България и инфлацията: готова ли е страната за еврозоната?
Макар 51-вото Народно заседание към момента да не работи дейно, дебатът към участието на България в еврозоната още веднъж стана част от политическия спор. Ако оставим бюджетния недостиг настрани, разискванията се концентрират към инфлационния аршин. Ценовата непоклатимост, регламентирана в контракта за действие на Европейския съюз гласи, че „ всяка държава-членка би трябвало да има устойчива ценова динамичност и междинен инфлационен % за интервал от една година преди оценката, който да не надвишава повече от 1,5 процентни пункта средногодишната инфлация на трите държави-членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост “.
Доколко е реалистично упованието за „ покриване “ на критериите участие в еврозоната до края на тази или при започване на идната година?
Според данните на Евростат, към октомври 2024 година средногодишната инфлация в България съгласно хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) е 3,1%. В същото време, страните с най-ниска инфлация за същия интервал са Италия, Литва и Финландия, като всяка от тях регистрира едвам 0,9%. Това демонстрира забележителна разлика в инфлационните темпове сред България и някои от страните в еврозоната. С други думи, към октомври България се стреми да реализира показател на потребителските цени под 2,4%. Към момента това явно не е реалност, въпреки да има кратковременен тренд за „ стесняване “ на разликата и е допустимо това да стане към някой от идващите месеци.
Този резултат обаче зависи от голям брой фактори, в това число успеваемостта на вътрешните стопански политики, политическата непоклатимост и удобни световни условия. Спадът през 2024 година е позитивен сигнал, само че дълготрайното реализиране на задачата изисква поредни старания и подобаващи стопански ограничения.
Средносрочните макроикономически прогнози чертаят друга траектория. Според последната прогноза на Европейската комисия 2024 година се чака инфлацията в България да намалее до 3,4% за цялата година, което е ревизирано надолу по отношение на предходните прогнози. За 2025 година се планува спад на инфлацията до 2,9%, със постоянна наклонност за по-нататъшно понижаване, до момента в който оповестената тази седмица прогноза на министерството на финансите дава даже по-оптимистично очакване за 2,4% през 2025 година
Тези прогнози демонстрират, че борбата с инфлацията към момента не е извоювана. Устойчивото усмиряване на ценовата динамичност ще бъде решаващо за сполучливото реализиране на задачата за влизане в еврозоната.
Какво споделят външните наблюдаващи?
Според последния отчет на Fitch Ratings от октомври 2024 година, България е покрай осъществяване на критерия за ценова непоклатимост, нужен за влизане в еврозоната. Тази прогноза се основава на устойчивата наклонност на спад в инфлацията, регистрирана още в конвергентния отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) от юни 2024 година Агенцията планува, че страната може да реализира условието за инфлация през първото тримесечие на 2025 година, което би разрешило приемане на еврото най-рано през януари 2026 година
Според прогнозите на организацията, хармонизираният показател на потребителските цени (ХИПЦ) за България през 2024 година ще бъде 3%, като се чака той леко да се усили до 3,5% през 2025 година и да спадне до 3,1% през 2026 година Тези стойности остават малко над междинната инфлация спрямо други страни с сходен рейтинг, само че означават резистентен прогрес към покриване на критериите за конвергенция. Поддържането на тази позитивна наклонност ще изисква старания за надзор на инфлацията и ускорение на структурните промени.
Важно е да се означи, че данните от Евростат за ХИПЦ през ноември сочат, че в едвам три от двадесетте страни в еврозоната има понижение на инфлацията по отношение на регистрираното за октомври. Това са Естония, Гърция и Малта, до момента в който в Германия процентът се резервира. При всички останали страни ценовият показател нараства. Относно страните с най-ниски проценти на средногодишна инфлация към октомври месец – Италия, Литва и Финландия, и при трите има плануван растеж на годишния ритъм на инфлация.
След първата половина на 2018 година стойностите на хармонизирания показател на потребителските цени за страната остават оптимално близки до референтните индикатори на критерия за ценова непоклатимост. Инфлацията в България и референтният аршин не престават да се движат в тясна взаимовръзка и относителна непоклатимост, само че не удовлетворяват критерия за инфлация, което продължава до края на 2021г.
В началото на 2022г. войната в Украйна провокира обилни стопански разтърсвания, в това число внезапно повишаване на суровините, силата и храните, което засегна съществено ценовата динамичност в България. Въпреки тези провокации в последните две години, инфлацията стартира да се възстановява през тази година, а хармонизираният показател на потребителските цени се приближава до междинното за еврозоната.
Независимо от този прогрес, забележителните старания за превъзмогване на разликата с критерия за приемане на еврото остават наложителни. Допълнителен фактор, който усложнява задачата за участие в еврозоната, е стабилно ниската инфлация в редица страни от еврозоната. Това значи, че даже с известни изключения, междинното възможно равнище ще остане релативно ниско, което изисква от България освен краткотрайна стабилизация, само че и трайна ценова резистентност. Също по този начин, в изискванията на по-бърз стопански напредък в България спрямо голям брой страни в Европейски Съюз, които се намират в криза, е разумно да възникне инфлационен диференциал. Разликата сред темповете на инфлация в обособените страни – в тази ситуация, по-висока в България по отношение на огромна част от останалите в еврозоната – е обусловена от разлики в икономическата интензивност, търсенето на артикули и услуги, или структурни фактори като изпреварващия растеж на разноските за труд у нас.
В умозаключение, упованията за участие в еврозоната през 2025 година не са нереалистични, само че да се осъществят, България ще би трябвало да продължи да се ангажира с дълготрайни ограничения за превъзмогване на стопански и фискални провокации, от които в последна сметка зависи устойчивата конвергенция. Тези старания ще изискват освен осъществяване на краткосрочни стопански проекти, само че и солидна политическа поддръжка за сполучливото им осъществяване. Дълготрайните политики в посока на приемане на еврото ще са от последна нужда, а тяхното удостоверение би трябвало да пристигна както от обществото, по този начин и от институциите и ръководещото болшинство. Възможността за присъединение към еврозоната в най-кратки периоди ще зависи от сполучливото балансиране на тези старания в идващите месеци.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Доколко е реалистично упованието за „ покриване “ на критериите участие в еврозоната до края на тази или при започване на идната година?
Според данните на Евростат, към октомври 2024 година средногодишната инфлация в България съгласно хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) е 3,1%. В същото време, страните с най-ниска инфлация за същия интервал са Италия, Литва и Финландия, като всяка от тях регистрира едвам 0,9%. Това демонстрира забележителна разлика в инфлационните темпове сред България и някои от страните в еврозоната. С други думи, към октомври България се стреми да реализира показател на потребителските цени под 2,4%. Към момента това явно не е реалност, въпреки да има кратковременен тренд за „ стесняване “ на разликата и е допустимо това да стане към някой от идващите месеци.
Този резултат обаче зависи от голям брой фактори, в това число успеваемостта на вътрешните стопански политики, политическата непоклатимост и удобни световни условия. Спадът през 2024 година е позитивен сигнал, само че дълготрайното реализиране на задачата изисква поредни старания и подобаващи стопански ограничения.
Средносрочните макроикономически прогнози чертаят друга траектория. Според последната прогноза на Европейската комисия 2024 година се чака инфлацията в България да намалее до 3,4% за цялата година, което е ревизирано надолу по отношение на предходните прогнози. За 2025 година се планува спад на инфлацията до 2,9%, със постоянна наклонност за по-нататъшно понижаване, до момента в който оповестената тази седмица прогноза на министерството на финансите дава даже по-оптимистично очакване за 2,4% през 2025 година
Тези прогнози демонстрират, че борбата с инфлацията към момента не е извоювана. Устойчивото усмиряване на ценовата динамичност ще бъде решаващо за сполучливото реализиране на задачата за влизане в еврозоната.
Какво споделят външните наблюдаващи?
Според последния отчет на Fitch Ratings от октомври 2024 година, България е покрай осъществяване на критерия за ценова непоклатимост, нужен за влизане в еврозоната. Тази прогноза се основава на устойчивата наклонност на спад в инфлацията, регистрирана още в конвергентния отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) от юни 2024 година Агенцията планува, че страната може да реализира условието за инфлация през първото тримесечие на 2025 година, което би разрешило приемане на еврото най-рано през януари 2026 година
Според прогнозите на организацията, хармонизираният показател на потребителските цени (ХИПЦ) за България през 2024 година ще бъде 3%, като се чака той леко да се усили до 3,5% през 2025 година и да спадне до 3,1% през 2026 година Тези стойности остават малко над междинната инфлация спрямо други страни с сходен рейтинг, само че означават резистентен прогрес към покриване на критериите за конвергенция. Поддържането на тази позитивна наклонност ще изисква старания за надзор на инфлацията и ускорение на структурните промени.
Важно е да се означи, че данните от Евростат за ХИПЦ през ноември сочат, че в едвам три от двадесетте страни в еврозоната има понижение на инфлацията по отношение на регистрираното за октомври. Това са Естония, Гърция и Малта, до момента в който в Германия процентът се резервира. При всички останали страни ценовият показател нараства. Относно страните с най-ниски проценти на средногодишна инфлация към октомври месец – Италия, Литва и Финландия, и при трите има плануван растеж на годишния ритъм на инфлация.
След първата половина на 2018 година стойностите на хармонизирания показател на потребителските цени за страната остават оптимално близки до референтните индикатори на критерия за ценова непоклатимост. Инфлацията в България и референтният аршин не престават да се движат в тясна взаимовръзка и относителна непоклатимост, само че не удовлетворяват критерия за инфлация, което продължава до края на 2021г.
В началото на 2022г. войната в Украйна провокира обилни стопански разтърсвания, в това число внезапно повишаване на суровините, силата и храните, което засегна съществено ценовата динамичност в България. Въпреки тези провокации в последните две години, инфлацията стартира да се възстановява през тази година, а хармонизираният показател на потребителските цени се приближава до междинното за еврозоната.
Независимо от този прогрес, забележителните старания за превъзмогване на разликата с критерия за приемане на еврото остават наложителни. Допълнителен фактор, който усложнява задачата за участие в еврозоната, е стабилно ниската инфлация в редица страни от еврозоната. Това значи, че даже с известни изключения, междинното възможно равнище ще остане релативно ниско, което изисква от България освен краткотрайна стабилизация, само че и трайна ценова резистентност. Също по този начин, в изискванията на по-бърз стопански напредък в България спрямо голям брой страни в Европейски Съюз, които се намират в криза, е разумно да възникне инфлационен диференциал. Разликата сред темповете на инфлация в обособените страни – в тази ситуация, по-висока в България по отношение на огромна част от останалите в еврозоната – е обусловена от разлики в икономическата интензивност, търсенето на артикули и услуги, или структурни фактори като изпреварващия растеж на разноските за труд у нас.
В умозаключение, упованията за участие в еврозоната през 2025 година не са нереалистични, само че да се осъществят, България ще би трябвало да продължи да се ангажира с дълготрайни ограничения за превъзмогване на стопански и фискални провокации, от които в последна сметка зависи устойчивата конвергенция. Тези старания ще изискват освен осъществяване на краткосрочни стопански проекти, само че и солидна политическа поддръжка за сполучливото им осъществяване. Дълготрайните политики в посока на приемане на еврото ще са от последна нужда, а тяхното удостоверение би трябвало да пристигна както от обществото, по този начин и от институциите и ръководещото болшинство. Възможността за присъединение към еврозоната в най-кратки периоди ще зависи от сполучливото балансиране на тези старания в идващите месеци.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ