Вековният полов проблем в спорта
Мъже, състезаващи се против дами, транс-сексуални и интерсекс спортисти и имат ли те въобще място в спорта -това е една от горещите тематики на в Париж и по нищо не проличава, че скоро ще забележим генерално решение на този въпрос.
Чисто тематично, всичко стартира още с откриването на олимпиадата, около провокативните за мнозина хрумвания в сюжета на другояче неповторимата гала, само че случилото се в боксовия шампионат с алжирката Имане Хелиф и Лин Ю Тин от Тайван (или както показват страната в спорта - Китайско Тайпе), ще кънти като тематика надалеч след края на Олимпиадата, още повече, че не още не знаем по какъв начин ще завърши тази история. А това е значимо - и двете боксьорки доближиха до боеве за олимпийско златo. Според водещия български, прочут с партньорството си с Христо Стоичков, Лин Ю-Тин към този момент е категоричен любимец за купата с близо 93% възможност да завоюва.
Не е мъчно да се предвижда oбаче, че тематиката за пола и присъединяване на транс-сексуални и интерсекс хора ще бъде все по-актуална в бъдеще, а с изключение на чисто спортният аспект, тя визира и правни, етични и морални правила. И това е проблем, който международната спортна общност и в частност олимпийското придвижване не могат да решат към този момент съвсем век.
Един от най-известните случаи от сходно естество на олимпиада е още от игрите през 1936 година в Берлин. Там представителката на домакините Дора Рачен се класира четвърта на скок височина. Въпросът с нейната полова принадлежност неведнъж се повдига тогава и в идващите години, още повече Рачен става все по-успешна, печели европейска купа, слага международен връх от 167 см.
През 1938 година Рачен е задържана във трен в Германия, откакто кондукторът подава сигнал до полицията за " мъж, преоблечен като жена ". Изследванията демонстрират, че Дора Рачен е интерсекс човек и има мъжки полови белези. Принуден/а е да напусне спорта, да смени името си на Хайнрих и да продължи живота си като мъж. През 50-те дава изявление за списание " Тайм ", в което декларира, че е била заставена от нацистите да се дефинира и състезава като жена - като прикрито оръжие, тъй като титулярката на скок височина в немския тим Грета Бергман била еврейка. Достоверността на думите ѝ обаче е сложена под подозрение.
Първият потвърден и приет случай на интерсексуален състезател пък е на чехкинята Зденка Кубкова, по-късно станала Зденек Кубек. Отгледана като момиче, тя е звезда измежду дамите в няколко дисциплини в леката атлетика през 30-те години на предишния век, само че не взе участие на Олимпийски игри - отхвърля се през 1935 година и заживява като мъж, само че точно нейният (неговият) проблем повдига въпроса дали и по какъв начин транс- и интерсексуални могат да вземат участие на огромни спортни надпревари.
Сред първите и по-публични полемични случаи на Олимпиада е този на полската спринтьорка Ева Клобуковска, носителка на сребърен орден на 100 м и златен на 4х100 м в Токио през 1964 година Нещо повече - международният връх в дисциплината е бил неин. През 1967 година спортната ѝ кариера е прекъсната, защото проучване открива съществуване на мъжки хромозоми. До пенсионирането си, някогашната шампионка работи в цех и чак през 2011 година е удостоена с медал за принос към полското олимпийско придвижване.
Източник:
В годините на Желязната завеса доста се разясняваше допингирането на спортистите от източния блок. А под сурдинка (ама доста под сурдинка) и пола на състезателки, които изглеждаха много, хм, неженствено. Спортната машина на Съюз на съветските социалистически републики разполагаше с доста такива оръжия, измежду които сестрите Ирина и Тамара Прес, шампионки надлежно на спринтове, тичане с трудности и хвърляния (гюле, диск). Те са олимпийски шампионки от 1960 година и 1964 година През 1966 година, когато Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) вкарва надзор на пола на жените-състезателки, и двете приключват кариерите си, с което разпалват подозренията на Запад, че " има нещо гнило ".
Списъкът със спортистки от Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република с сходни проблеми е доста дълъг. Като да вземем за пример казусът на източногерманката Хайди Кригер, известна към този момент от много години като Андреас Кригер, откакто през 1997 година, тогава на 31 година, си прави интервенция за смяна на пола. Хайди беше европейска шампионка в тласкането на гюле и се твърди, че е била редовно допингирана още от 16-годишна възраст.
В по-близкото минало най-популярният проблем бе на някогашната южноафриканска лекоатлетка Кастер Семеня, двукратна олимпийска шампионка в бягането на 800 м. В нейния случай става въпрос за интерсекс играч с преобладаващи женски полови белези и високи равнища на естествено създаван тестостерон, които се допуска, че ѝ дават значително преимущество в междинните бягания.
Източник:
През 2019 година ИААФ задължи Семеня и други спортистки като нея да се подложат на хормонална терапия, с цел да възстановяват тези равнища. Отказът от терапия означаваше завършек на кариерите им. Бегачката в началото стартира да приема медикаментите, само че се оплака от страничните резултати - качване на килограми, под паника офанзиви и други психични проблеми и апелира решението пред Спортния трибунал в Лозана и други правосъдни инстанции. Делата не престават, кариерата на Семеня - не, а наскоро стана ясно, че се е посветила на треньорската специалност.
Впрочем, Кастер Семеня е една от едвам двете атлетки, дружно с Памела Джелимо от Кения, които съумяха да се приближат до върха на 800 м на Ярмила Кратохвилова от някогашната Чехословакия, подложен през 1983 година и към момента неподобрен. Семеня и Джелимо реализираха времена, които са с към секунда по-бавни от това на Кратохвилова - голяма разлика в тази дисциплинираност. Впрочем, всяка фотография на самата Кратохвилова от времето на нейната спортна кариера би ни подсказала, че в случай че се беше появила на старта на женско съревнование в наши дни, абсурдът към Имане Хелиф и Лин Ю-Тин щеше да ни се стори наивна сапунка.
При транссексуалните спортисти ситуацията е още по-объркано или пък противоположното - кристално ясно, съгласно гледната точка. В общественото схващане не наподобява да има необикновен проблем дамите, които станат мъже да се състезават при мъжете, само че противоположното - мъже, станали дами, не са по никакъв начин добре признати.
На олимпийските игри МОК йезуитски трансферира казуса на обособените спортни федерации, като им подреди сами да дефинират разпоредбите в своите спортове. В резултат, транссексуални не се позволяват в най-малко 10 олимпийски спорта, а в други има много рестриктивни правила. В леката атлетика и плуването да вземем за пример, транссексуални се позволяват при дамите в случай че са сменили пола си преди да навършат 12, т.е. преди пубертета. Такива дами обаче са извънредно малко, тъй че условието на практика значи цялостна възбрана за транссексуални. В колоезденето разпоредбите са същите, само че спортистите, които не покриват условията най-малко могат да се състезават при мъжете.
Същевременно в Париж 2024 следим случаи, като бегачката на 1500 м Ники Хилц от Съединени американски щати и боксьорката Хърджи Бакиадан от Филипините, които са родени като дами, разпознават се като транссексуални мъже, само че в никакъв случай не са прекосявали каквато и да е било терапия за промяна на пола и им е позволено да се състезават при дамите без ангажименти.
Случаят, който провокира особени безредици по тематиката бе през 2021 година в Токио, където новозеландката Лоръл Хъбърд влезе в историята като първата намерено транссексуална спортистка, участничка в Олимпийски игри - във повдигането на тежести. До 2013 година тя бе вдигала при мъжете, преди да разкрие, че е транссексуална. Заради нея Олимпийският комитет на Нова Зеландия промени условието за норма на равнище на тестостерон при дамите - до 10 наномола на литър тестостерон. Това обаче провокира остри реакции из целия свят, защото е в пъти повече от естественото приблизително положение на този хормон при нежния пол.
Източник:
В последна сметка самото присъединяване на 43-годишната тогава Хъбърд бе " доста звук за нищо ", защото тя записа нула в изхвърлянето и остана отвън класирането.
Споровете по тематиката, правосъдните каузи и шумотевицата из обществените мрежи не престават и скоро няма да затихнат. Ако има обаче нещо несъмнено, то е, че решения са нужни, освен, поради едната правдивост в спорта, а и с цел да се избегне невероятният, от време на време напълно недостоен тормоз, който състезателите понасят в съвсем всички случаи, даже когато просто не наподобяват съгласно " общоприетите стандарти " за женственост или неустрашимост.
Чисто тематично, всичко стартира още с откриването на олимпиадата, около провокативните за мнозина хрумвания в сюжета на другояче неповторимата гала, само че случилото се в боксовия шампионат с алжирката Имане Хелиф и Лин Ю Тин от Тайван (или както показват страната в спорта - Китайско Тайпе), ще кънти като тематика надалеч след края на Олимпиадата, още повече, че не още не знаем по какъв начин ще завърши тази история. А това е значимо - и двете боксьорки доближиха до боеве за олимпийско златo. Според водещия български, прочут с партньорството си с Христо Стоичков, Лин Ю-Тин към този момент е категоричен любимец за купата с близо 93% възможност да завоюва.
Не е мъчно да се предвижда oбаче, че тематиката за пола и присъединяване на транс-сексуални и интерсекс хора ще бъде все по-актуална в бъдеще, а с изключение на чисто спортният аспект, тя визира и правни, етични и морални правила. И това е проблем, който международната спортна общност и в частност олимпийското придвижване не могат да решат към този момент съвсем век.
Един от най-известните случаи от сходно естество на олимпиада е още от игрите през 1936 година в Берлин. Там представителката на домакините Дора Рачен се класира четвърта на скок височина. Въпросът с нейната полова принадлежност неведнъж се повдига тогава и в идващите години, още повече Рачен става все по-успешна, печели европейска купа, слага международен връх от 167 см.
През 1938 година Рачен е задържана във трен в Германия, откакто кондукторът подава сигнал до полицията за " мъж, преоблечен като жена ". Изследванията демонстрират, че Дора Рачен е интерсекс човек и има мъжки полови белези. Принуден/а е да напусне спорта, да смени името си на Хайнрих и да продължи живота си като мъж. През 50-те дава изявление за списание " Тайм ", в което декларира, че е била заставена от нацистите да се дефинира и състезава като жена - като прикрито оръжие, тъй като титулярката на скок височина в немския тим Грета Бергман била еврейка. Достоверността на думите ѝ обаче е сложена под подозрение.
Първият потвърден и приет случай на интерсексуален състезател пък е на чехкинята Зденка Кубкова, по-късно станала Зденек Кубек. Отгледана като момиче, тя е звезда измежду дамите в няколко дисциплини в леката атлетика през 30-те години на предишния век, само че не взе участие на Олимпийски игри - отхвърля се през 1935 година и заживява като мъж, само че точно нейният (неговият) проблем повдига въпроса дали и по какъв начин транс- и интерсексуални могат да вземат участие на огромни спортни надпревари.
Сред първите и по-публични полемични случаи на Олимпиада е този на полската спринтьорка Ева Клобуковска, носителка на сребърен орден на 100 м и златен на 4х100 м в Токио през 1964 година Нещо повече - международният връх в дисциплината е бил неин. През 1967 година спортната ѝ кариера е прекъсната, защото проучване открива съществуване на мъжки хромозоми. До пенсионирането си, някогашната шампионка работи в цех и чак през 2011 година е удостоена с медал за принос към полското олимпийско придвижване.
Източник:
В годините на Желязната завеса доста се разясняваше допингирането на спортистите от източния блок. А под сурдинка (ама доста под сурдинка) и пола на състезателки, които изглеждаха много, хм, неженствено. Спортната машина на Съюз на съветските социалистически републики разполагаше с доста такива оръжия, измежду които сестрите Ирина и Тамара Прес, шампионки надлежно на спринтове, тичане с трудности и хвърляния (гюле, диск). Те са олимпийски шампионки от 1960 година и 1964 година През 1966 година, когато Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) вкарва надзор на пола на жените-състезателки, и двете приключват кариерите си, с което разпалват подозренията на Запад, че " има нещо гнило ".
Списъкът със спортистки от Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република с сходни проблеми е доста дълъг. Като да вземем за пример казусът на източногерманката Хайди Кригер, известна към този момент от много години като Андреас Кригер, откакто през 1997 година, тогава на 31 година, си прави интервенция за смяна на пола. Хайди беше европейска шампионка в тласкането на гюле и се твърди, че е била редовно допингирана още от 16-годишна възраст.
В по-близкото минало най-популярният проблем бе на някогашната южноафриканска лекоатлетка Кастер Семеня, двукратна олимпийска шампионка в бягането на 800 м. В нейния случай става въпрос за интерсекс играч с преобладаващи женски полови белези и високи равнища на естествено създаван тестостерон, които се допуска, че ѝ дават значително преимущество в междинните бягания.
Източник:
През 2019 година ИААФ задължи Семеня и други спортистки като нея да се подложат на хормонална терапия, с цел да възстановяват тези равнища. Отказът от терапия означаваше завършек на кариерите им. Бегачката в началото стартира да приема медикаментите, само че се оплака от страничните резултати - качване на килограми, под паника офанзиви и други психични проблеми и апелира решението пред Спортния трибунал в Лозана и други правосъдни инстанции. Делата не престават, кариерата на Семеня - не, а наскоро стана ясно, че се е посветила на треньорската специалност.
Впрочем, Кастер Семеня е една от едвам двете атлетки, дружно с Памела Джелимо от Кения, които съумяха да се приближат до върха на 800 м на Ярмила Кратохвилова от някогашната Чехословакия, подложен през 1983 година и към момента неподобрен. Семеня и Джелимо реализираха времена, които са с към секунда по-бавни от това на Кратохвилова - голяма разлика в тази дисциплинираност. Впрочем, всяка фотография на самата Кратохвилова от времето на нейната спортна кариера би ни подсказала, че в случай че се беше появила на старта на женско съревнование в наши дни, абсурдът към Имане Хелиф и Лин Ю-Тин щеше да ни се стори наивна сапунка.
При транссексуалните спортисти ситуацията е още по-объркано или пък противоположното - кристално ясно, съгласно гледната точка. В общественото схващане не наподобява да има необикновен проблем дамите, които станат мъже да се състезават при мъжете, само че противоположното - мъже, станали дами, не са по никакъв начин добре признати.
На олимпийските игри МОК йезуитски трансферира казуса на обособените спортни федерации, като им подреди сами да дефинират разпоредбите в своите спортове. В резултат, транссексуални не се позволяват в най-малко 10 олимпийски спорта, а в други има много рестриктивни правила. В леката атлетика и плуването да вземем за пример, транссексуални се позволяват при дамите в случай че са сменили пола си преди да навършат 12, т.е. преди пубертета. Такива дами обаче са извънредно малко, тъй че условието на практика значи цялостна възбрана за транссексуални. В колоезденето разпоредбите са същите, само че спортистите, които не покриват условията най-малко могат да се състезават при мъжете.
Същевременно в Париж 2024 следим случаи, като бегачката на 1500 м Ники Хилц от Съединени американски щати и боксьорката Хърджи Бакиадан от Филипините, които са родени като дами, разпознават се като транссексуални мъже, само че в никакъв случай не са прекосявали каквато и да е било терапия за промяна на пола и им е позволено да се състезават при дамите без ангажименти.
Случаят, който провокира особени безредици по тематиката бе през 2021 година в Токио, където новозеландката Лоръл Хъбърд влезе в историята като първата намерено транссексуална спортистка, участничка в Олимпийски игри - във повдигането на тежести. До 2013 година тя бе вдигала при мъжете, преди да разкрие, че е транссексуална. Заради нея Олимпийският комитет на Нова Зеландия промени условието за норма на равнище на тестостерон при дамите - до 10 наномола на литър тестостерон. Това обаче провокира остри реакции из целия свят, защото е в пъти повече от естественото приблизително положение на този хормон при нежния пол.
Източник:
В последна сметка самото присъединяване на 43-годишната тогава Хъбърд бе " доста звук за нищо ", защото тя записа нула в изхвърлянето и остана отвън класирането.
Споровете по тематиката, правосъдните каузи и шумотевицата из обществените мрежи не престават и скоро няма да затихнат. Ако има обаче нещо несъмнено, то е, че решения са нужни, освен, поради едната правдивост в спорта, а и с цел да се избегне невероятният, от време на време напълно недостоен тормоз, който състезателите понасят в съвсем всички случаи, даже когато просто не наподобяват съгласно " общоприетите стандарти " за женственост или неустрашимост.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ