Мъж. Харизматичен, интелигентен, интересен. Но що се отнася до емоциите, е

Мъж. Харизматичен, образован, забавен.
Но що се отнася до страстите, е като да се пробвате да прегърнете мъгла. Той е там, до момента в който му е комфортно. Изчезва за дни без предизвестие. Казва тъкмо толкоз, едвам ви държи закачени, в никакъв случай задоволително, с цел да се чувствате в сигурност. Това е прочувствено недосегаем мъж. И най-лошото е, че знаете тъкмо какво би трябвало да извършите, само че не можете. Защото тази недостижимост ви работи на нервите и ви притегля. Добре пристигнали в най-стария капан, в който попадат умните дами. Емоционално недостъпните мъже. Те работят като магнит точно за тези, които заслужават постоянен сътрудник. Това е психически модел, който се върти към несъзнателни вярвания за обич, полезност и сигурност. След като разберете за какво това се случва, можете да започнете да променяте този модел.

Предизвикателството като прочувствен опиат
Недостъпността основава напрежение. Нещо е там, само че не е напълно в обсега. Това задейства примитивната част на мозъка, виновна за търсенето и възнаграждаването. Когато някой не е несъмнено ваш, всеки минимален знак на внимание се трансформира в победа. Съобщение след седмици безмълвие. Рядък комплимент. Момент, в който той се отваря. Тези частици внимание провокират допаминов прилив, сходен на този при пристрастяване.
Разликата сред постоянен и недосегаем мъж е, че първият предлага неизменност. Знаете къде се намирате. Няма трагични върхове и спадове. Няма гонене. И точно тази предсказуемост може да бъде скучна за някой, който е теоретичен да мисли, че любовта е битка. Ако няма гонене, тя не е вълнуваща.

Отражение на остарели рани
Това най-често стартира в детството. Емоционално недосегаем родител, който е бил физически присъстващ, само че прочувствено отсъстващ. Детето научава, че би трябвало да се състезава за обич и внимание. Че би трябвало да бъде задоволително добър, задоволително работлив, задоволително неосезаем, с цел да ги заслужи. Любовта се трансформира в нещо, което се печели, а не в нещо, което просто се получава.
Възрастният по-късно повтаря този модел в сантименталните си връзки. Той избира сътрудник, който възпроизвежда познатата динамичност – неустановеност, понякога внимание, прочувствена отдалеченост. Несъзнателно се пробва да излекува остаряла рана. Ако може да завоюва любовта на този недосегаем мъж, това ще бъде доказателство, че постоянно е била задоволителна. Разбира се, това не работи. Защото казусът не е в нея. Той в никакъв случай не е бил. Тя е била дете, което е заслужавало безусловна обич. А в този момент е възрастен, който заслужава сътрудник, който знае по какъв начин да участва.

Страх от фамилиарност
Парадоксът е, че доста дами, които преследват недостъпни мъже, самите те не са подготвени за същинска фамилиарност. Недостъпният сътрудник е в сигурност. Защото той в никакъв случай не се доближава задоволително, с цел да види всичките ви пластове. Да забележи уязвимостите, страховете, несъвършенствата. Докато той държи отдалеченост, вие сте в сигурност.
Един постоянен сътрудник би ви видял. А тази вероятност е плашеща за някой, който надълбоко се съмнява в личната си стойност. По-лесно е да гоните някого, който бяга. Защото, в случай че избяга, можете да обвините неговата недостижимост. Но в случай че остане и ви опознае до дъно, рискувате да бъдете отхвърлени от него поради това, което сте в реалност.