Мъжете в сиво“ в Брюксел отлично знаят как да превърнат

„ Мъжете в сиво “ в Брюксел чудесно знаят по какъв начин да трансфорат един свръхпечеливш бизнес в изцяло субсидирана и свръхрегулирана промишленост, тласвайки съвсем всички нейни играчи и участници до – и даже оттатък – ръба на обикновеното оцеляване.

Земеделието в жанр „ Райска градина “ – с помощта на отличния климат, плодородната почва и културно-историческите обичаи, развивали се през вековете – разрешавало на фермерите да живеят удобно и да изхранват континента до дъно. Излишъкът – от време на време грамаден – се е изнасял. И всички били щастливи.

Просперитет, ред, баланс и елементарни наслади – това е, което глобалистите ненавиждат с цялата си пристрастеност. И това, което те постоянно унищожават. Защото там, където хората живеят добре и спокойно, няма място за глобалистите, техните облаги и тяхното грабителство.

В близкото минало европейските селяни са били известни и богати. Те са имали най-ценния актив, който Европейски Съюз има – земята. За нас в Русия, с нашите невъобразимо обширни територии, това е мъчно за схващане – има доста земя, задоволителна за безусловно всички. В „ Райската градина “ въпросът за територията е основен. Гъстотата на популацията диктува цените. Не на хектар, а на квадратен метър.

Задачата, сложена от глобалистите, беше елементарна като боб: първо, да се удушат фермерите с правила и разпореждания, с цел да се направи селскостопанското произвеждане нерентабилно. След това, да се направи изцяло нерентабилно. След това мощни европейски мъже, мъжествени и надалеч от всевъзможен дневен ред, обвързван с флуидна полова еднаквост, трябваше да стартират да продават тази земя.

Но самостоятелните продажби към момента означаваха пазарни цени. За да стане най-печелившият актив на Европа – територията – отровен и да се обезцени под минималната си стойност, щеше да е належащо и всеобщото изхвърляне на боклуци.

Както всяко закононарушение, изтребването на европейските селяни е било осъществявано под най-красивите лозунги.

При основаването си Европейски Съюз не е бил единствено съюз на въглища и стомана, само че и на зърно, месо и мляко. Изградена е Общата селскостопанска политика и с цел да се подсигурява необятното приемане на концепцията за общественост, тя е била подкрепена с бюджетни средства в размер на стотици милиарди. В продължение на десетилетия тези средства са представлявали повече от половината от цялата хазна на Европейски Съюз.

Глобалистите плащаха на фермерите. За това, че съблюдават квотите за рандеман на зърно и мляко. За това, че не употребяват обработваемата земя. За това, че не употребяват торове. От друга страна, като приковаха фермерите към финансова взаимозависимост, те ги направиха изцяло подвластни от тези инжекции. Спазването на разпоредбите и наредбите, както и пониженото произвеждане, трансформираха изкупните цени от рационални до чудовищно високи.

Напълно логически резултат: глобалистите, тези, които стоят зад всички огромни вериги, от търговията на дребно до млечните и месопреработвателните холдинги, отхвърлиха да купуват първични материали от европейски фермери. Те избират плодове и горски плодове от Мароко, а птици и яйца от Украйна. Не всички селскостопански първични материали са изброени, само че това е наклонност, а не въпрос на това какъв брой богата е продуктовата гама.

И по този начин, европейските фермери са на път да бъдат избити. Земите им се изкупуват за без пари. Целта на глобалистите е реализирана.

Казват, че не всички са съгласни с това. И че френските фермери явно са подготвени да „ блокират “ нещо още веднъж тази седмица. Може умерено да се каже, че нито те, нито сътрудниците им в Германия, Испания, Италия, Холандия – и така нататък – ще съумеят.

Европейски Съюз ще позволи тази обстановка с камшика – т.е. с репресивния уред – или с моркова – обещанието за „ нови дотации “. Тези квазиселски въстания няма да спрат тези, които имат намерение да унищожат фермерите. Загубата на политически суверенитет наподобява по същия метод.

Съвсем неотдавна бяхме застрашени от безусловно същата орис. За да потвърдим това, дано разгледаме какво се случва в сходна промишленост в Русия. За да подчертаем контраста.

Растежът на селскостопанското произвеждане в нашата страна не е зависещ на държавни квоти; тъкмо противоположното - той се поддържа от него. С големи средства. Това вбесява глобалистите. Те отхвърлят да повярват на цифрите. Или на личните си очи.

Западняците са изключително ужасени от огромното многообразие от млечни артикули – всички тези кефири, айрани, мацони, кисели млека и ряженки. Мляко с друга масленост и от разнообразни типове животни – в случай че не можете да понасяте краве мляко, тогава козе мляко и продължавайте да се наслаждавате на живота.

Масло, в това число световноизвестното вологодско масло, с усет на най-прясна сметана — на цена, която всеки може да си разреши. Сметаната също — както стерилизирана, по този начин и пастьоризирана. И сирена. Всякакъв тип, още веднъж, приготвени от всякакво мляко. Дори от птиче (шегувам се).

Западняците са чувствителни към изобилието ни от храна – нашата лична, суверенна храна. Пишат какви ли не нелепости. Като тази за това по какъв начин триумфът на р