Германските "Зелени": От гащеризони и плетени пуловери до успехите днес
Мъже с дълги бради и гащеризони, дами със саморъчно плетени пуловери: през 1980 година една пъстра група хора сътвори нова партия в Германия - " Зелените ". Днес поддръжката за нея е 20%. Йенс Турау показва нейната история на триумфа в публикация за " Дойче веле ".
Ветерани от студентските митинги през 1968, природозащитници, борци за мир, консерватори, бранители на животните, феминистки, комунисти: на 12 и 13 януари 1980 година в Карлсруе се беше събрала една доста пъстра група хора. Много от мъжете бяха с дълги бради и гащеризони, а дамите - със саморъчно плетени пуловери. В последна сметка от всичко това породи една нова партия, която щеше да промени Германия. Роди се партията на " Зелените ".
Министър без висше обучение
Утвърдените до оня миг немски партии не бяха виждали такова знамение. След края на войната във Федерална Република Германия десетилетия наред преобладаваха ХДС, ХСС, ГСДП и СвДП. А " Зелените " с летящ старт съумяха още през 1983 година да влязат в Бундестага.
В началото там ги третираха като невъзпитани деца. Но при тях бързо се появи и първото лидерско потомство - участниците в студентските митинги от края на 60-те години. Ото Шили, прочут като юрист на крайни левичари, беше лицето на първата парламентарна секта на Зелените. А Йошка Фишер, приближаващ от средите на така наречените самостоятелни във Франкфурт, които въобще не си поплюваха и участваха даже в насилия, през 1985 година стана екоминистър в провинция Хесен. Първият министър от редовете на " Зелените ", освен това - без висше обучение.
Битката против нуклеарната енергетика, битката за мир на Запад и на Изток, отбраната на гражданските права - тези тематики преобладаваха през първите " зелени години ". През 1993 Зелените се сляха с източногерманския " Съюз 90 ", в който се бяха обединили разнообразни цивилен придвижвания от някогашната Германска демократична република. Обединената партия се назова " Съюз 90/Зелените " и в действителност и до през днешния ден публично носи това име. Но в Източна Германия " Зелените " така и не съумяват да привлекат необятни електорални маси. Там поддръжката за тях е много по-ниска, в сравнение с Запад, и най-много в сравнение с в огромните градове в западните немски провинции.
През 1998, близо две десетилетия след възникването, Зелените се добраха до самия център на властта. Като съдружен сътрудник на социалдемократите " Зелените " управляваха Германия в продължение на седем години, а Йошка Фишер стана федерален министър на външните работи. Тъкмо в този интервал те изживяха и най-големия поврат в своята история. По време на Косовската рецесия Фишер поддържа присъединяване на немски бойци в ударите против сръбски позиции, а партията му беше принудена да го последва, въпреки че до тогава водеше поредна пацифистка политика. И нищо чудно, че на партийния конгрес на " Зелените " през май 1999 той бе нацелен с пликче алена багра по дясното ухо.
Зелените през днешния ден
Докато бяха в държавното управление, " Зелените " реализираха една своя значима цел - раздялата с атомната сила. След дълги и мъчителни договаряния през 2002 година политиката и бизнесът се договориха, че до 2020 година Германия ще се откаже от нуклеарната си енергетика.
Днешният съпредседател на партията Аналена Бербок споделя, че това решение е упражнило уверено въздействие върху нейната персона. Тогава била на 22, напомня тя в изявление за Дъждовни води. " За мен отводът от нуклеарната енергетика, прокаран от държавното управление на ГСДП и " Зелените ", беше доказателство, че политиката може да реализира промени даже когато съпротивата е толкоз огромна. Като част от държавното управление " Зелените " реализираха това, за което се бяха борили дълги години ", споделя тя.
Вярно, че идващото държавно управление анулира това решение, след това обаче пристигна злополуката във Фукушима през 2011 и Германия дефинитивно се отхвърли от атомната сила. Рейтингът на " Зелените " в допитванията хвръкна нагоре и те завоюваха изборите за парламент (Ландтаг) в провинция Баден-Вюртемберг. Винфрид Кречман стана първият " зелен " министър-председател на федерална провинция.
Откакто опазването на климата излезе на челни позиции в политическия дневен ред, " Зелените " в Германия устойчиво получават към 20% поддръжка в допитванията и вземат участие в държавните управления в 11 от общо 16-те федерални провинции.
На изборите за Европейски парламент през 2018 те реализираха рекордните 20.5%. От пет години насам " Зелените " в Германия набират от ден на ден скорост - нищо, че критиците им ги назовават " партия на възбраните ". В партията се записват доста младежи, а членският ѝ състав набъбна от 60 000 на 100 000 души. Мнозина наблюдаващи считат, че Зелените имат положителни шансове още веднъж да влязат в държавното управление след изборите за Бундестаг следващата година. Една вероятност, за която надали някой е мечтал при основаването на партията преди 40 години.
Ветерани от студентските митинги през 1968, природозащитници, борци за мир, консерватори, бранители на животните, феминистки, комунисти: на 12 и 13 януари 1980 година в Карлсруе се беше събрала една доста пъстра група хора. Много от мъжете бяха с дълги бради и гащеризони, а дамите - със саморъчно плетени пуловери. В последна сметка от всичко това породи една нова партия, която щеше да промени Германия. Роди се партията на " Зелените ".
Министър без висше обучение
Утвърдените до оня миг немски партии не бяха виждали такова знамение. След края на войната във Федерална Република Германия десетилетия наред преобладаваха ХДС, ХСС, ГСДП и СвДП. А " Зелените " с летящ старт съумяха още през 1983 година да влязат в Бундестага.
В началото там ги третираха като невъзпитани деца. Но при тях бързо се появи и първото лидерско потомство - участниците в студентските митинги от края на 60-те години. Ото Шили, прочут като юрист на крайни левичари, беше лицето на първата парламентарна секта на Зелените. А Йошка Фишер, приближаващ от средите на така наречените самостоятелни във Франкфурт, които въобще не си поплюваха и участваха даже в насилия, през 1985 година стана екоминистър в провинция Хесен. Първият министър от редовете на " Зелените ", освен това - без висше обучение.
Битката против нуклеарната енергетика, битката за мир на Запад и на Изток, отбраната на гражданските права - тези тематики преобладаваха през първите " зелени години ". През 1993 Зелените се сляха с източногерманския " Съюз 90 ", в който се бяха обединили разнообразни цивилен придвижвания от някогашната Германска демократична република. Обединената партия се назова " Съюз 90/Зелените " и в действителност и до през днешния ден публично носи това име. Но в Източна Германия " Зелените " така и не съумяват да привлекат необятни електорални маси. Там поддръжката за тях е много по-ниска, в сравнение с Запад, и най-много в сравнение с в огромните градове в западните немски провинции.
През 1998, близо две десетилетия след възникването, Зелените се добраха до самия център на властта. Като съдружен сътрудник на социалдемократите " Зелените " управляваха Германия в продължение на седем години, а Йошка Фишер стана федерален министър на външните работи. Тъкмо в този интервал те изживяха и най-големия поврат в своята история. По време на Косовската рецесия Фишер поддържа присъединяване на немски бойци в ударите против сръбски позиции, а партията му беше принудена да го последва, въпреки че до тогава водеше поредна пацифистка политика. И нищо чудно, че на партийния конгрес на " Зелените " през май 1999 той бе нацелен с пликче алена багра по дясното ухо.
Зелените през днешния ден
Докато бяха в държавното управление, " Зелените " реализираха една своя значима цел - раздялата с атомната сила. След дълги и мъчителни договаряния през 2002 година политиката и бизнесът се договориха, че до 2020 година Германия ще се откаже от нуклеарната си енергетика.
Днешният съпредседател на партията Аналена Бербок споделя, че това решение е упражнило уверено въздействие върху нейната персона. Тогава била на 22, напомня тя в изявление за Дъждовни води. " За мен отводът от нуклеарната енергетика, прокаран от държавното управление на ГСДП и " Зелените ", беше доказателство, че политиката може да реализира промени даже когато съпротивата е толкоз огромна. Като част от държавното управление " Зелените " реализираха това, за което се бяха борили дълги години ", споделя тя.
Вярно, че идващото държавно управление анулира това решение, след това обаче пристигна злополуката във Фукушима през 2011 и Германия дефинитивно се отхвърли от атомната сила. Рейтингът на " Зелените " в допитванията хвръкна нагоре и те завоюваха изборите за парламент (Ландтаг) в провинция Баден-Вюртемберг. Винфрид Кречман стана първият " зелен " министър-председател на федерална провинция.
Откакто опазването на климата излезе на челни позиции в политическия дневен ред, " Зелените " в Германия устойчиво получават към 20% поддръжка в допитванията и вземат участие в държавните управления в 11 от общо 16-те федерални провинции.
На изборите за Европейски парламент през 2018 те реализираха рекордните 20.5%. От пет години насам " Зелените " в Германия набират от ден на ден скорост - нищо, че критиците им ги назовават " партия на възбраните ". В партията се записват доста младежи, а членският ѝ състав набъбна от 60 000 на 100 000 души. Мнозина наблюдаващи считат, че Зелените имат положителни шансове още веднъж да влязат в държавното управление след изборите за Бундестаг следващата година. Една вероятност, за която надали някой е мечтал при основаването на партията преди 40 години.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ