на рентгеновата сила на устройството в метеорита и произлизащата от това аблация на материала “.

Екипът съобщи, че съответната физика в тези симулации изисква разнообразни комплицирани физични комплекси, обгръща доста порядъци и е доста сложна от изчислителна позиция. Бърки и сътрудниците ѝ си слагат за цел да разработят ефикасен и прецизен метод за моделиране на нуклеарното отклоняване за необятен набор от физически свойства на метеорита.

Бърки споделя, че техните високоточни симулации могат да проследят фотоните, проникващи през повърхностите на астероидоподобни материали като канара, желязо и лед, като в същото време регистрират по-сложните процеси, да вземем за пример несъразмерното облъчване.

Моделът преглежда и огромно многообразие от астероидни тела. Според тях този изчерпателен метод прави модела използван за необятен набор от евентуални сюжети за метеорити.

Ако възникне действителна изключителна обстановка в региона на планетарната защита, Меган Брук Сиал, началник на плана за планетарна защита на LLNL, съобщи, че това висококачествено симулационно моделиране ще бъде от решаващо значение за даването на вземащите сходни решения органи на оперативна, съобразена с риска информация, която би могла да предотврати конфликта с метеорит, да отбрани най-важната инфраструктура и да избави човешки животи.

„ Макар че вероятността за конфликт с огромен метеорит по време на нашия живот е дребна, евентуалните последствия могат да бъдат опустошителни “, сподели още Брук Сиал.

Нека още един път си напомним, че даже един непретенциозен метеорит с диаметър 500 метра може да нанесе мощен удар на Земята и да съобщи над 10 гигатона сила. Ако се удари в земята, този удар ще издълбае кратер с диаметър 9 км и дълбочина 0,7 км. Той би могъл да докара до изхвърляне нагоре на 4 куб. километра земна маса. Изхвърлените частици стремително ще се нагорещят и ще се повдигнат в атмосферата, с цел да паднат като дъжд и да провокират огнени стихии. Ако метеоритът се удари в океана, тогава мощните цунами стават голяма опасност.