Убийство по учебник
" Мъжете ги е боязън, че дамите могат да им се присмеят. Жените ги е боязън, че мъжете ще ги убият. "
Маргарет Атууд
Преди три месеца, няколко дами се озовахме на една доста приятна планинска тераса, поливайки последната вечер на образование, на което бяхме участвали през миналите дни. Вече бяхме станали повече от положителни познати, по тази причина диалозите вървяха леко, а приятелският ни смях отекваше в планината. И до ден сегашен не помня коя тъкмо тематика или имитация отключи последващите откровения, само че на масата нямаше жена без персонална история, в която да не е станала жертва на посягане, закононарушение или опит за такова, осъществени от (познат) мъж. От опипване в дискотека, до опит за обезчестяване, през душевен тормоз до дискриминация на работното място.
Всяка от нас познаваше най-малко по един нарушител
А още даже не бяхме чували за Венцислав, който умъртви някогашната си брачна половинка и за Стефан, умъртвил някогашната си другарка. Да, Елена и Виола и доста други дами, на които не знаем имената, тогава още бях живи.
Милиони дами по света участват на сходни вечеринки и диалози. Милиони дами си споделят една на друга не просто нечии истории, за които са чули от някого, а персоналните си контузии. И милиони мъже по света са нарушители – насилници, изнасилвачи, упражняващи душевен тормоз и отправящи закани към сегашни и някогашни партньорки. Световната здравна организация (WHO) пресметна през ноември 2016 година, че в световен проект, 35% от всички дами са претърпели физическо и/или полово принуждение, осъществено от техния сътрудник и полово принуждение, упражнено над тях от различен мъж, друг от колегата им. Също по този начин, близо 40% от убийствата на дами, са осъществени от техен съкровен сътрудник от мъжки пол. Подобна цифра за България е пресметнал и Български Хелзинкски комитет в своя отчет за 2014 година – 35% от убийствата на дами са осъществени от сегашен или някогашен съкровен сътрудник.
Статистиките за това какъв брой дами в страната ни са жертви на домашно принуждение (всяка четвърта, по данни на неправителствените организации) и какъв брой мъже са насилници (българската страна на събира сходна статистика, само че умерено можем да предположим, че е всеки четвърти), са извънредно стряскащи. Ужасно. И в композиция със събитията от последните дни, би трябвало да ни плашат безпределно много; да ни накарат да се усещаме неловко, да се засрамим, да ни е боязън от размерите и дълбочината на казуса.
И да ни наведат на мисълта, че
съвсем няма жена, която да е станала жертва на някакво закононарушение, единствено тъй като е жена
Но не би трябвало и да замъглят нашата преценка. Защото Венцислав, Стефан, " Комара " и четиримата мъже, протегнали ръка на някогашните си съпруги и приятелки през януари предходната година, не са просто някакви си " комплексари " или " превъртели " (както ги характеризират доста мнения от мрежата), те не са Динковци, а са нарушители, отглеждани с години като по учебник от престъпно-нехайни институции (управлявани от други мъже).
Всички те имат история на практикуване на домашно принуждение, на тъжби и сигнали против тях, на очевидци, участвали на кавги и закани. Всички те са чеда на патриархалната просвета, която ни заобикаля. И колкото и нереално да звучи на някои, тя е нещо напълно съответно, измеримо, лъхащо и натрапвано ни отвред. Патриархалната просвета са сексистките реклами, в които дамите перат, а мъжете " знаят за какво ". Тя е неналичието на 50% жени-депутати в Народното събрание; неналичието на президентКа и министър-председателКА на Република България. Патриархалната просвета са репликите " не плачи, ти да не си момиче " или " не бъди женчо ", " мъжко момиче " или " хвани се като същинска дама ".
Патриархалната просвета са стандартите, че " същинският " мъж е мускулест мъжага, че дамите не са положителни шофьорки, че има " мъжки " и " женски " специалности (особено пък в 21-и век).
Патриархалната просвета са изявленията, че Елена и Виола " са си го заслужили "
И в случай че Венцислав и Стефан са чеда на патриархалната просвета, а Елена и Виола – нейни жертви, осъществените закононарушения си имат напълно съответно наименование. Фемицид. Не просто ликвидиране, а закононарушение, осъществено над жена, тъй като е жена. Защото Венцислав и Стефан евентуално откровено са вярвали, че " дамите " им би трябвало да ги слушат, да се държат и обличат по избран метод, който двамата утвърждават, да им принадлежат. Затова и са си разрешавали да ги наскърбяват, да им протягат ръка, да ги заплашват, да ги преследват и тероризират. Защото са (истински) мъже.
Предимно мъже са и тези, които управляват нашата страна. И които са неглижирали четирите тъжби на Елена. Мъже управляват съд, прокуратура, Министерство на вътрешните работи, министерства работни групи и цялата система, отгледала Венцислав като палач. В средите на неправителствените организации се носят митове за реплики като " то човек да го е боязън да си изиска " и " че един пестник принуждение ли ", изказани цинично от мъже на доста високи позиции, обсъждайки Закона за отбрана от домашно принуждение (ЗЗДН) или така наречен Истанбулска спогодба, да вземем за пример. Затова и за тях понятия като " закононарушения от ненавист " и " фемицид " (престъпление от ненавист, осъществено въз основата на женския пол на жертвата) не съществуват и не попадат в Наказателния кодекс. Затова и приемането на Закона за отбрана от домашно принуждение лиши на неправителствените организации над 10 години битка с държавни управления, Закона за равнопоставеност сред дамите и мъжете – близо 20 години, а никой не знае по кое време ще бъде утвърдена Истанбулската спогодба. Затова и има безчет пропуски в българското законодателство, което сякаш би трябвало да пази жертвите на принуждение. Затова и има хора в институциите, които могат и си разрешават да бездействат.
Всички тези хора са съучастници на Венцислав в убийството на Елена
И още веднъж е значимо да разберем, че бездействието на институциите не е (само) резултат от " българския нрав ", а от патриархалната просвета, за която насилието над дами е проблем на дамите, а не на мъжете.Тя е тази, която отглежда мъже, убийци на дами, само че по никакъв метод не подтиква другите мъже - тези, които освен не са убийци, само че евентуално ненавиждат насилието от дъното на душата си, да му противодействат.
Въпреки всичко и с помощта на шепа хора от неправителствените организации, нещата в страната ни се усъвършенстват. Безкрайно постепенно, само че смяна се случва. Но в този момент е моментът да осъзнаем, че отговорността да притиснем институциите да си свършат работата, е споделена. Сега е моментът за цивилен митинги, петиции, неодобрение, проведени от хората, на които им е писнало да четат за убити дами. Задължение на естествените хора (с всичките условности на това определение) е да заглушим всички изявления в жанр " тя си го е заслужила ", " ами насилието над мъже? " (защото насилието над дами не умаловажава насилието над мъже, само че сходни реакции умаловажават насилието над жени), да реагираме, когато по улиците забележим мъж да блъска или крещи на жена, да се обаждаме на 112, когато чуваме викове от прилежащия апартамент.
На нашите рамене на виновни жители лежи най-важната смяна, която занапред има да се случва – в метода на мислене. А до момента в който тя се случи, ще има обществени убийства на дами, това е несъмнено. Сигурно е и че бездействието ни прави съучастници.
" Дневник " препубликува текста от уеб страницата на Български фонд за дамите с разрешение на създателя му Надежда Дерменджиева.
Маргарет Атууд
Преди три месеца, няколко дами се озовахме на една доста приятна планинска тераса, поливайки последната вечер на образование, на което бяхме участвали през миналите дни. Вече бяхме станали повече от положителни познати, по тази причина диалозите вървяха леко, а приятелският ни смях отекваше в планината. И до ден сегашен не помня коя тъкмо тематика или имитация отключи последващите откровения, само че на масата нямаше жена без персонална история, в която да не е станала жертва на посягане, закононарушение или опит за такова, осъществени от (познат) мъж. От опипване в дискотека, до опит за обезчестяване, през душевен тормоз до дискриминация на работното място.
Всяка от нас познаваше най-малко по един нарушител
А още даже не бяхме чували за Венцислав, който умъртви някогашната си брачна половинка и за Стефан, умъртвил някогашната си другарка. Да, Елена и Виола и доста други дами, на които не знаем имената, тогава още бях живи.
Милиони дами по света участват на сходни вечеринки и диалози. Милиони дами си споделят една на друга не просто нечии истории, за които са чули от някого, а персоналните си контузии. И милиони мъже по света са нарушители – насилници, изнасилвачи, упражняващи душевен тормоз и отправящи закани към сегашни и някогашни партньорки. Световната здравна организация (WHO) пресметна през ноември 2016 година, че в световен проект, 35% от всички дами са претърпели физическо и/или полово принуждение, осъществено от техния сътрудник и полово принуждение, упражнено над тях от различен мъж, друг от колегата им. Също по този начин, близо 40% от убийствата на дами, са осъществени от техен съкровен сътрудник от мъжки пол. Подобна цифра за България е пресметнал и Български Хелзинкски комитет в своя отчет за 2014 година – 35% от убийствата на дами са осъществени от сегашен или някогашен съкровен сътрудник.
Статистиките за това какъв брой дами в страната ни са жертви на домашно принуждение (всяка четвърта, по данни на неправителствените организации) и какъв брой мъже са насилници (българската страна на събира сходна статистика, само че умерено можем да предположим, че е всеки четвърти), са извънредно стряскащи. Ужасно. И в композиция със събитията от последните дни, би трябвало да ни плашат безпределно много; да ни накарат да се усещаме неловко, да се засрамим, да ни е боязън от размерите и дълбочината на казуса.
И да ни наведат на мисълта, че
съвсем няма жена, която да е станала жертва на някакво закононарушение, единствено тъй като е жена
Но не би трябвало и да замъглят нашата преценка. Защото Венцислав, Стефан, " Комара " и четиримата мъже, протегнали ръка на някогашните си съпруги и приятелки през януари предходната година, не са просто някакви си " комплексари " или " превъртели " (както ги характеризират доста мнения от мрежата), те не са Динковци, а са нарушители, отглеждани с години като по учебник от престъпно-нехайни институции (управлявани от други мъже).
Всички те имат история на практикуване на домашно принуждение, на тъжби и сигнали против тях, на очевидци, участвали на кавги и закани. Всички те са чеда на патриархалната просвета, която ни заобикаля. И колкото и нереално да звучи на някои, тя е нещо напълно съответно, измеримо, лъхащо и натрапвано ни отвред. Патриархалната просвета са сексистките реклами, в които дамите перат, а мъжете " знаят за какво ". Тя е неналичието на 50% жени-депутати в Народното събрание; неналичието на президентКа и министър-председателКА на Република България. Патриархалната просвета са репликите " не плачи, ти да не си момиче " или " не бъди женчо ", " мъжко момиче " или " хвани се като същинска дама ".
Патриархалната просвета са стандартите, че " същинският " мъж е мускулест мъжага, че дамите не са положителни шофьорки, че има " мъжки " и " женски " специалности (особено пък в 21-и век).
Патриархалната просвета са изявленията, че Елена и Виола " са си го заслужили "
И в случай че Венцислав и Стефан са чеда на патриархалната просвета, а Елена и Виола – нейни жертви, осъществените закононарушения си имат напълно съответно наименование. Фемицид. Не просто ликвидиране, а закононарушение, осъществено над жена, тъй като е жена. Защото Венцислав и Стефан евентуално откровено са вярвали, че " дамите " им би трябвало да ги слушат, да се държат и обличат по избран метод, който двамата утвърждават, да им принадлежат. Затова и са си разрешавали да ги наскърбяват, да им протягат ръка, да ги заплашват, да ги преследват и тероризират. Защото са (истински) мъже.
Предимно мъже са и тези, които управляват нашата страна. И които са неглижирали четирите тъжби на Елена. Мъже управляват съд, прокуратура, Министерство на вътрешните работи, министерства работни групи и цялата система, отгледала Венцислав като палач. В средите на неправителствените организации се носят митове за реплики като " то човек да го е боязън да си изиска " и " че един пестник принуждение ли ", изказани цинично от мъже на доста високи позиции, обсъждайки Закона за отбрана от домашно принуждение (ЗЗДН) или така наречен Истанбулска спогодба, да вземем за пример. Затова и за тях понятия като " закононарушения от ненавист " и " фемицид " (престъпление от ненавист, осъществено въз основата на женския пол на жертвата) не съществуват и не попадат в Наказателния кодекс. Затова и приемането на Закона за отбрана от домашно принуждение лиши на неправителствените организации над 10 години битка с държавни управления, Закона за равнопоставеност сред дамите и мъжете – близо 20 години, а никой не знае по кое време ще бъде утвърдена Истанбулската спогодба. Затова и има безчет пропуски в българското законодателство, което сякаш би трябвало да пази жертвите на принуждение. Затова и има хора в институциите, които могат и си разрешават да бездействат.
Всички тези хора са съучастници на Венцислав в убийството на Елена
И още веднъж е значимо да разберем, че бездействието на институциите не е (само) резултат от " българския нрав ", а от патриархалната просвета, за която насилието над дами е проблем на дамите, а не на мъжете.Тя е тази, която отглежда мъже, убийци на дами, само че по никакъв метод не подтиква другите мъже - тези, които освен не са убийци, само че евентуално ненавиждат насилието от дъното на душата си, да му противодействат.
Въпреки всичко и с помощта на шепа хора от неправителствените организации, нещата в страната ни се усъвършенстват. Безкрайно постепенно, само че смяна се случва. Но в този момент е моментът да осъзнаем, че отговорността да притиснем институциите да си свършат работата, е споделена. Сега е моментът за цивилен митинги, петиции, неодобрение, проведени от хората, на които им е писнало да четат за убити дами. Задължение на естествените хора (с всичките условности на това определение) е да заглушим всички изявления в жанр " тя си го е заслужила ", " ами насилието над мъже? " (защото насилието над дами не умаловажава насилието над мъже, само че сходни реакции умаловажават насилието над жени), да реагираме, когато по улиците забележим мъж да блъска или крещи на жена, да се обаждаме на 112, когато чуваме викове от прилежащия апартамент.
На нашите рамене на виновни жители лежи най-важната смяна, която занапред има да се случва – в метода на мислене. А до момента в който тя се случи, ще има обществени убийства на дами, това е несъмнено. Сигурно е и че бездействието ни прави съучастници.
" Дневник " препубликува текста от уеб страницата на Български фонд за дамите с разрешение на създателя му Надежда Дерменджиева.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ