Сладък абсурд. Владимир Василев и фотографията като форма на лична терапия
Мъж в доспехи от автомобилни джанти, който гордо е вдигнал копие. Пищна дама в елегантна черна рокля, която е подпряла камера на главата си. Момче, облечено в цветовете на трибагреника, което гледа към огромно, окаляно прасе. Всички те са герои на неговите фотоси. Но и освен – всички те са елементи от самия него.
Той е фотографът Владимир Василев, а фотосите са част от изложбата му „ T(h)races “, с куратори Надежда Павлова и Никола Михов. Тя може да бъде забелязана до 25 октомври в столичната изложба Синтезис. В четвъртък пък следва с фотографа, озаглавена „ Снимката е част от индивида, който я е направил “.
„ Начинът, по който фотографирам, е 90 на 100 това, което съм аз. Изборът на самите сюжети и методът, по който ги третирам, е в безспорен синхрон дори и с моята обществена форма сега “, споделя Василев в изявление за Свободна Европа.
Действително, фотографиите на Василев, показани в актуалната галерия, са един доста персонален взор към България. Те са пропити с подигравка, постоянно демонстрират неуместни подиуми и комични комбинации. Пълни са обаче и с вяра и ярки цветове.
Но не постоянно е било по този начин. Василев споделя, че преди е виждал България напълно в черно - какъвто е бил и делникът му тогава.
„ Напуснах страната си, бях бежанец в чужбина много време без документи, животът ми беше много маргинален. Тогава снимах чернобяло “, споделя той.
Снимките му обаче внезапно, някак неумишлено, стават цветни - незабавно откакто легализира статута си във Франция.
Тези, включени в актуалната галерия, са правени в продължение на последните 15 години, а Василев ги назовава „ документален план на целия му живот “. Те включват както такива, които бяха показани за първи път в границите на Международните фотографски срещи в Пловдив през 2019, по този начин и спомагателни фотографии, снимани през последните три години.
По думите на Василев нито героите, нито сюжетите, нито глупостта и комичността в тях са инцидентни.
„ Разбира се, че ме притегля този сладостен парадокс, с който са обхванати част от хората “, споделя той. И прибавя: „ В България има една сентенция: хубаво е посредством шегата да си кажем истината. Малко съм инфектиран от това. “
Истината за България, която търси, е и надълбоко персонална. По думите му той към момента има „ нещо неразрешено с България “ и търси отговор на въпроса дали самичък я е напуснал или тя го е пропъдила.
„ Този въпрос е динамото на моя фотографски развой “, отбелязва фотографът.
Не мисли обаче, че в миналото ще откри съответен отговор, колкото и да търси. По-важно му е просто да продължава да снима – тъй като фотографията за него е на първо място „ -„ форма на автотерапия “.
„ Доволен съм, че мога да оставам жив от нея, само че тя за мен е най-много чисто персонален лечебен миг “.
Василев е роден през 1977 година в Стара Загора. Учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. През 2001 година отпътува за Франция. Работата му е показвана в многоженство фотографски изложения и фестивали, като фестивала за млада европейска снимка „ Circulation(s) “ в Париж (2013), „ Images Singulières “ в Сет, Франция (2012, 2015, 2017) и фестивала „ Fotografico Europeo “ в Милано (2019).
Печели нагрдата „ Lens Culture Emerging Talent Awards “ (2017), финалист е за влиятелната френска премия за снимка „ Roger Pic “ (2010, 2017). Номиниран е за премията „ Prix HSBC “ (2018, 2020) в Париж и за премията „ New East Photo “ на фондация Calvert 22 » в Лондон (2016).
Владимир е част от плана „ La France vue d’ici “ (Франция погледната отвътре). В момента приключва четиригодишна фотографската резиденция по документраннето на реставрацията на историческата постройка на универслания магазин „ La Samaritaine ” в Париж, с живописен началник Кристиан Кожол.
Той е фотографът Владимир Василев, а фотосите са част от изложбата му „ T(h)races “, с куратори Надежда Павлова и Никола Михов. Тя може да бъде забелязана до 25 октомври в столичната изложба Синтезис. В четвъртък пък следва с фотографа, озаглавена „ Снимката е част от индивида, който я е направил “.
„ Начинът, по който фотографирам, е 90 на 100 това, което съм аз. Изборът на самите сюжети и методът, по който ги третирам, е в безспорен синхрон дори и с моята обществена форма сега “, споделя Василев в изявление за Свободна Европа.
Действително, фотографиите на Василев, показани в актуалната галерия, са един доста персонален взор към България. Те са пропити с подигравка, постоянно демонстрират неуместни подиуми и комични комбинации. Пълни са обаче и с вяра и ярки цветове.
Но не постоянно е било по този начин. Василев споделя, че преди е виждал България напълно в черно - какъвто е бил и делникът му тогава.
„ Напуснах страната си, бях бежанец в чужбина много време без документи, животът ми беше много маргинален. Тогава снимах чернобяло “, споделя той.
Снимките му обаче внезапно, някак неумишлено, стават цветни - незабавно откакто легализира статута си във Франция.
Тези, включени в актуалната галерия, са правени в продължение на последните 15 години, а Василев ги назовава „ документален план на целия му живот “. Те включват както такива, които бяха показани за първи път в границите на Международните фотографски срещи в Пловдив през 2019, по този начин и спомагателни фотографии, снимани през последните три години.
По думите на Василев нито героите, нито сюжетите, нито глупостта и комичността в тях са инцидентни.
„ Разбира се, че ме притегля този сладостен парадокс, с който са обхванати част от хората “, споделя той. И прибавя: „ В България има една сентенция: хубаво е посредством шегата да си кажем истината. Малко съм инфектиран от това. “
Истината за България, която търси, е и надълбоко персонална. По думите му той към момента има „ нещо неразрешено с България “ и търси отговор на въпроса дали самичък я е напуснал или тя го е пропъдила.
„ Този въпрос е динамото на моя фотографски развой “, отбелязва фотографът.
Не мисли обаче, че в миналото ще откри съответен отговор, колкото и да търси. По-важно му е просто да продължава да снима – тъй като фотографията за него е на първо място „ -„ форма на автотерапия “.
„ Доволен съм, че мога да оставам жив от нея, само че тя за мен е най-много чисто персонален лечебен миг “.
Василев е роден през 1977 година в Стара Загора. Учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. През 2001 година отпътува за Франция. Работата му е показвана в многоженство фотографски изложения и фестивали, като фестивала за млада европейска снимка „ Circulation(s) “ в Париж (2013), „ Images Singulières “ в Сет, Франция (2012, 2015, 2017) и фестивала „ Fotografico Europeo “ в Милано (2019).
Печели нагрдата „ Lens Culture Emerging Talent Awards “ (2017), финалист е за влиятелната френска премия за снимка „ Roger Pic “ (2010, 2017). Номиниран е за премията „ Prix HSBC “ (2018, 2020) в Париж и за премията „ New East Photo “ на фондация Calvert 22 » в Лондон (2016).
Владимир е част от плана „ La France vue d’ici “ (Франция погледната отвътре). В момента приключва четиригодишна фотографската резиденция по документраннето на реставрацията на историческата постройка на универслания магазин „ La Samaritaine ” в Париж, с живописен началник Кристиан Кожол.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ