България изостава сериозно по навлизане на цифровите технологии
Макар българка да е еврокомисар по дигитализацията, България е на опашката на Европейски Съюз във връзка с навлизането на новите цифрови технологии. Страната ни се подрежда на 26-о място измежду страните членки, като след нас са единствено Гърция и Румъния. Скорошно настигане на водачите не се обрисува, защото страната ни се движи напред с много по-бавни темпове. Това сочи отчетът на Европейската комисия за дигитализацията на стопанската система и обществото (DESI) за 2018 година Позицията на страната ни остава непроменяемо на дъното през последните няколко години.
Това се случва макар необятно рекламираните старания на ръководещите за нахлуване на новите технологии и за въвеждане на електронно ръководство. Нещо повече - България разгласи като един от целите на европредседателството си цифровата съгласуваност на Западните Балкани. В края на предходната седмица на Виенския стопански конгрес, извършен след срещата на високо ниво на водачите на Европейски Съюз, българският еврокомисар Мария Габриел сподели, че цифровата стратегия на Западните Балкани е поръчка за ускорение на европейската интеграция на района, като ще помогне на бизнеса, институциите и гражданското общество.
Проучването идва и на фона на информациите за съществено закъснение на електронизацията на държавната администрация, която държавното управление на Бойко Борисов също подреди измежду главните си цели, написа в. " Сега ". Тя няма да се осъществя в обозримо бъдеще, въпреки въвеждането на е-управлението до момента да е погълнало големи суми. Преди няколко дни стана ясно, че с цел да имаме електронно ръководство, ще би трябвало да се трансформират 20% от настоящите нормативни актове - задача, която сигурно ще отнеме години на Народното събрание и на ведомствата на изпълнителната власт.
В отчета на Европейска комисия се регистрират пocтижeниятa нa дъpжaвитe члeнки в oблacттa нa цифpoвaтa cвъpзaнocт, изпoлзвaнeтo нa цифpoвитe yмeния oнлaйн, цифpoвизaциятa нa пpeдпpиятиятa и цифpoвитe oбщecтвeни ycлyги, т.е. електронното ръководство.
За 2018 година по индикатора съгласуваност страната ни попада на 25-о място, до момента в който през 2017 година е била с две места нагоре - на 23-то. Покритието с 4G мрежи на територията на страната е доста под междинното за Европейски Съюз - в България то е едвам 72% при 91% за Съюза. Тъй като има компликации при освобождението на честотен набор, се бави разпространяването на висококачествени безжични услуги в България. Мрежите, които могат да обезпечат достъп до интернет със скорост най-малко 30 Mbps, са разполагаем за 75% от българските семейства, което е малко по-ниско от междинното равнище за Европейски Съюз (80%), написа още в отчета.
Според разбора главното предизвикателство пред България е обвързвано с доста ниското равнище на потребление на цифровите технологии в стопанската активност и измежду популацията, в това число и измежду младежите. Този факт, както и дефицитът на ИТ експерти и незадоволителните вложения в цифровата инфраструктура са измежду аргументите за забавянето на цифровизацията в България и в частния, и в публичния бранш. Освен това България към момента няма тактика за 5G мрежи, каквито се създават в множеството напреднали страни.
Общото ниво на уменията в региона на цифровите технологии е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Под 1/3 от българите имат такива умения, като броят им пораства нищожно - от 26% през 2017 година до 29% през 2018 година Освен това хората, които употребяват интернет, са едвам 62% от всички на възраст 16-74 години.
В България се залага най-вече на телефонни и видеоразговори: 85% от българите през последните няколко месеца са употребили интернет за тези цели. Българите употребяват най-вече обществените мрежи, само че заобикалят електронната търговия. През 2017 година делът на интернет потребителите, които са поръчали артикули и услуги по интернет, е бил 27% при междинен дял за съюза 68%. Онлайн банкирането също е услуга, която се употребява от доста дребна част от популацията - 9% от всички консуматори в интернет (което подхожда на 5% от всички лица), се споделя в отчета. Потребителите на облачни услуги са 5.5%.
Бавно се реализира и възприемането на цифровите технологии от бизнеса. По индикатора за внедряването на цифровите технологии в промишлеността страната ни е на 26-о място, като не е отбелязала огромен прогрес от предходната година. Инвестициите в цифровизацията на стопанската система към момента са лимитирани. През 2017 година броят на цифровизираните предприятия е бил измежду най-ниските в Европейски Съюз - 12%.
При разпространяването на мобилния широколентов достъп до интернет се регистрира леко усъвършенстване до 87%, което се приближава до междинното равнище за Европейски Съюз от 90%. Положителна нотка е, че разпространяването на бърз широколентов достъп до интернет нараства до 39%, което е над междинното за Европейски Съюз от 33%, а покритието със свръхбърз широколентов интернет доближава близо 75%, което също е над междинното за Европа - 58%. Въпреки това разпространяването на свръхбърз широколентов интернет измежду потребителите е едвам 6.54% в страната, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 15.4%.
Това се случва макар необятно рекламираните старания на ръководещите за нахлуване на новите технологии и за въвеждане на електронно ръководство. Нещо повече - България разгласи като един от целите на европредседателството си цифровата съгласуваност на Западните Балкани. В края на предходната седмица на Виенския стопански конгрес, извършен след срещата на високо ниво на водачите на Европейски Съюз, българският еврокомисар Мария Габриел сподели, че цифровата стратегия на Западните Балкани е поръчка за ускорение на европейската интеграция на района, като ще помогне на бизнеса, институциите и гражданското общество.
Проучването идва и на фона на информациите за съществено закъснение на електронизацията на държавната администрация, която държавното управление на Бойко Борисов също подреди измежду главните си цели, написа в. " Сега ". Тя няма да се осъществя в обозримо бъдеще, въпреки въвеждането на е-управлението до момента да е погълнало големи суми. Преди няколко дни стана ясно, че с цел да имаме електронно ръководство, ще би трябвало да се трансформират 20% от настоящите нормативни актове - задача, която сигурно ще отнеме години на Народното събрание и на ведомствата на изпълнителната власт.
В отчета на Европейска комисия се регистрират пocтижeниятa нa дъpжaвитe члeнки в oблacттa нa цифpoвaтa cвъpзaнocт, изпoлзвaнeтo нa цифpoвитe yмeния oнлaйн, цифpoвизaциятa нa пpeдпpиятиятa и цифpoвитe oбщecтвeни ycлyги, т.е. електронното ръководство.
За 2018 година по индикатора съгласуваност страната ни попада на 25-о място, до момента в който през 2017 година е била с две места нагоре - на 23-то. Покритието с 4G мрежи на територията на страната е доста под междинното за Европейски Съюз - в България то е едвам 72% при 91% за Съюза. Тъй като има компликации при освобождението на честотен набор, се бави разпространяването на висококачествени безжични услуги в България. Мрежите, които могат да обезпечат достъп до интернет със скорост най-малко 30 Mbps, са разполагаем за 75% от българските семейства, което е малко по-ниско от междинното равнище за Европейски Съюз (80%), написа още в отчета.
Според разбора главното предизвикателство пред България е обвързвано с доста ниското равнище на потребление на цифровите технологии в стопанската активност и измежду популацията, в това число и измежду младежите. Този факт, както и дефицитът на ИТ експерти и незадоволителните вложения в цифровата инфраструктура са измежду аргументите за забавянето на цифровизацията в България и в частния, и в публичния бранш. Освен това България към момента няма тактика за 5G мрежи, каквито се създават в множеството напреднали страни.
Общото ниво на уменията в региона на цифровите технологии е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Под 1/3 от българите имат такива умения, като броят им пораства нищожно - от 26% през 2017 година до 29% през 2018 година Освен това хората, които употребяват интернет, са едвам 62% от всички на възраст 16-74 години.
В България се залага най-вече на телефонни и видеоразговори: 85% от българите през последните няколко месеца са употребили интернет за тези цели. Българите употребяват най-вече обществените мрежи, само че заобикалят електронната търговия. През 2017 година делът на интернет потребителите, които са поръчали артикули и услуги по интернет, е бил 27% при междинен дял за съюза 68%. Онлайн банкирането също е услуга, която се употребява от доста дребна част от популацията - 9% от всички консуматори в интернет (което подхожда на 5% от всички лица), се споделя в отчета. Потребителите на облачни услуги са 5.5%.
Бавно се реализира и възприемането на цифровите технологии от бизнеса. По индикатора за внедряването на цифровите технологии в промишлеността страната ни е на 26-о място, като не е отбелязала огромен прогрес от предходната година. Инвестициите в цифровизацията на стопанската система към момента са лимитирани. През 2017 година броят на цифровизираните предприятия е бил измежду най-ниските в Европейски Съюз - 12%.
При разпространяването на мобилния широколентов достъп до интернет се регистрира леко усъвършенстване до 87%, което се приближава до междинното равнище за Европейски Съюз от 90%. Положителна нотка е, че разпространяването на бърз широколентов достъп до интернет нараства до 39%, което е над междинното за Европейски Съюз от 33%, а покритието със свръхбърз широколентов интернет доближава близо 75%, което също е над междинното за Европа - 58%. Въпреки това разпространяването на свръхбърз широколентов интернет измежду потребителите е едвам 6.54% в страната, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 15.4%.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ