Как работи полицията в Русе? Нападнат мъж описа страшно безхаберие
Мъж от Русе, който е атакуван в тъмното и единствено по знамение се разминава с тежки пострадвания, разказва по какъв начин работят служителите на реда в Русе. Няколко дни той търси помощ от тях, с цел да проверяват случая, само че помощ по този начин и не получава. Ето какво споделя той, представен от " Дунав мост ":
На 14.07.2017г. към 22:30 ч., прибирайки се с кучето си от разходка, минах през двора на СОУ Възраждане в гр. Русе.
Движех се по периферията на двора, когато чух гласове на към 30 метра от мен. Внезапно на метър от нас се пръсна бутилка, която беше хвърлена от въпросната групичка, при което кучето ми излая (той е постоянно на мотив, не е нападателен и НЕ, той не е причина за последвалата агресия). Чу се мъжки глас, който изкрещя „ Къв‘ си ти, бе?! “ и в идващия миг от тъмното чух стъпки на бягащ човек, който се наведе, взе част от счупената бутилка и се опита да ме наръга с нея. Другите гласове го подканиха да бяга и по този начин цялата група побегна към основния вход на СОУ Възраждане.
Държа да отбележа, че единствено и само, с помощта на бързата си реакция и това, че бях облечен с необятна тениска, провалите от дясната страна на корема ми, не са съществени. Стъклото беше проболо тениската и прорязало кожата ми незадълбочено. Но това е въпрос на чист шанс. Останалото е чист опит за ликвидиране!
Прибирайки се (живея на 100 метра от мястото на нападението), набрах телефон 112. Преди някой изобщо да отговори на позвъняването ми, бяха минали 6 минути, в които съумях да се прибера и да дезинфектирам раната. Когато служителката на телефон 112 пое позвъняването ми, обясних какво е станало и помолих за подпомагане. Бях трансфериран към Теодор Пеевски от Второ РПУ в гр.Русе.
Той ми сподели да си извадя здравно в ПОНЕДЕЛНИК и да отида във Второ РПУ по-късно „ в случай че желая да осъждам някого “. Упрекна ме, че не съм се обадил незабавно! Колко по-веднага е ВЕДНАГА след нападението, в случай, че очаквам някой да поеме позвъняването 6 минути? За 6 минути човек може да почине от кръвозагуба в случай че не беше извадил моя шанс. Каза, че в случай че съм се бил обадил незабавно (което аз за трети път му обясних, че съм направил), щели да изпратят патрулка, тъй като била в региона!
Сега обаче нямало смисъл, тъй като групичката към този момент не била там. Просто нямало логичност да са там. Обясних, че тези хора се събират там всяка вечер и се дрогират и пият. Заключението на служителя на реда беше „ Значи кварталният ги познава. “ Пожела ми лека вечер и ми благодари за сигнала!
Обадих се на дежурния в ОДМВР в Русе и обясних обстановката още веднъж. Оттам ме препратиха към Второ РПУ. Помолих да не ме трансферират, а просто да изпратят екип, който да огледа мястото и да вземе оръжието на нападението за отпечатъци, защото в случай че някой желае да си свърши работата, групата ще е там и на следващия ден, и вдругиден. Скараха ми се като на малко дете! Обяснено ми било към този момент, че няма да пратят патрул. Прехвърлиха ме отново на Теодор Пеевски във Второ РПУ и той на собствен ред ми се тросна, че се обаждам за същото.
Отново изяснявам, че бутилката стои там, че съм на 100 метра от мястото, че съм се съветвал към този момент с юридическо лице и това е опит за ликвидиране, че чакам някой да пристигна да си свърши работата. Уви, никаква реакция! Имали един следовател, който работел по обезчестяване, а патрулкаТА била на сборичкване.
В последна сметка отидох на място във Второ РПУ и подадох тъжба. Обясниха ми, че жалбата служи за покачване на обвиняване в случай че ги заловен. Това на мен, като неюридическо лице ми е ясно, само че за какво полицията си мисли, че ние жителите сме толкоз глупави да имаме вяра, че някой някого ще търси, че в случай че откри, ще потвърди, че тъкмо този е държал бутилката.
Защо аз би трябвало да апелирам някой да пристигна да вземе отпечатъци и да огледа мястото? Отбелязаха, че съм гледал доста филми, с цел да желая това от тях. Защото тях ги мързи! Не желаят да се занимават. Те желаят да наподобяват добре в нови униформи и да (без)действат както досега.
Утре вечер отново ще изляза да разходя кучето си или да си купя самун от магазина, който е на 50 метра от мястото на тазвечершното нахлуване. Вдругиден също мисля да си купя самун от този магазин и да мина по същия маршрут (не за друго, аз просто пребивавам тук и пътят ми минава от там). Мислите ли, че всеки ден ще имам днешния шанс? Имайки поради, че това беше безусловно непровокирано нахлуване, по време на което нито аз видях нападателя, нито той мен, със същия размах би могъл да заколи някого. Бутилката си е там. Отпечатъците са по нея. Полицията не желае да се занимава. Никой не е погубен и този опит за ликвидиране е неоснователна причина някой да се раздвижи и да си свърши работата, за която и аз, и вие им плащаме заплати.
Следователят във Второ РПУ непосредствено ми сподели „ Нямам време да се занимавам с това! “, Пеевски пък ми даде обещание, че никой няма да пристигна да види защо става въпрос.
Аз пък се запитвам защо вървях да пиша тъжба? Остана ми успокоението, че ме изпратиха с думите: „ Айде, в случай че стане нещо, обади се! “ Какво още би трябвало да стане?
На 14.07.2017г. към 22:30 ч., прибирайки се с кучето си от разходка, минах през двора на СОУ Възраждане в гр. Русе.
Движех се по периферията на двора, когато чух гласове на към 30 метра от мен. Внезапно на метър от нас се пръсна бутилка, която беше хвърлена от въпросната групичка, при което кучето ми излая (той е постоянно на мотив, не е нападателен и НЕ, той не е причина за последвалата агресия). Чу се мъжки глас, който изкрещя „ Къв‘ си ти, бе?! “ и в идващия миг от тъмното чух стъпки на бягащ човек, който се наведе, взе част от счупената бутилка и се опита да ме наръга с нея. Другите гласове го подканиха да бяга и по този начин цялата група побегна към основния вход на СОУ Възраждане.
Държа да отбележа, че единствено и само, с помощта на бързата си реакция и това, че бях облечен с необятна тениска, провалите от дясната страна на корема ми, не са съществени. Стъклото беше проболо тениската и прорязало кожата ми незадълбочено. Но това е въпрос на чист шанс. Останалото е чист опит за ликвидиране!
Прибирайки се (живея на 100 метра от мястото на нападението), набрах телефон 112. Преди някой изобщо да отговори на позвъняването ми, бяха минали 6 минути, в които съумях да се прибера и да дезинфектирам раната. Когато служителката на телефон 112 пое позвъняването ми, обясних какво е станало и помолих за подпомагане. Бях трансфериран към Теодор Пеевски от Второ РПУ в гр.Русе.
Той ми сподели да си извадя здравно в ПОНЕДЕЛНИК и да отида във Второ РПУ по-късно „ в случай че желая да осъждам някого “. Упрекна ме, че не съм се обадил незабавно! Колко по-веднага е ВЕДНАГА след нападението, в случай, че очаквам някой да поеме позвъняването 6 минути? За 6 минути човек може да почине от кръвозагуба в случай че не беше извадил моя шанс. Каза, че в случай че съм се бил обадил незабавно (което аз за трети път му обясних, че съм направил), щели да изпратят патрулка, тъй като била в региона!
Сега обаче нямало смисъл, тъй като групичката към този момент не била там. Просто нямало логичност да са там. Обясних, че тези хора се събират там всяка вечер и се дрогират и пият. Заключението на служителя на реда беше „ Значи кварталният ги познава. “ Пожела ми лека вечер и ми благодари за сигнала!
Обадих се на дежурния в ОДМВР в Русе и обясних обстановката още веднъж. Оттам ме препратиха към Второ РПУ. Помолих да не ме трансферират, а просто да изпратят екип, който да огледа мястото и да вземе оръжието на нападението за отпечатъци, защото в случай че някой желае да си свърши работата, групата ще е там и на следващия ден, и вдругиден. Скараха ми се като на малко дете! Обяснено ми било към този момент, че няма да пратят патрул. Прехвърлиха ме отново на Теодор Пеевски във Второ РПУ и той на собствен ред ми се тросна, че се обаждам за същото.
Отново изяснявам, че бутилката стои там, че съм на 100 метра от мястото, че съм се съветвал към този момент с юридическо лице и това е опит за ликвидиране, че чакам някой да пристигна да си свърши работата. Уви, никаква реакция! Имали един следовател, който работел по обезчестяване, а патрулкаТА била на сборичкване.
В последна сметка отидох на място във Второ РПУ и подадох тъжба. Обясниха ми, че жалбата служи за покачване на обвиняване в случай че ги заловен. Това на мен, като неюридическо лице ми е ясно, само че за какво полицията си мисли, че ние жителите сме толкоз глупави да имаме вяра, че някой някого ще търси, че в случай че откри, ще потвърди, че тъкмо този е държал бутилката.
Защо аз би трябвало да апелирам някой да пристигна да вземе отпечатъци и да огледа мястото? Отбелязаха, че съм гледал доста филми, с цел да желая това от тях. Защото тях ги мързи! Не желаят да се занимават. Те желаят да наподобяват добре в нови униформи и да (без)действат както досега.
Утре вечер отново ще изляза да разходя кучето си или да си купя самун от магазина, който е на 50 метра от мястото на тазвечершното нахлуване. Вдругиден също мисля да си купя самун от този магазин и да мина по същия маршрут (не за друго, аз просто пребивавам тук и пътят ми минава от там). Мислите ли, че всеки ден ще имам днешния шанс? Имайки поради, че това беше безусловно непровокирано нахлуване, по време на което нито аз видях нападателя, нито той мен, със същия размах би могъл да заколи някого. Бутилката си е там. Отпечатъците са по нея. Полицията не желае да се занимава. Никой не е погубен и този опит за ликвидиране е неоснователна причина някой да се раздвижи и да си свърши работата, за която и аз, и вие им плащаме заплати.
Следователят във Второ РПУ непосредствено ми сподели „ Нямам време да се занимавам с това! “, Пеевски пък ми даде обещание, че никой няма да пристигна да види защо става въпрос.
Аз пък се запитвам защо вървях да пиша тъжба? Остана ми успокоението, че ме изпратиха с думите: „ Айде, в случай че стане нещо, обади се! “ Какво още би трябвало да стане?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ