От 10 г. издирват Нашко – заподозрян за два разстрела
Мъж от Сандански се скри в Южна Африка, Холандия или Сърбия
Гръмнал предприемач с картечен револвер поради дълг от 65 000 немски марки
Спипали го по ДНК върху захвърлената маска
В Пиринско към този момент 20 години се носят клюки за най-жестокия поръчков палач. Местните му приписват десетки изтезания, само че потвърдени са единствено две. Присъда има, само че индивида го няма. Антон Петковски, по прякор Нашко, съумя да избяга и до момента следите му се губят. Според легендите той се крие в Южна Африка или Холандия, а в ъндърграунда настойчиво се мълчи, в случай че стане дума, че може да е в прилежаща Сърбия. Нашко беше разгласен от Европол за един от най-издирваните и рискови бандити, който невъзмутимо прострелял освен прочут предприемач, само че не се поколебал да гръмне и авера си.
Дни след бягството на Антон Петковски, Интерпол го разгласи за търсене с алена бюлетина.
Денят е 12 декември 2001 година Бизнесменът Ангел Христов излиза от комерсиалния си комплекс „ Космос “ в Благоевград, анулира планувано отпреди седмица пътешестване до София и дружно със брачната половинка си Дияна се насочва към фамилната вила в с. Селище. Той не знае, че текат последните му минути. Двамата идват по здрач и дамата слиза, с цел да отвори вратата на гаража.
Докато е с тил, тя чува стъпки на тичащи хора, обръща се и вижда по какъв начин двама маскирани измъкват брачна половинка й от автомобила, просват го на земята и го прострелват от упор в главата с 5 патрона. Дияна се втурва към мъжа си, само че единият от убийците я пресреща, хваща я за гърлото и насочва в челото й револвер. Жената замръзва за секунди, когато чува глас: „ Застреляй я “ и в суматохата си захапва до кокал ръката на екзекутора. Това ще й избави живота, само че ще стане съдбовно за един от убийците. Той пуска жертвата си и я блъска с всичка мощ на земята. Политайки обратно, Дияна съумява да дръпне маската и да види лицето му.
Това стресира убийците, които хукват да бягат и изчезват към реката, минаваща около селото. Сигналът за случая е признат в РПУ-Благоевград трийсетина минути след убийството на Ангел Христов. Около 19.00 ч. дежурната оперативно-следствена група отпътува за Селище. Първата работа на служителите на реда е да блокират подстъпите към фамилната вила на Христови и изходите на селото, само че към този момент е късно – от убийците няма и диря. Въпреки тъмнината и изобилния снеговалеж криминалистите съумяват да открият четири гилзи от револвер.
Случаят е толкоз фрапиращ, че локалните служители на реда търсят помощ от София. На идната заран в Благоевград с хората си идва тогавашният началник на отдел „ Убийства “ в Дирекция на полицията полк. Ботьо Ботев. Докато сътрудниците им ги посрещат, постъпва нов сигнал – до реката в местността Дудин андък е открит мъртвец на мъж. При първичния оглед самоличността на убития не е открита, тъй като в джобовете му не са открити никакви документи, а лицето му е съвсем размазано от удари с тежък предмет. В главата на жертвата ясно личат четири дупки от патрони, а в ръката му е открита черна вълнена маска. До натрупа на земята лежи още една.
Няколко часа по-късно е открито, че тялото е на Емил Николов-Мъдака, прочут в града и като Граф Монте Кристо. Той получава литературния си прякор няколко години по-рано, когато изкопава дупка в стената на благоевградския следствен арест и изчезва. Според престъпното му досие Мъдака е дребна риба, занимава се с обири и побои. Репутацията му в локалния ъндърграунд е, че е малоумен и разговорлив. Никой още не знае, че е умрял от ръката на съучастника си Нашко, тъй като дамата на жертвата на убития Ангел вижда лицето му. И двете убийства са осъществени с картечен револвер „ Скорпион “, който по този начин и не е открит. Само за седмица след двата разстрела криминалистите разпитват над 40 души от престъпния контингент в Благоевград и близките селища, като от всеки от тях, с изключение на саморъчно подписани показания, снемат и проби за ДНК-експертиза. Постепенно кръгът на обвинените се стеснява до десетина, само че нито един от не дава отговор на резултатите от ДНК-то, свалено от втората маска, открита до натрупа на Мъдака. В кръга от обвинени изскача едно име - на Антон Петковски-Нашко. Установено е, че преди няколко години той е бил разследван за тежко закононарушение, само че заради небрежност ченгета от Сандански не са му взели ДНК за разбор. Две години след убийството на Христов и внезапно проверяващите удрят бинго – взета е проба от Нашко, която съответствува с ДНК-то от вълнената маска. Разкрит е и претекстът за разстрела на предприемача - дълг от 65 000 марки към локален необут от подземния свят.
Процесът против Петковски се точи цели 10 година, през които той остава на независимост. На първа инстанция присъдата му е 25 година затвор, само че и той апелира, а прокуратурата стачкува решението. По-висшите инстанции го осъждат на пожизнен затвор и да заплати кръвнина на вдовицата Дияна 60 000 лева обезщетение, по 50 000 лева на децата - Драган и Яна и 40 000 лева на майката на починалия Ангел Христов. По 25 000 лева кръвнина бе присъдена и за трите дъщери на убития му приятел Емил Николов - Станислава, Симона и Гюргица, както и по 20 000 лева на родителите му. Веднага откакто получи окончателната присъда през октомври 2012 година обаче Петковски изчезна, най-вероятно през зелената граница с Гърция. „ Нищо не знам. Излезе на кафе с другари и повече не го видях. Той не може да живее без нас, ще се върне “, съобщи жена му. Оттогава минаха тъкмо 10 година, а от Нашко няма и диря. Предлога се, че той е с изменена осанка. Малко след бягството му.
15 години делото се точи в съда
Оправдават го за похищение на грък
В средата на 90-те години името на Нашко е обвързвано и с отвличането на гръцкия предприемач Лазарос Амартидис, живеещ в Сандански и въртящ бизнес с електроника и аварийни елементи. Гъркът е бил държан в плен към седмица, а освобождението му станало против откуп 300 000 немски марки. 15 години след случая магистратите в Благоевград обаче оправдаха Антон Петковски, както и упрекнатите за похищението Петър Кърналев и Марио Котев. По 3 месеца условно с 3-годишен изпитателен период получиха Любомир Тодоров и Димитър Димитров – Белята, който не се яви на делото, тъй като беше арестуван в Гърция за източване на кредитни карти. Присъдата бе постановена напролет на 2010 година, броени дни преди да изтече безспорната отминалост на закононарушението.
Гръмнал предприемач с картечен револвер поради дълг от 65 000 немски марки
Спипали го по ДНК върху захвърлената маска
В Пиринско към този момент 20 години се носят клюки за най-жестокия поръчков палач. Местните му приписват десетки изтезания, само че потвърдени са единствено две. Присъда има, само че индивида го няма. Антон Петковски, по прякор Нашко, съумя да избяга и до момента следите му се губят. Според легендите той се крие в Южна Африка или Холандия, а в ъндърграунда настойчиво се мълчи, в случай че стане дума, че може да е в прилежаща Сърбия. Нашко беше разгласен от Европол за един от най-издирваните и рискови бандити, който невъзмутимо прострелял освен прочут предприемач, само че не се поколебал да гръмне и авера си.
Дни след бягството на Антон Петковски, Интерпол го разгласи за търсене с алена бюлетина.
Денят е 12 декември 2001 година Бизнесменът Ангел Христов излиза от комерсиалния си комплекс „ Космос “ в Благоевград, анулира планувано отпреди седмица пътешестване до София и дружно със брачната половинка си Дияна се насочва към фамилната вила в с. Селище. Той не знае, че текат последните му минути. Двамата идват по здрач и дамата слиза, с цел да отвори вратата на гаража.
Докато е с тил, тя чува стъпки на тичащи хора, обръща се и вижда по какъв начин двама маскирани измъкват брачна половинка й от автомобила, просват го на земята и го прострелват от упор в главата с 5 патрона. Дияна се втурва към мъжа си, само че единият от убийците я пресреща, хваща я за гърлото и насочва в челото й револвер. Жената замръзва за секунди, когато чува глас: „ Застреляй я “ и в суматохата си захапва до кокал ръката на екзекутора. Това ще й избави живота, само че ще стане съдбовно за един от убийците. Той пуска жертвата си и я блъска с всичка мощ на земята. Политайки обратно, Дияна съумява да дръпне маската и да види лицето му.
Това стресира убийците, които хукват да бягат и изчезват към реката, минаваща около селото. Сигналът за случая е признат в РПУ-Благоевград трийсетина минути след убийството на Ангел Христов. Около 19.00 ч. дежурната оперативно-следствена група отпътува за Селище. Първата работа на служителите на реда е да блокират подстъпите към фамилната вила на Христови и изходите на селото, само че към този момент е късно – от убийците няма и диря. Въпреки тъмнината и изобилния снеговалеж криминалистите съумяват да открият четири гилзи от револвер.
Случаят е толкоз фрапиращ, че локалните служители на реда търсят помощ от София. На идната заран в Благоевград с хората си идва тогавашният началник на отдел „ Убийства “ в Дирекция на полицията полк. Ботьо Ботев. Докато сътрудниците им ги посрещат, постъпва нов сигнал – до реката в местността Дудин андък е открит мъртвец на мъж. При първичния оглед самоличността на убития не е открита, тъй като в джобовете му не са открити никакви документи, а лицето му е съвсем размазано от удари с тежък предмет. В главата на жертвата ясно личат четири дупки от патрони, а в ръката му е открита черна вълнена маска. До натрупа на земята лежи още една.
Няколко часа по-късно е открито, че тялото е на Емил Николов-Мъдака, прочут в града и като Граф Монте Кристо. Той получава литературния си прякор няколко години по-рано, когато изкопава дупка в стената на благоевградския следствен арест и изчезва. Според престъпното му досие Мъдака е дребна риба, занимава се с обири и побои. Репутацията му в локалния ъндърграунд е, че е малоумен и разговорлив. Никой още не знае, че е умрял от ръката на съучастника си Нашко, тъй като дамата на жертвата на убития Ангел вижда лицето му. И двете убийства са осъществени с картечен револвер „ Скорпион “, който по този начин и не е открит. Само за седмица след двата разстрела криминалистите разпитват над 40 души от престъпния контингент в Благоевград и близките селища, като от всеки от тях, с изключение на саморъчно подписани показания, снемат и проби за ДНК-експертиза. Постепенно кръгът на обвинените се стеснява до десетина, само че нито един от не дава отговор на резултатите от ДНК-то, свалено от втората маска, открита до натрупа на Мъдака. В кръга от обвинени изскача едно име - на Антон Петковски-Нашко. Установено е, че преди няколко години той е бил разследван за тежко закононарушение, само че заради небрежност ченгета от Сандански не са му взели ДНК за разбор. Две години след убийството на Христов и внезапно проверяващите удрят бинго – взета е проба от Нашко, която съответствува с ДНК-то от вълнената маска. Разкрит е и претекстът за разстрела на предприемача - дълг от 65 000 марки към локален необут от подземния свят.
Процесът против Петковски се точи цели 10 година, през които той остава на независимост. На първа инстанция присъдата му е 25 година затвор, само че и той апелира, а прокуратурата стачкува решението. По-висшите инстанции го осъждат на пожизнен затвор и да заплати кръвнина на вдовицата Дияна 60 000 лева обезщетение, по 50 000 лева на децата - Драган и Яна и 40 000 лева на майката на починалия Ангел Христов. По 25 000 лева кръвнина бе присъдена и за трите дъщери на убития му приятел Емил Николов - Станислава, Симона и Гюргица, както и по 20 000 лева на родителите му. Веднага откакто получи окончателната присъда през октомври 2012 година обаче Петковски изчезна, най-вероятно през зелената граница с Гърция. „ Нищо не знам. Излезе на кафе с другари и повече не го видях. Той не може да живее без нас, ще се върне “, съобщи жена му. Оттогава минаха тъкмо 10 година, а от Нашко няма и диря. Предлога се, че той е с изменена осанка. Малко след бягството му.
15 години делото се точи в съда
Оправдават го за похищение на грък
В средата на 90-те години името на Нашко е обвързвано и с отвличането на гръцкия предприемач Лазарос Амартидис, живеещ в Сандански и въртящ бизнес с електроника и аварийни елементи. Гъркът е бил държан в плен към седмица, а освобождението му станало против откуп 300 000 немски марки. 15 години след случая магистратите в Благоевград обаче оправдаха Антон Петковски, както и упрекнатите за похищението Петър Кърналев и Марио Котев. По 3 месеца условно с 3-годишен изпитателен период получиха Любомир Тодоров и Димитър Димитров – Белята, който не се яви на делото, тъй като беше арестуван в Гърция за източване на кредитни карти. Присъдата бе постановена напролет на 2010 година, броени дни преди да изтече безспорната отминалост на закононарушението.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ