Мъжът е австралиец на име Албърт Ърнест Клифърд Йънг, накратко

Мъжът е австралиец на име Албърт Ърнест Клифърд Йънг, в резюме Клиф. Клиф гледа овце и картофи и един ден, на 57-годишна възраст, взема решение да стартира да бяга за здраве.

Състезанието е маратонът в Уестфийлд, Австралия, който в действителност е ултрамаратон. Той е с дължина 875 км., а маршрутът е от Сидни до Мелбърн. По-впечатляващо от това, че 61-годишния фермер изобщо съумява да приключи такова съревнование, е, че той освен печели, само че и счупи международния връх за това разстояние с над два дни.

Йънг идва на събитието на 27 април 1983 година, облечен в гащеризони и ботуши, макар че по-късно ги сменя с обувки, от които ще употребява 10 чифта за цялото събитие. Стилът му на тичане, сходно на облеклото му, също е малко характерен, както можем да забележим в този репортаж:

В началото останалите бегачи елементарно взимат преднина пред Йънг, само че това не е проблем, тъй като за разлика от тях, Йънг не възнамерява да спи доста по време на надпреварата. Повечето бегачи имат график, който включва към 18 часа тичане и 6 часа сън. Албърт обаче не счита, че сънят му е нужен, защото на младини той гледа към 2000 овце във плантация от 8000 декара и от време на време това изисквало да ги гони като безусловно тича към тях в продължение на два или три дни без да спи. По личните му думи:

Всъщност след конкуренцията Йънг споделя на пресата, че се стимулира и концентрира като си показва, че идва стихия и той би трябвало да събере овце преди тя да удари. Той въпреки всичко обаче спи няколко пъти по време на надпреварата – главно тъй като първия ден пада и наранява рамото си, поради което взема решение да си почине малко. Но защото един от членовете на екипа му не е носел контактните си лещи, когато настройва алармата, Йънг се разсънва единствено след два часа сън.

В последна сметка той приключва ултрамаратона с дължина 875 километра единствено за 5 дни, 15 часа и 4 минути като за този интервал спи малко повече от 12 часа. Йънг по принцип живее със непретенциозен приход от към 2000 $ годишно, само че не усещаше да има потребност от повече пари и по тази причина вместо да резервира премията от надпреварата, 10 000 $, за себе си, той я разделя с някои от другите състезатели и екипа си. След като прави този милосърден жест, краката му напълно омаляват и той би трябвало да бъде изнесен от сцената. След това му е приготвено легло напряко в комерсиалния център, който беше последна дестинацията на надпреварата, на което той спи единствено пет часа. Когато се разсънва, изяжда три чинии с яйца и препечени филийки и прекарва идващия ден давайки изявленията.

Йънг още веднъж взе участие в надпреварата през 1984 година, само че заради контузия в лявото коляно няколко седмици преди него и изместване на тазобедрената става, той не може да тича в крайник с челната група, водена от 28-годишния през днешния ден именит ултрамаратонист Янис Курос. Въпреки двете контузии, Йънг въпреки всичко съумя да приключи на седмо място от деветимата, които в последна сметка съумяват да финишират.

Той взе участие в надпреварата за трети път на идната година, само че е заставен да отпадне заради плеврит (възпаление на белодробната тъкан) и пневмония. Прекарва седмица в болничното заведение, преди да му бъде разрешено да се прибере. Като жест на самопризнание уредниците от Уестфийлд наемат кола, с цел да го закара назад до Колак, откакто е освободен от болничното заведение.

…

Първото съревнование на Йънг в действителност не е маратона в Уестфийлд, а година по-рано, когато се пробва да счупи международния връх на Сиги Бауер на 1000 благи (1600 кимолетра) за 11 дни и 23 часа. Албърт обаче не съумява и се отхвърля след 500 благи като претекстът му е, че той и неговият екип имат доста дребен опит в сходни съревнование.