Мъжете у нас заемат 63,5% от ръководните постове, жените - само 36,5%
Мъжете заемат 63,5 на 100 от управителните длъжности на високо и приблизително управническо равнище, а дамите - 36,5 на 100. В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване 72,5 на 100 от ръководителите са мъже. Това заяви Националният статистически институт.
Даннитe са от електронната обява " Равнопоставеност сред дамите и мъжете в ръководството 2021 година ", в която са обхванати 22 163 управителни длъжности на високо и приблизително управническо равнище в институциите на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт и в други независими структури отвън тях. Електронното издание e оповестено на уеб страницата на Национален статистически институт.
Мъжете заемат 68,8 на 100 от управителните длъжности на най-високо управническо равнище, а дамите са най-добре показани на равнище " заместник-ръководител " - 41,1 на 100. Най-висок условен дял на управителни длъжности, заети от дами, се следи в институциите на правосъдната власт - 53 на 100, а най-нисък в законодателната власт - 24,2 на 100.
В края на 2021 година 28,3 на 100 от общинските съветници и 29,3 на 100 от кметовете в страната са дами. В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване мъжете заемат 72,5 на 100 от управителните длъжности.
Над 50 на 100 от ръководителите в профилираните териториални администрации, научните организации и публичните медии са дами.
Народното събрание
В относителен проект сред следените категории в проучването, дамите на управителни длъжности са най-слабо показани в институциите на законодателната власт (24,2 на сто). Ниският им условен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в акциите за избор на народни представители, показват от Национален статистически институт. По данни на ЦИК на парламентарните избори, извършени на 14 ноември 2021 г, дамите претенденти са 1515, или 29,9 на 100 от общо 5062 претенденти, като определените дами народни представители съставляват 23,8 на 100 от общо 240 народни представители.
Към 31 декември 2021 година делът на дамите народни представители в националния парламент е 22,5 на 100, като това е най-ниската регистрирана стойност в интервала сред 2018 и 2022 година. Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народното събрание ", където дамите са 42,9 на 100, а мъжете 57,1 на 100 от общо 7 заети позиции.
Относителният дял на дамите измежду българските представители в Екологичен потенциал е по-висок, само че непосредствен до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за тъждество сред половете към последното тримесечие на 2021 година дамите от квотата на България съставляват 29,4 на 100 от всички български членове, с което страната ни се подрежда на 22-о място измежду страните членки на Европейския съюз. За същия интервал в Екологичен потенциал с най-хубава представеност на дамите са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57,1 на 100 дами представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са дами.
Централната администрация
Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39,2 на 100 от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34 на 100. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации (63,8 на сто) и профилираните териториални администрации (64,8 на сто) и по-малко присъединяване в ръководството на обособените министерства, където 72,6 на 100 от управителния състав се състои от мъже, показват от Национален статистически институт.
Прегледът по тип административни структури и длъжностни равнища разкрива, че дамите по-често заемат длъжности като " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " и са по-слабо показани като ръководители на най-високото равнище на ръководство в съответната институция. Показателен образец за това е разпределението на управителните длъжности в регионалните администрации, където на най-високото длъжностно равнище дамите са 7,1 на 100, а на най-ниското - 68,6 на 100.
В органите на локалното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 година от общо 5128 общински съветници 1 451, или 28,3 на 100, са дами. В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца (37,8 на сто), Перник (37 на сто), София (35,1 на сто), а най-ниска в Благоевград (21,1 на сто), Разград (22,4 на сто), Кърджали (22,7 на сто).
Съдебната система
Данните демонстрират, че над половината от управителните длъжности в структурите на правосъдната система се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като на служба " заместник-ръководител " 57,1 на 100 от позициите са заети от дами.
Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317, души или 14,5 на 100, само че съотношението сред половете остава без изменение. Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните (77,9 на сто) и висшите съдилища (74,7 на сто)
Наука, обучение и държавни предприятия
Във висшите учебни заведения и научните организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59,8 на 100 от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт ( " Други институции и организации " ) е 58,5 на 100.
По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27,5 на 100 от управителните постове се заемат от дами. Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации (47,2 на сто), а минимум - в държавните предприятия и комерсиалните сдружения (21,9 на сто). На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47,7 на 100 и 59,7 на 100.
Един от основните знаци на европейско равнище, който се употребява за наблюдаване на равнопоставеността сред дамите и мъжете в ръководството, е " Висши управителни длъжности, заети от дами ". Чрез него се регистрира делът на дамите в управителните съвети/бордовете на най-големите сдружения, листвани на фондовата борса. През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения, показва Национален статистически институт.
Равнопоставеността съгласно последното броене на популацията
Данните от извършеното през септември 2021 година броене на популацията регистрират уравновесено присъединяване на половете в ръководството, като дамите ръководители са 40,1 на 100, а мъжете – 59,9 на 100. Резултатите демонстрират, че делът на дамите ръководители през 2021 година е повишен с 3,2 процентни пункта по отношение на 2011 година.
През 2021 година най-голям условен дял на дами ръководители се следи във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години надлежно 43,2 и 41,1 на 100. По стопански действия дамите ръководители са най-добре показани в секторите " Хуманно опазване на здравето и обществена работа " (74,9 на сто) и " Образование " (71,5 на сто), а най-слабо в " Строителство " (17,7 на сто), " Добивна индустрия " (18,3 на сто) и " Селско, горско и рибно стопанство " (24,2 на сто).
Равнопоставеност в старините
В началото на август в Портала за публични съвещания беше оповестен план на Доклад за равнопоставеността на дамите и мъжете в България за 2022 година, от който оказва се, че мъжете и дамите в България не са равни във опциите да посрещнат старините си, съобщи Българска телеграфна агенция. В проектодоклада се показва, че през 2022 година междинният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст е била 709,51 лева (мъже - 797,19 лева и дами - 658,69 лева.). Коефициентът на заменяне на прихода от пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2022 година е бил 54,6 на 100. Стойностите на коефициента по пол са надлежно: мъже - 59,5 на 100 и дами - 52,5 на 100.
Средната дълготрайност на приемане на персонална пенсия за застрахователен стаж и възраст (трета кат. труд) през 2022 година е 27,5 години за дамите и 21,4 години за мъжете. Средният застрахователен приход през 2022 година е в размер на 1298,45 лева, като за мъжете размерът му е 1340,64 лева, а за дамите - 1254,20 лева, или разликата е 6,9 на 100 в интерес на мъжете.
Даннитe са от електронната обява " Равнопоставеност сред дамите и мъжете в ръководството 2021 година ", в която са обхванати 22 163 управителни длъжности на високо и приблизително управническо равнище в институциите на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт и в други независими структури отвън тях. Електронното издание e оповестено на уеб страницата на Национален статистически институт.
Мъжете заемат 68,8 на 100 от управителните длъжности на най-високо управническо равнище, а дамите са най-добре показани на равнище " заместник-ръководител " - 41,1 на 100. Най-висок условен дял на управителни длъжности, заети от дами, се следи в институциите на правосъдната власт - 53 на 100, а най-нисък в законодателната власт - 24,2 на 100.
В края на 2021 година 28,3 на 100 от общинските съветници и 29,3 на 100 от кметовете в страната са дами. В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване мъжете заемат 72,5 на 100 от управителните длъжности.
Над 50 на 100 от ръководителите в профилираните териториални администрации, научните организации и публичните медии са дами.
Народното събрание
В относителен проект сред следените категории в проучването, дамите на управителни длъжности са най-слабо показани в институциите на законодателната власт (24,2 на сто). Ниският им условен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в акциите за избор на народни представители, показват от Национален статистически институт. По данни на ЦИК на парламентарните избори, извършени на 14 ноември 2021 г, дамите претенденти са 1515, или 29,9 на 100 от общо 5062 претенденти, като определените дами народни представители съставляват 23,8 на 100 от общо 240 народни представители.
Към 31 декември 2021 година делът на дамите народни представители в националния парламент е 22,5 на 100, като това е най-ниската регистрирана стойност в интервала сред 2018 и 2022 година. Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народното събрание ", където дамите са 42,9 на 100, а мъжете 57,1 на 100 от общо 7 заети позиции.
Относителният дял на дамите измежду българските представители в Екологичен потенциал е по-висок, само че непосредствен до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за тъждество сред половете към последното тримесечие на 2021 година дамите от квотата на България съставляват 29,4 на 100 от всички български членове, с което страната ни се подрежда на 22-о място измежду страните членки на Европейския съюз. За същия интервал в Екологичен потенциал с най-хубава представеност на дамите са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57,1 на 100 дами представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са дами.
Централната администрация
Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39,2 на 100 от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34 на 100. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации (63,8 на сто) и профилираните териториални администрации (64,8 на сто) и по-малко присъединяване в ръководството на обособените министерства, където 72,6 на 100 от управителния състав се състои от мъже, показват от Национален статистически институт.
Прегледът по тип административни структури и длъжностни равнища разкрива, че дамите по-често заемат длъжности като " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " и са по-слабо показани като ръководители на най-високото равнище на ръководство в съответната институция. Показателен образец за това е разпределението на управителните длъжности в регионалните администрации, където на най-високото длъжностно равнище дамите са 7,1 на 100, а на най-ниското - 68,6 на 100.
В органите на локалното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 година от общо 5128 общински съветници 1 451, или 28,3 на 100, са дами. В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца (37,8 на сто), Перник (37 на сто), София (35,1 на сто), а най-ниска в Благоевград (21,1 на сто), Разград (22,4 на сто), Кърджали (22,7 на сто).
Съдебната система
Данните демонстрират, че над половината от управителните длъжности в структурите на правосъдната система се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като на служба " заместник-ръководител " 57,1 на 100 от позициите са заети от дами.
Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317, души или 14,5 на 100, само че съотношението сред половете остава без изменение. Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните (77,9 на сто) и висшите съдилища (74,7 на сто)
Наука, обучение и държавни предприятия
Във висшите учебни заведения и научните организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59,8 на 100 от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт ( " Други институции и организации " ) е 58,5 на 100.
По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27,5 на 100 от управителните постове се заемат от дами. Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации (47,2 на сто), а минимум - в държавните предприятия и комерсиалните сдружения (21,9 на сто). На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47,7 на 100 и 59,7 на 100.
Един от основните знаци на европейско равнище, който се употребява за наблюдаване на равнопоставеността сред дамите и мъжете в ръководството, е " Висши управителни длъжности, заети от дами ". Чрез него се регистрира делът на дамите в управителните съвети/бордовете на най-големите сдружения, листвани на фондовата борса. През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения, показва Национален статистически институт.
Равнопоставеността съгласно последното броене на популацията
Данните от извършеното през септември 2021 година броене на популацията регистрират уравновесено присъединяване на половете в ръководството, като дамите ръководители са 40,1 на 100, а мъжете – 59,9 на 100. Резултатите демонстрират, че делът на дамите ръководители през 2021 година е повишен с 3,2 процентни пункта по отношение на 2011 година.
През 2021 година най-голям условен дял на дами ръководители се следи във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години надлежно 43,2 и 41,1 на 100. По стопански действия дамите ръководители са най-добре показани в секторите " Хуманно опазване на здравето и обществена работа " (74,9 на сто) и " Образование " (71,5 на сто), а най-слабо в " Строителство " (17,7 на сто), " Добивна индустрия " (18,3 на сто) и " Селско, горско и рибно стопанство " (24,2 на сто).
Равнопоставеност в старините
В началото на август в Портала за публични съвещания беше оповестен план на Доклад за равнопоставеността на дамите и мъжете в България за 2022 година, от който оказва се, че мъжете и дамите в България не са равни във опциите да посрещнат старините си, съобщи Българска телеграфна агенция. В проектодоклада се показва, че през 2022 година междинният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст е била 709,51 лева (мъже - 797,19 лева и дами - 658,69 лева.). Коефициентът на заменяне на прихода от пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2022 година е бил 54,6 на 100. Стойностите на коефициента по пол са надлежно: мъже - 59,5 на 100 и дами - 52,5 на 100.
Средната дълготрайност на приемане на персонална пенсия за застрахователен стаж и възраст (трета кат. труд) през 2022 година е 27,5 години за дамите и 21,4 години за мъжете. Средният застрахователен приход през 2022 година е в размер на 1298,45 лева, като за мъжете размерът му е 1340,64 лева, а за дамите - 1254,20 лева, или разликата е 6,9 на 100 в интерес на мъжете.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ