Макар българският народ да е, общо взето, приличен и кротък

Макар българският народ да е, общо взето, порядъчен и мирен - по тази причина по мой избор пребивавам измежду него - той си има и негативни черти, които съществено утежняват неговите житейски вероятности. За страхливостта и сребролюбието на всеобщия българин към този момент съм писал. Време е да огледам друга отвратителна линия - не толкоз на междинния българин, колкото на тези българи, които имат искания да не са " елементарният народ ". Иде тирада, този път, за българския цинизъм.

Ослушайте се и ще го чуете: " Всички крадат " ; " Всички лъжат " ; " Всичко е машинация " ; " Всичко е връзки " ; " Тоя приказва по този начин, тъй като Сорос (Путин) му е платил " ; " Всичко е за пари " ; " Тия европейци от нас крадат " ; " Тази ваша независимост не се яде " ; " Хак им е на украинците ". Циникът стръвно се нахвърля върху всеки, дръзнал да съобщи полезност, идея или принцип. Търси някакъв тясно-егоистичен интерес и, в случай че не го откри, си го измисля. А в случай че и това не може, минава към квартално подигравчийство. Да си приключил " Харвард " да вземем за пример у нас е мотив за насмешки.

Циникът не има вяра, че човешкото създание може да бъде движено от някакви идеали, от обвързаност към положителното или даже - от възпитание. Убеден е, както още в края на 60-те години отбелязва Робърт Кенеди, че всичко е " спекулация ". И че всеки, който твърди, че не взе участие в такава, че прави нещо друго - лъже.

За разлика от приличните хора, циниците са доста нахални, доста шумни и доста сквернословни. Това държание е далечно ехтене от философията на киниците от времето на античността. Философът Диоген да вземем за пример, откакто не намерил из цяла Атина най-малко един почтен човек, въпреки да го търсил със свещ, стигнал до извода, че почтени хора по принцип не съществуват; че всеки, който твърди, че е почтен - лъже. И решил Диоген да не има вяра в никакви полезности или правила, както и да не се подчинява на никакви общоприети правила на държание. Престанал да си изкарва прехраната и станал бедняк, кланяйки се пред даващите му храна и псувайки подминаващите го. Презирал " простите маси " като по-долу даже от животните, защото масите следвали общоприети правила на обичайно държание. Съответно не считал, че елементарните хора заслужават да имат права и да се самоуправляват по либерален път.

Днешните циници са запазили Диогеновото пренебрежение към разпоредбите и към елементарните хора, както и привързаността му към неприличното поведение и сквернословието. Те считат, че защото не имат вяра в никакви всеобщи заблуди (като положително и зло да вземем за пример или честност и приличие), са изначално извисени над междинния човек. Циниците не усещат потребността да се учат, да напредват, да поставят старания. Те към този момент " знаят ", че всичко това са неистини, предопределени за всеобщата аудитория, та тя да повярва, че може да стигне до благоденствие с работене.

Затова циниците презират приличните, полагащи старания хора. Това пренебрежение изяснява високомерното подигравчийство, с което циниците поддържат връзка с хората: " Вие сте идиоти, ние знаем какви в действителност са игрите. " По същата причина атакуват всеки, който би могъл с персоналния си образец да убеди хората, че да си честен и порядъчен не е нещо неуместно или че не всичко е шашма.

Оттук идва оня български блян всеки, издигнал се в казана над равнището на останалите, да бъде дърпан назад вътре: Накъде си тръгнал? Как по този начин ще показваш, че е допустимо да се отиде нанякъде? Ясно е за какво го вършат: в случай че даже един човек показва, че не е нужно да си в далаверата, с цел да живееш добре и с чиста съвест, то хората ще престанат да имат вяра на циниците . И ще стане по този начин, че хората ще се подиграват на циниците, а не - противоположното, както е през днешния ден.

Затова главното обръщение на циниците е, че никакви достижения не са вероятни. Това е идеологията на безпомощността. Всичко е спекулация и номерът в живота е да намериш своето място в нея, оставяйки простаците (които следват разпоредбите на приличното поведение) извън. В този смисъл цинизмът е противоположното на вярата. Или, както споделяше Барак Обама в първата си президентска акция: " В последна сметка задачата на тези избори е да решим дали ще сме част от политиката на цинизма или от една политика на вярата? "

Хората обаче са създания, които не могат да живеят без вяра. Убивайки вярата, днешният цинизъм схваща индивида като мрачно и зло създание, движено от тъмни и зли нагони. Затова цинизмът е проводник на злото, на лошотията. Според писателя фантазьор Х. П. Лъвкрафт (а той в тази ситуация в действителност знае защо говори) цинизмът е проводник и на ужаса: " Само циникът може да създаде смут - тъй като движещата мощ зад всеки шедьовър на романите на ужаса е една демонична настройка, която презира човешката раса и нейните илюзии и тръпне от предпочитание да ги разпилее на части и да им се подиграва. "

Отказът да се признае каквато и да било опция за реализиране на нещо възвишено (или най-малко на нещо, до което да се стигне по честен начин) няма, както е схванал още Диоген, нищо общо с демокрацията, т.е. със самоуправлението. В света на циниците правиш това, което ти е наредил началникът. В най-чист тип видяхме това състояние в оня надпис, на стената в разрушена стая, която оттеглящите се от Буча руснаци (след като се бяха пробвали да изтребят цялото население) бяха оставили като известие към украинците: " Кой ви разреши да живеете красиво? " Нищо чудно, че българските циници са всеобщо на страната на съветските агресори в тази дивашка война . И нищо чудно, че самата война е дивашка, тъй като се води от дивашкия режим на висшия безсрамник Владимир Путин.

Циниците, отхвърляйки самата концепция за честни намерения и обичайно държание, са обикновени диваци. Още от Диоген потегля настройката, че всеки би трябвало да се оправя самичък, без да зависи от други хора. Тази настройка унищожава самата опция за общество, в чиято вътрешност е концепцията за взаимност и взаимна грижа. За циниците всеки е зложелател всекиму и по тази причина всяка концепция, че това не е по този начин, е неистина. Това е и повода циниците да са толкоз неприятни, грозни и невъзпитани като хора. Затова точно те лепнаха презрителното (според тях) " умни и красиви " на всички жители, които излизат на улицата с искане за по-почтено и обичайно общество.

Диоген е изпаднал в тежка илюзия с изказванието, че елементарните хора са по-долу от животните, тъй като съблюдават разпоредбите на приличното държание. Обратното е. Циниците, не елементарните хора, са по-долу от животните, тъй като тяхната идеология има за цел да сведе всички хора до диваци, биещи се посред си; даже животните не вършат по този начин. Вкарването на хората в положението на диваци е политическата цел на циници, като да вземем за пример Владимир Путин . Той не утвърждава съществуването на общества, защото в тях хората си сътрудничат и рано или късно от това съдействие ще произлезе настояването за самоуправление, за не-подчинение на алфа-мъжкарите.

bookwidget:832

" Цинизмът ", написа американският ефирен водещ и политически коментатор Стивън Колбер, " се маскира като мъдрост, само че е най-далечното нещо от нея. Защото циниците в никакъв случай нищо не научават. Защото цинизмът е самоналожена слепота, отричане на света. Циниците постоянно споделят " не ". Но всяко едно нещо, с цел да се случи, стартира с " да ".

Отказът да се учиш, стъпил върху убеждението, че към този момент всичко знаеш, изяснява за какво циниците са най-върлите последователи на тези тайни теории, съгласно които никой в никакъв случай нищо не може да реализира, тъй като в действителност всичко и всички се командват от потаен, само че всесилен властови център. Чудатият български комизъм е забелязал тази податливост и я е репликирал с онази фотография, шестваща из обществените мрежи, на която виждаме по какъв начин Ротшилд и Рокфелер възнамеряват да подвигат цената на парното в Плевен.
Накрая, цинизмът носи в себе си опасността от Армагедон, от края на дните. Според Кенет Кларк, създател на класическата книга и телевизионна поредност " Цивилизацията ": " Ние можем да се самоунищожим с цинизъм тъкмо толкоз дейно, колкото с бомби. "

И философията, и практиката на цинизма съставляват задънена улица, покрита с разлагащите се трупове на убити очаквания. Има излаз, само че той е тъкмо това, което циниците никога не желаят да позволен. Ето какво споделя именитият английски публицист Джеръми Пакстън по въпроса: " Лечението на цинизма е просто човек почтено да се ангажира с идея. "

Ангажирайте се почтено с дела, уважаеми. Не влизайте на терена на цинизма, тъй като там ще намерите, както написа в Библията, само космополитен мрак, ехтящ от популярен рев и скърцане със зъби.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.