18 години затвор за син, убил баща си, по особено жесток начин
Мъж, обвиняем за убийството на татко си, ще бъде лишен от независимост за 18 години. Това реши Апелативен съд – Варна като промени присъда на Добричкия областен съд, с която му е бил натрапен пожизнен затвор.
48-годишният Т. А. е приет за отговорен в това, че на 03.08.2023г. в тервелско село съзнателно умъртвил татко си - 69-годишнния С. Ю. Убийството е осъществено с особена свирепост и при изискванията на домашно принуждение. Подсъдимият апелира пред въззивната инстанция.
Т. А. живеел с татко си. Имал психологично заболяване, нямал непрекъсната работа, бил нападателен по отношение на съселяните и родителя си. Районният съд в Тервел издал заповед за незабавна отбрана на С., с която задължил подсъдимия да се въздържа от домашно принуждение и го отстранил от вкъщи му. Въпреки това Т. посещавал къщата. Във съдбовния ден сред двамата зародил скандал.
Подсъдимият нанесъл на татко си удари с юмруци и кухненски нож. Един от тях попаднал в сънната артерия и довел до гибелта на С. По-късно синът алармирал полицията.
И въззивната инстанция отхвърли защитната версия на подсъдимия – че татко му е подхванал нахлуване против него. Правилно Окръжният съд е приел съществуването на квалифициращо събитие „ особена свирепост “. Основният белег, по който това се преценя, е методът на реализиране на действието – броят и силата на ударите, употребяваните средства, породените телесни увреждания, държанието на дееца по време на закононарушението и отношението му към жертвата. Апелативният съд е склонен, че по време на действието подсъдимият е показал гняв, озлобление и апатия към потърпевшия, които характеризират действието като породено с „ особена свирепост “.
По отношение на домашното принуждение, Наказателният кодекс изисква действието да е предшествано от систематични прояви на домашно принуждение, които са свързани с единно и стабилно държание на подсъдимото лице. В случая систематичният душевен и физически тормоз над потърпевшия е потвърден.
Относно умисъла, съдът одобри, че подсъдимият директно е целял настъпването на гибелта на потърпевшия.
Въззивният съд изрази друго мнение от първоинстанционния за отегчаващите отговорността условия – като такива не могат да се ценят реабилитацията за предишно наказание и това, че Т. в никакъв случай не е работил.
Психичното и хронични болести на дееца бяха добавени от Апелативния съд към смекчаващите виновността условия.
Втората инстанция съобрази наредбата на закона, че пожизнен затвор се постанова единствено на лица, направили извънредно тежко закононарушение. Настоящото не може да се квалифицира по този метод. Без да омаловажава тежестта на действието, правосъдният състав счита, че е допустима наказателна принуда, с която подсъдимият да бъде превъзпитан. За поправянето на Т. А. не е неотложно той да бъде изолиран от обществото до края на живота си, счита Варненският апелативен съд.
Санкцията бе понижена на идващото по тежест наказване - отнемане от независимост за 18 години. По-ниско наказване не би дало добър образец на обществото.
Решението предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.
