Бербатов: Чудя се какво да кажа на децата си за войната
„ Мъжкото другарство и рицарството е развой, в който растеш и самичък си налагаш морални полезности, с цел да се развиваш. Можех да не бъда предан към моите другари, само че не бях подобен. Така стигаш до стадий, в който знаеш, че на тези другари можеш да се довериш за каквото и да е ". Това заяви Димитър Бербатов в изявление за " Дарик Радио ".
Той разкри забавни детайлности от своя живот, като да вземем за пример, че от съвсем три години е станал веган. На някогашния национал му е мъчно да изясни на децата си войната в Украйна, само че се надява тя да свърши бързо и в никакъв случай да не се случва нещо сходно.
" Когато преодоляваш компликациите, тогава възмъжаваш. Това е един несъзнателен развой. Аз виждам филми и чета книги, с цел да виждам другите по какъв начин са се развивали. Компасът ти постоянно би трябвало да е ориентиран към задачата. Трудностите са ме построили подобен, какъвто съм. Добрите времена основават слаби хора. Слабите хора основават сложни времена, а след това сложните времена основават мощни хора и това е кръговратът на живота. Имаше един мач с Левски, който загубихме, а аз пропуснах гол, бе катарзис за мен в най-ранна възраст. Тогава се пробваха да ме пречупят, само че моята самодостатъчност ми оказа помощ да го преодолея. Тогава се чудех за какво идват толкоз упреци. В такива моменти се отказваш или продължаваш напред и аз продължих. Свикнал съм да бъда единак и тогава това ми оказа помощ да продължа напред. Аз имам вяра в знаците. Преди пандемията аз към този момент бях спрял с футбола и един ден се погледнах в огледалото и не се харесах. Премерих се и видях, че съм 91 кг, а по принцип съм бил 83-84. Казах си, че работата не е добре. Усетих, че имам всякакви болежки и започнах да се колебая. Ходих на доктори, които споделиха, че всичко ми е наред, а аз не се усещам добре. Тогава започваше пандемията, като попаднах на една книга за здравето. Започнах да уча по какъв начин да се храня и от съвсем три години съм веган. Усетих го, че това е моето нещо и го пробвах това нещо, само че полека-лека. Интуицията ми го подсказа, тялото ми го подсказа “, показа Бербатов пред „ Дарик радио “.
„ Дезинформацията за войната на моменти е доста повече от действителната информация. Често споделям това на майка ми и татко ми, с цел да ги успокоя. Цялата общественост в Европа се поддава елементарно на дезинформация. Всеки си избира на какво да има вяра, дали ще има вяра на всичко, което прочете или чуе, или ще се замисли. Същото е в този момент с казуса с олиото и бензина. Това демонстрира какъв брой елементарно могат да се манипулират публичните маси. Съмнението е потребно. Ако някой академик потегля да прокарва теза и стига до изобретение, по пътя съм сигурен, че се съмнява. Нещата, които аз върша, също ги подлагам под подозрение. Повечето пъти съм продължавал след такива моменти, базирайки се на ината си. Хората би трябвало да виждат доводите и да стигнат до решение. Може ли тази война да се изясни на децата ми, с изключение на да им кажа, че е нещо непоносимо. На моменти се чудя по тази тематика какво да кажа на децата си, че това нещо е непоносимо, само че се случва. Средата, в която децата се развиват, е доста значима. Ако детето ти не е в вярната среда, то може да израсне с правила и визии, далечни от твоите. В моята глава, в случай че оставим настрани, че постоянно съм седял надалеч от политиката, в никакъв случай не съм си представял, че толкоз покрай нас ще се случи нещо сходно. Видяхме какво стана в Ирак, а ето в този момент е до нас. Започваш да си задаваш въпроси, да се съмняваш. Почва да се насажда лека суматоха и боязън. Надявам се това нещо да свърши колкото е допустимо по-бързо и в никакъв случай повече да не се случва нещо сходно “, продължи някогашният национал.
„ Преди Англия бях в Германия и това е доста значимо, тъй като отидох там на 19 години. Това е моментът, в който в случай че съм си мислил, че знам и мога всичко, попадам в тотално друг град и страна. Това е душевен, физически, състезателен и културен потрес. Аз съм заставен да вляза в тази среда. Сам стигнах до извода, че би трябвало да се приспособя. Опитвам да си оказа помощ самичък на себе си, в случай че съм комплициран доста, тогава диря съвет от другаде. Знаех, че в случай че не вляза в тази среда, тя ще ме изрита и ще би трябвало да се върна. Аз на моменти съм огромен лакомец и съм си самодостатъчен, само че това ми е помогнало в тези моменти в кариерата си, когато съм бил самичък в непознати страни. Ако не си спокоен самичък със себе си, ще би трябвало да се върнеш. Ако човек се е предал, значи не е устоял на това, което е трябвало да свърши. Аз като се връщах в България, беше по-лесно аз да трансформира полезностите на приятелите ми, а не те моите. Аз водех с образец и на терена, и отвън терена. Показваш и водиш с образец хората към теб и те стартират да желаят също да пробват по този начин. Исках хората, с които контактувам, да порастват дружно с мен в развиването ми. Хората, които срещнеш в друга страна, може да те накарат елементарно да забравиш корените си и приятелите си. Но аз не желаех да е по този начин, желаех с моите другари да вървим нагоре. Ако си кон с капаци, не можеш да растеш като човек и би трябвало да си отворен за нещата, които могат да ти оказват помощ да се развиваш. Баба ми съумя да вкара в мен и брат ми възприятието да имаме вяра в Бог. Не знам по какъв начин да го опиша, само че несъмнено има нещо над нас. Аз си приказвам за това с приятелите ми. Освен религиозно, имам вяра в себе си, в знаците имам вяра. Гледам обаче да не задълбочавам, тъй като и това не е хубаво. Вярата и в себе си, и в друго, ти оказва помощ да преодолееш сложните моменти и по-късно да си дадеш сметка за това “.
„ Моралният компас е доста значим, изключително когато си водач. Ако хората към теб не са задоволително мощни с моралния си компас и взаимно да се държите, тогава има доста подозрения. Това е екипна работа. Това се опитваме да създадем с моя екип. На моменти е грозно, тъжно и разочароващо, само че до момента в който не ставаш подобен, както другите, против които се бориш, тогава няма проблем. Когато любовта към това, което си правил или правиш, тогава моментите, в които мислиш да се откажеш, клонят към нула. За мен няма проблем някой да каже извинявай. Не одобрявам хора, които не могат да споделят „ Извинявам се, не съм прав “. Аз самият съм имал такива моменти. Това са моменти, в които узряваш и душевен, и физически. В Германия се научих да съм човек и мъж. Въпреки че не ми се тръгваше, знаците ми демонстрираха, че би трябвало да изляза от зоната си на комфорта. Мен ме беше боязън, само че отидох в Англия. Там продължих с надграденото от Германия и потеглих към моя връх на планината. Когато го доближих, бях доста горделив от себе си. Човешката природа е такава, че отрицателните мисли на моменти доминират. Това не ни прави повече неприятни, мисля, че по природа. Средата, в която е човек, от време на време го кара да е подобен, само че в случай че той е мощен, може да се оправи “.
„ Социалните мрежи са потребни, само че могат да бъдат и нездравословни. Аз съм късметлия, че до момента в който играех не бяха толкоз развити. Днес в случай че футболист направи един неприятен мач, един неприятен пас, и хората стартират. Критиката отстъпва място на злобата. Идва расизъм. Затова би трябвало да се работи по този въпрос. Младото общество е капризно. Социалните мрежи до някъде диктуват какво да се случва, само че го вършат повече към младото потомство. Аз в случай че потегли да последвам даден път, който ми е показан от личната ми вътрешен глас, даже всички да ми споделят, че не е вярно, аз не спирам. Нещата, които те плашат, само че ги правиш, тогава е вярно. Затова и аз пробвам постоянно да стоя против компликациите. Понякога като човек не съм непознат на усеща като завист и възмездие, само че мога да прощавам. По пътя си съм прощавал доста път и се надявам, че и хората на мен са ми прощавали. Не ти би трябвало празник, с цел да искаш амнистия от някого. Екипът ми ми оказва помощ да се оправя със страховете. Всеки в някакви моменти е бил малоумен. Надявам се тези моменти да стават все по-малко и се старая да го върша. Не би трябвало да мислим, че това, което се случва в България, го няма в другите страни “, приключи Бербатов.
Той разкри забавни детайлности от своя живот, като да вземем за пример, че от съвсем три години е станал веган. На някогашния национал му е мъчно да изясни на децата си войната в Украйна, само че се надява тя да свърши бързо и в никакъв случай да не се случва нещо сходно.
" Когато преодоляваш компликациите, тогава възмъжаваш. Това е един несъзнателен развой. Аз виждам филми и чета книги, с цел да виждам другите по какъв начин са се развивали. Компасът ти постоянно би трябвало да е ориентиран към задачата. Трудностите са ме построили подобен, какъвто съм. Добрите времена основават слаби хора. Слабите хора основават сложни времена, а след това сложните времена основават мощни хора и това е кръговратът на живота. Имаше един мач с Левски, който загубихме, а аз пропуснах гол, бе катарзис за мен в най-ранна възраст. Тогава се пробваха да ме пречупят, само че моята самодостатъчност ми оказа помощ да го преодолея. Тогава се чудех за какво идват толкоз упреци. В такива моменти се отказваш или продължаваш напред и аз продължих. Свикнал съм да бъда единак и тогава това ми оказа помощ да продължа напред. Аз имам вяра в знаците. Преди пандемията аз към този момент бях спрял с футбола и един ден се погледнах в огледалото и не се харесах. Премерих се и видях, че съм 91 кг, а по принцип съм бил 83-84. Казах си, че работата не е добре. Усетих, че имам всякакви болежки и започнах да се колебая. Ходих на доктори, които споделиха, че всичко ми е наред, а аз не се усещам добре. Тогава започваше пандемията, като попаднах на една книга за здравето. Започнах да уча по какъв начин да се храня и от съвсем три години съм веган. Усетих го, че това е моето нещо и го пробвах това нещо, само че полека-лека. Интуицията ми го подсказа, тялото ми го подсказа “, показа Бербатов пред „ Дарик радио “.
„ Дезинформацията за войната на моменти е доста повече от действителната информация. Често споделям това на майка ми и татко ми, с цел да ги успокоя. Цялата общественост в Европа се поддава елементарно на дезинформация. Всеки си избира на какво да има вяра, дали ще има вяра на всичко, което прочете или чуе, или ще се замисли. Същото е в този момент с казуса с олиото и бензина. Това демонстрира какъв брой елементарно могат да се манипулират публичните маси. Съмнението е потребно. Ако някой академик потегля да прокарва теза и стига до изобретение, по пътя съм сигурен, че се съмнява. Нещата, които аз върша, също ги подлагам под подозрение. Повечето пъти съм продължавал след такива моменти, базирайки се на ината си. Хората би трябвало да виждат доводите и да стигнат до решение. Може ли тази война да се изясни на децата ми, с изключение на да им кажа, че е нещо непоносимо. На моменти се чудя по тази тематика какво да кажа на децата си, че това нещо е непоносимо, само че се случва. Средата, в която децата се развиват, е доста значима. Ако детето ти не е в вярната среда, то може да израсне с правила и визии, далечни от твоите. В моята глава, в случай че оставим настрани, че постоянно съм седял надалеч от политиката, в никакъв случай не съм си представял, че толкоз покрай нас ще се случи нещо сходно. Видяхме какво стана в Ирак, а ето в този момент е до нас. Започваш да си задаваш въпроси, да се съмняваш. Почва да се насажда лека суматоха и боязън. Надявам се това нещо да свърши колкото е допустимо по-бързо и в никакъв случай повече да не се случва нещо сходно “, продължи някогашният национал.
„ Преди Англия бях в Германия и това е доста значимо, тъй като отидох там на 19 години. Това е моментът, в който в случай че съм си мислил, че знам и мога всичко, попадам в тотално друг град и страна. Това е душевен, физически, състезателен и културен потрес. Аз съм заставен да вляза в тази среда. Сам стигнах до извода, че би трябвало да се приспособя. Опитвам да си оказа помощ самичък на себе си, в случай че съм комплициран доста, тогава диря съвет от другаде. Знаех, че в случай че не вляза в тази среда, тя ще ме изрита и ще би трябвало да се върна. Аз на моменти съм огромен лакомец и съм си самодостатъчен, само че това ми е помогнало в тези моменти в кариерата си, когато съм бил самичък в непознати страни. Ако не си спокоен самичък със себе си, ще би трябвало да се върнеш. Ако човек се е предал, значи не е устоял на това, което е трябвало да свърши. Аз като се връщах в България, беше по-лесно аз да трансформира полезностите на приятелите ми, а не те моите. Аз водех с образец и на терена, и отвън терена. Показваш и водиш с образец хората към теб и те стартират да желаят също да пробват по този начин. Исках хората, с които контактувам, да порастват дружно с мен в развиването ми. Хората, които срещнеш в друга страна, може да те накарат елементарно да забравиш корените си и приятелите си. Но аз не желаех да е по този начин, желаех с моите другари да вървим нагоре. Ако си кон с капаци, не можеш да растеш като човек и би трябвало да си отворен за нещата, които могат да ти оказват помощ да се развиваш. Баба ми съумя да вкара в мен и брат ми възприятието да имаме вяра в Бог. Не знам по какъв начин да го опиша, само че несъмнено има нещо над нас. Аз си приказвам за това с приятелите ми. Освен религиозно, имам вяра в себе си, в знаците имам вяра. Гледам обаче да не задълбочавам, тъй като и това не е хубаво. Вярата и в себе си, и в друго, ти оказва помощ да преодолееш сложните моменти и по-късно да си дадеш сметка за това “.
„ Моралният компас е доста значим, изключително когато си водач. Ако хората към теб не са задоволително мощни с моралния си компас и взаимно да се държите, тогава има доста подозрения. Това е екипна работа. Това се опитваме да създадем с моя екип. На моменти е грозно, тъжно и разочароващо, само че до момента в който не ставаш подобен, както другите, против които се бориш, тогава няма проблем. Когато любовта към това, което си правил или правиш, тогава моментите, в които мислиш да се откажеш, клонят към нула. За мен няма проблем някой да каже извинявай. Не одобрявам хора, които не могат да споделят „ Извинявам се, не съм прав “. Аз самият съм имал такива моменти. Това са моменти, в които узряваш и душевен, и физически. В Германия се научих да съм човек и мъж. Въпреки че не ми се тръгваше, знаците ми демонстрираха, че би трябвало да изляза от зоната си на комфорта. Мен ме беше боязън, само че отидох в Англия. Там продължих с надграденото от Германия и потеглих към моя връх на планината. Когато го доближих, бях доста горделив от себе си. Човешката природа е такава, че отрицателните мисли на моменти доминират. Това не ни прави повече неприятни, мисля, че по природа. Средата, в която е човек, от време на време го кара да е подобен, само че в случай че той е мощен, може да се оправи “.
„ Социалните мрежи са потребни, само че могат да бъдат и нездравословни. Аз съм късметлия, че до момента в който играех не бяха толкоз развити. Днес в случай че футболист направи един неприятен мач, един неприятен пас, и хората стартират. Критиката отстъпва място на злобата. Идва расизъм. Затова би трябвало да се работи по този въпрос. Младото общество е капризно. Социалните мрежи до някъде диктуват какво да се случва, само че го вършат повече към младото потомство. Аз в случай че потегли да последвам даден път, който ми е показан от личната ми вътрешен глас, даже всички да ми споделят, че не е вярно, аз не спирам. Нещата, които те плашат, само че ги правиш, тогава е вярно. Затова и аз пробвам постоянно да стоя против компликациите. Понякога като човек не съм непознат на усеща като завист и възмездие, само че мога да прощавам. По пътя си съм прощавал доста път и се надявам, че и хората на мен са ми прощавали. Не ти би трябвало празник, с цел да искаш амнистия от някого. Екипът ми ми оказва помощ да се оправя със страховете. Всеки в някакви моменти е бил малоумен. Надявам се тези моменти да стават все по-малко и се старая да го върша. Не би трябвало да мислим, че това, което се случва в България, го няма в другите страни “, приключи Бербатов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ