А мъжът трябва да бъде див
Мъжът би трябвало да бъде див. Див, само че добър. Див и добър по едно и също време. Мъжът би трябвало да избяга от природата. На независимост. На въздух. От нормите. И от тези многочислени „ вероятности в бъдещето “, коли, пари, фантазии за доминиране. Да избяга от предходното си аз, уютния, домашния, комфортния и послушния.
Мъжът първоначално е взор. После към този момент е плещи, коси мускули и красиви крайници. Този взор, знаете… който гледа по този начин умерено твоята женска природа и не желае да трансформира нищо в нея, да поправя, да усъвършенства, не желае нищо, не наскърбява твоята различност, не си играе на „ на ти си жена, а аз съм мъжът “, не манипулира с „ Бъди по-слаба, в случай че обичаш “.
Просто те гледа, а си мисли: „ Това е безпорядък, неумирим безпорядък, бурна река, вулкан, звездопад, лавина, цунами, снежна стихия, проливен дъжд. А аз обичам природата! И да дремя под намерено небе! И да се окъпвам в бурна река! “
Мъжът би трябвало да бъде дърводелец. Силни ръце, мускули под кожата, сила ян в плътта. Виждали ли сте полугол мъж, режещ дървесина? Или режещ дъски на струг? Ето по кое време повярвах, че аз съм направена от ребро.
Да бъдеш ребро в сходна структура е красиво и забавно. А мъжът се отличава със успокоение. В погледа, в тона, във вибрациите, в паузите, в думите, в усмивката, в ъгълчетата на очите, в жестовете, във вътрешната тишина.
И възприятието за комизъм. Когато се дръзвам, когато ми е в действителност смешно – аз обичам. На себе си, на този свят, на тези проблеми, на тази страна, политическа класа, този обичай. Мъжът интуитивно знае, че главата на дамата е нужна, с цел да се смее, обича и да си черви устните.
А мъжът обича и децата. Може да се грижи с тях като лъв с лъвчета, да ги храни, да облизва козината им, да ги учи да ловуват и да реват, само че на смешка.
Мъжът би трябвало да бъде див. Но добър.
