Женската заплата с четвърт под мъжката
Мъжете взимат с 25% по-високи заплати от дамите, демонстрират данните на Националния статистически институт. Средната заплата за цялата 2016 година е 11 379 лева Това значи, че на месец служащите са взели приблизително по 948 лева за труда си, като мъжете получават по 212 лева повече от дамите. Тези данни демонстрират какво е възнаграждението съгласно пола без да се регистрират самостоятелните характерности на наетите като възраст, трудов стаж, режим на работно време, обучение и други, които могат да са причина за разликата в заплатите.
Най-голяма разлика във възнагражденията сред мъжете и дамите има в опазването на здравето и обществената работа. В тази сфера мъжете печелят приблизително по 16 882 лева на година, което е с 62% повече от заплатите на дамите, демонстрират данните на Национален статистически институт. Това обаче се дължи на обстоятелството, че множеството медицински сестри са дами, а те взимат по-ниски заплати от лекарите. Така и междинната заплата на дамите, които работят в опазването на здравето, пада. Много огромна разлика във възнагражденията има и в преработващата индустрия, където мъжете печелят с 42,6% повече от дамите. Тук обаче заплатите доста зависят от вида произвеждане и позицията, на която е нает съответният служащ. Например множеството шивачки са дами, а те взимат много ниски заплати. В редица по-тежки производства заплатите са по-високи, само че там наемат повече мъже.
Интересно е обаче, че доста огромни разлики във възнагражденията по пол има и в бранша „ финансови и застрахователи действия ”. Там мъжете взимат с 47% повече от колежките си. Средната годишна заплата за бранша е 20 126 лева, което прави 1677 лева на месец. Мъжете обаче взимат по 2142 лева, а дамите – 1454 лева на месец. В този бранш заплатите се дефинират главно от това на каква позиция работи човек. Явно мъжете по-често се изкачват по-нагоре в йерархията в банки и застрахователи. В бранша „ основаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ” разликата в заплащането на мъжете и дамите също е много огромна. В този бранш заплатите са най-високи – приблизително 27 535 лева на година, или 2295 лева на месец като към този момент изпреварват възнагражденията на банкерите и застрахователите. А мъжете в бранша взимат с 45%, или с 815 лева на месец повече от дамите.
В строителството
Дамите печелят повече
Интересното е, че в два бранша от стопанската система дамите получават повече от мъжете. Първият е административни и спомагателни действия, където междинната годишна заплата е 8988 лева, а трудът на дамите е оценен със 17% повече от този на мъжете.
Другият бранш, където дамите взимат повече от мъжете, е строителството, демонстрират данните на Национален статистически институт. В този бранш междинната годишна заплата е 9289 лева А по-високите хонорари на дамите се дължат на това, че в строителството на най-ниско платените позиции работят мъже. Жените в сектора може да са проектанти или архитекти, само че надали са доста дамите, които леят бетон. Затова дамите в строителството взимат приблизително с 10,7% повече от мъжете.
Изкарваме по
1095 лева
Доходите
с 10% растеж
за година
Средната работна заплата в страната през четвъртото тримесечие на 2017 година е 1095 лева, като е по-висока с 10,6% по отношение на същия интервал на миналата година. Това е посочено в Месечния преглед на българската стопанска система, направен от специалистите в Министерството на финансите. Ръстът на заплатите се форсира, като за последното тримесечие на 2016 година беше 8,2%.
Като се има поради инфлацията обаче, действителният растеж на заплатите през четвъртото тримесечие на 2017 година е 8,8%, се показва в разбора. Водещ принос за растежа на заплатите има частният бранш, където нарастването в границите на година е с 10,8%. В публичния бранш заплатите също нарастват съществено – с 10,2%. Това съществена се дължи на покачването на приходите в образованието – с 18,5% на годишна база.
Статистика
На второ място сме в Европейски Съюз по
мениджъри от нежния пол
България се подрежда на едно от челните места измежду европейските страни, които могат да се похвалят с максимален дял на дами, заемащи управителни длъжности. У нас делът на дамите на мениджърски постове се задържа на второ място в Европейския съюз, като пред българските дами са единствено латвийките, сочат данни на Евростат. Българките обаче си поделят второто място с полякините, като в двете страни 44% от мениджърските позиции са заети от представителки на нежния пол. От своя страна първенецът Латвия е единствената страна в Европейски Съюз, в която дамите на управителни длъжности са преобладаващото болшинство – 53% от всички мениджъри. Челната тройка се добавя от Ирландия, където делът на дамите мениджъри е единствено с един % по-нисък от този в България – 43% от управителните позиции са заети от дами.
На другия завършек на класацията са дамите в Германия, Италия и Кипър, където дамите са по-малко от една четвърт от всички мениджъри. В трите членки на Европейски Съюз дамите на висши позиции в бизнеса са към 22% от мениджърите. В рамките на целия Европейски Съюз един на всеки трима мениджъри е жена. Въпреки че стоят на огромна част от управническите постове, дамите мениджъри имат по-ниски приходи от мъжете на сходни позиции.
Представителките на нежния пол, които имат управителни длъжности в Европейски Съюз, получават приблизително с 23,4% по-малко пари от техните сътрудници мъже, сочат данните на Евростат. Разликата в заплащането сред мъже и дами на управителни длъжности у нас е относително по-ниска – 15%, с което се нареждаме на 4-то място по този индикатор. Първенецът в това отношение е Румъния с разлика в приходите от 5%, а на второто място се подрежда Словения с към 12 на 100. Разликата в заплатите на мъжете и дамите мениджъри в Белгия е малко над 13 на 100, с което страната се подрежда на трето място в Европейски Съюз по най-малка разлика в заплащането сред половете. На другия полюс е Унгария, където една жена управител печели с към една трета по-малко от сътрудниците си мъже.
Изследване в Европейски Съюз:
Само 11% от българите се усъвършенстват
България е измежду страните от Европейски Съюз, в които служащите и чиновниците най-рядко се включват в професионални образования, демонстрират данните на Евростат. Само 11% от българите са посещавали курсове за придобиване на нови познания през 2016 година До нас в класацията със същия резултат е Италия. След нас са единствено Гърция и Румъния с по 8%. Най-често на курсове и образования вървят висшистите, като в Европейски Съюз приемането на спомагателна подготовка води до повдигането на заплатата. Най-висок е делът на преминаващите професионални образования в Холандия – 61%, Швеция – 59%, и Финландия – 58%.
Най-голяма разлика във възнагражденията сред мъжете и дамите има в опазването на здравето и обществената работа. В тази сфера мъжете печелят приблизително по 16 882 лева на година, което е с 62% повече от заплатите на дамите, демонстрират данните на Национален статистически институт. Това обаче се дължи на обстоятелството, че множеството медицински сестри са дами, а те взимат по-ниски заплати от лекарите. Така и междинната заплата на дамите, които работят в опазването на здравето, пада. Много огромна разлика във възнагражденията има и в преработващата индустрия, където мъжете печелят с 42,6% повече от дамите. Тук обаче заплатите доста зависят от вида произвеждане и позицията, на която е нает съответният служащ. Например множеството шивачки са дами, а те взимат много ниски заплати. В редица по-тежки производства заплатите са по-високи, само че там наемат повече мъже.
Интересно е обаче, че доста огромни разлики във възнагражденията по пол има и в бранша „ финансови и застрахователи действия ”. Там мъжете взимат с 47% повече от колежките си. Средната годишна заплата за бранша е 20 126 лева, което прави 1677 лева на месец. Мъжете обаче взимат по 2142 лева, а дамите – 1454 лева на месец. В този бранш заплатите се дефинират главно от това на каква позиция работи човек. Явно мъжете по-често се изкачват по-нагоре в йерархията в банки и застрахователи. В бранша „ основаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ” разликата в заплащането на мъжете и дамите също е много огромна. В този бранш заплатите са най-високи – приблизително 27 535 лева на година, или 2295 лева на месец като към този момент изпреварват възнагражденията на банкерите и застрахователите. А мъжете в бранша взимат с 45%, или с 815 лева на месец повече от дамите.
В строителството
Дамите печелят повече
Интересното е, че в два бранша от стопанската система дамите получават повече от мъжете. Първият е административни и спомагателни действия, където междинната годишна заплата е 8988 лева, а трудът на дамите е оценен със 17% повече от този на мъжете.
Другият бранш, където дамите взимат повече от мъжете, е строителството, демонстрират данните на Национален статистически институт. В този бранш междинната годишна заплата е 9289 лева А по-високите хонорари на дамите се дължат на това, че в строителството на най-ниско платените позиции работят мъже. Жените в сектора може да са проектанти или архитекти, само че надали са доста дамите, които леят бетон. Затова дамите в строителството взимат приблизително с 10,7% повече от мъжете.
Изкарваме по
1095 лева
Доходите
с 10% растеж
за година
Средната работна заплата в страната през четвъртото тримесечие на 2017 година е 1095 лева, като е по-висока с 10,6% по отношение на същия интервал на миналата година. Това е посочено в Месечния преглед на българската стопанска система, направен от специалистите в Министерството на финансите. Ръстът на заплатите се форсира, като за последното тримесечие на 2016 година беше 8,2%.
Като се има поради инфлацията обаче, действителният растеж на заплатите през четвъртото тримесечие на 2017 година е 8,8%, се показва в разбора. Водещ принос за растежа на заплатите има частният бранш, където нарастването в границите на година е с 10,8%. В публичния бранш заплатите също нарастват съществено – с 10,2%. Това съществена се дължи на покачването на приходите в образованието – с 18,5% на годишна база.
Статистика
На второ място сме в Европейски Съюз по
мениджъри от нежния пол
България се подрежда на едно от челните места измежду европейските страни, които могат да се похвалят с максимален дял на дами, заемащи управителни длъжности. У нас делът на дамите на мениджърски постове се задържа на второ място в Европейския съюз, като пред българските дами са единствено латвийките, сочат данни на Евростат. Българките обаче си поделят второто място с полякините, като в двете страни 44% от мениджърските позиции са заети от представителки на нежния пол. От своя страна първенецът Латвия е единствената страна в Европейски Съюз, в която дамите на управителни длъжности са преобладаващото болшинство – 53% от всички мениджъри. Челната тройка се добавя от Ирландия, където делът на дамите мениджъри е единствено с един % по-нисък от този в България – 43% от управителните позиции са заети от дами.
На другия завършек на класацията са дамите в Германия, Италия и Кипър, където дамите са по-малко от една четвърт от всички мениджъри. В трите членки на Европейски Съюз дамите на висши позиции в бизнеса са към 22% от мениджърите. В рамките на целия Европейски Съюз един на всеки трима мениджъри е жена. Въпреки че стоят на огромна част от управническите постове, дамите мениджъри имат по-ниски приходи от мъжете на сходни позиции.
Представителките на нежния пол, които имат управителни длъжности в Европейски Съюз, получават приблизително с 23,4% по-малко пари от техните сътрудници мъже, сочат данните на Евростат. Разликата в заплащането сред мъже и дами на управителни длъжности у нас е относително по-ниска – 15%, с което се нареждаме на 4-то място по този индикатор. Първенецът в това отношение е Румъния с разлика в приходите от 5%, а на второто място се подрежда Словения с към 12 на 100. Разликата в заплатите на мъжете и дамите мениджъри в Белгия е малко над 13 на 100, с което страната се подрежда на трето място в Европейски Съюз по най-малка разлика в заплащането сред половете. На другия полюс е Унгария, където една жена управител печели с към една трета по-малко от сътрудниците си мъже.
Изследване в Европейски Съюз:
Само 11% от българите се усъвършенстват
България е измежду страните от Европейски Съюз, в които служащите и чиновниците най-рядко се включват в професионални образования, демонстрират данните на Евростат. Само 11% от българите са посещавали курсове за придобиване на нови познания през 2016 година До нас в класацията със същия резултат е Италия. След нас са единствено Гърция и Румъния с по 8%. Най-често на курсове и образования вървят висшистите, като в Европейски Съюз приемането на спомагателна подготовка води до повдигането на заплатата. Най-висок е делът на преминаващите професионални образования в Холандия – 61%, Швеция – 59%, и Финландия – 58%.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ