Защо никога не сме „достатъчно добри“
Мъж, деца, постоянна работа – преди броени десетилетия майките ни са се „ задомявали “ на относително ранна възраст, а животът им е следвал открита формула. При нас обаче нещата стоят радикално друго: от инцидентните свалки в Tinder до фрийланс работата и купоните с приятелки, да си млада жена през днешния ден е много по-непредвидимо (и постоянно – хаотично) прекарване.
На доктрина това е супер – допуска се, че живеем в епоха, в която всяка от нас може да реши дали желае да е стопанка или бизнес дама, дали търси сериозна връзка или пък неангажиращ секс. На процедура обаче обстановката се оказва много по-заплетена. Когато разновидностите са безпределно доста, по какъв начин изобщо разбираме дали сме взели вярното решение?
Това е феномен, който логиката на психиката назовава „ умората на избора “.
iStock
Накратко казано, в постепенен проект (още от времето, когато сме живели в пещери) мозъците ни са привикнали да имат непретенциозен брой варианти – като това да решим какъв дивеч да осезаем за вечеря или пък да подберем един от няколкото свободни ухажора в нашето племе. Днес обаче годината е 2023, а ние употребяваме приложения, които ни разрешават да поръчаме храна от всеки ресторант в окръга (варираща от обичайната българска кухня до азиатски фюжън), или пък да изберем сред хиляди непознати мъже в интернет („ Георги, баскетболист, на 27 години “).
На пръв взор това звучи примамливо, само че сходно свръхизобилие от варианти в действителност кара душeвността ни да „ прегрее “. Резултатът? Не можем да вземем решение или пък в случай че успеем, се съмняваме в правилността на нашия избор. Проучванията потвърждават, че в случай че дадеш на човек подбор от две-три разновидности на даден артикул (например – шампоан) в супермаркета, той елементарно ще подбере подобаващия за него и ще се усеща убеден в решението си. Предоставиш ли му обаче дузина разнообразни разновидността, то той освен ще изпитва усложнения да избере, само че и ще слага под въпрос преценката си след това.
Същото се отнася и за огромните житейски решения.
Често не можем да се насладим на нещата, които имаме, тъй като сме прекомерно вторачени в това какво пропущаме.
iStock
Докато сме в сериозна връзка копнеем за тръпката от живота на сингъл мацка, когато сме сами пък ни се ще да имаше с кого да се сгушим. Всичко има плюсове и минуси, само че ние постоянно попадаме в клопката на това да съпоставяме негативите на нашата действителна обстановка с плюсовете на някоя друга евентуална (без да отчитаме, че този мним сюжет също би имал своите недостатъци).
Има и още нещо: като членове на общество, което предлага „ от всичко по доста “, чувството, че някъде там ни чака нещо по-добро, е всепоглъщащо . Да – той е положително момче, само че дали не можем да намерим някой по-висок, по-умен, по-успешен? Окей – в добра форма сме, само че какво в случай че се опитаме да отслабнем още маалко или пък си създадем нова козметична процедура?
В здравословни дози стремежът към усъвършенстване е нещо положително, само че в случай че прекалим с него, той се трансформира в рецепта за непрестанно незадоволство.
iStock
Финалният удар по способността ни да се усещаме удовлетворени от живота си е сравнението с близките. В ерата на обществените медии, да избягаме от чувството за некомпетентност е съвсем невероятно: без значение дали приказваме за кариерата, външността или пък любовния ни живот, всекидневно се сблъскваме с хиляди постове на наши връстнички, които видимо имат нещо по-хубаво от нашето. Щастливи сме с ваканцията си в Бургас, до момента в който не разберем, че някоя позната почива в Бали. Въодушевено публикуваме фрагменти от свободолюбивия си метод на живот, до момента в който не забележим, че някогашните ни съученички към този момент чакат второ или трето дете. Тук разковничето се крие не в съответния избор, който вършим, а в това, че постоянно ще има и друга (потенциално „ по-добра “) алтернатива, загнездила се в съзнанието ни като неизменима въпросителна.
Има ли метод да избягаме от клопката на неудовлетворението?
На първо място е значимо да си дадем сметка, че да кажеш „ да “ на едно нещо автоматизирано значи, че се отказваш от друго. Повишението на работа евентуално ще стопи свободното ни време, а мечтаната фигура несъмнено ще ни коства някоя и друга порция десерт. Разбира се, на рационално ниво към този момент знаем това, само че постоянно подсъзнателно се самозаблуждаваме, че можем да имаме всичко по едно и също време. След като създадем даден избор е основно да застанем зад него изцяло, приемайки всичките му дефекти – тъй като такива неизбежно ще има.
iStock
С две думи: съвършен вид няма. И е реалност, че в днешно време можем да реализираме (почти) всяка една от задачите си, само че не и едновременно. Затова е нужно да решим на кой стадий от живота си сме (Личностно израстване? Кариера? Сериозна връзка?) и по-късно самоуверено да приоритизираме дейностите, свързани с него – без да изпитваме жалост за всичките евентуални други възможности, които може би пропущаме.
Иронията тук е, че в случай че си дадем въздух да вършим нещата едно по едно, ще стигнем надалеч доста по-бързо, в сравнение с в случай че прибързано се стремим да вършим всичко тук и в този момент.
Ако желаеме да извървим пътя към удовлетворението, би трябвало и (доколкото ни е възможно) да оставим играта на „ кой е по-по-най “ зад нас.
На практическо ниво, това значи да прекарваме по-малко време в напразно скролване из обществените медии, сравнявайки нашия живот с този на познатите ни или пък на следващия Instagram инфлуенсър. Макар естествен човешки подтик, това е табиет, който постоянно ни носи повече вреди, в сравнение с позитиви. Дори и нечий непознат живот обективно да беше „ по-добър “ от нашия (ако справедлив аршин за това въобще съществува), какво бихме спечелили от сходно сравнение?
iStock
Много по-конструктивно е да пренасочим тази ментална сила в облагородяването на нашето лично всекидневие. Освен това, рядко разполагаме с цялостния подтекст за живота на близките, тъй че е прекомерно евентуално и те да се сблъскват с компликации, за които не знаем.
За край е добре да си напомним цитата на философа Сьорен Киркегор, който (перифразирано) гласи, че верен метод да живеем няма: вместо това, от нас зависи да създадем едно решение „ вярно “ чак откакто го вземем посредством твърдоглав труд и положителна настройка.
Днес, повече от всеки път, е плашещо да вършим огромни житейски избори, изгубени в калейдоскопа от варианти на 21-ви век. Но смелостта да го сторим си коства – тъй като в противоположен случай, животът ни може да остане несбъднат като бял лист хартия.
Автор: Ралица Петрова
На доктрина това е супер – допуска се, че живеем в епоха, в която всяка от нас може да реши дали желае да е стопанка или бизнес дама, дали търси сериозна връзка или пък неангажиращ секс. На процедура обаче обстановката се оказва много по-заплетена. Когато разновидностите са безпределно доста, по какъв начин изобщо разбираме дали сме взели вярното решение?
Това е феномен, който логиката на психиката назовава „ умората на избора “.
iStock Накратко казано, в постепенен проект (още от времето, когато сме живели в пещери) мозъците ни са привикнали да имат непретенциозен брой варианти – като това да решим какъв дивеч да осезаем за вечеря или пък да подберем един от няколкото свободни ухажора в нашето племе. Днес обаче годината е 2023, а ние употребяваме приложения, които ни разрешават да поръчаме храна от всеки ресторант в окръга (варираща от обичайната българска кухня до азиатски фюжън), или пък да изберем сред хиляди непознати мъже в интернет („ Георги, баскетболист, на 27 години “).
На пръв взор това звучи примамливо, само че сходно свръхизобилие от варианти в действителност кара душeвността ни да „ прегрее “. Резултатът? Не можем да вземем решение или пък в случай че успеем, се съмняваме в правилността на нашия избор. Проучванията потвърждават, че в случай че дадеш на човек подбор от две-три разновидности на даден артикул (например – шампоан) в супермаркета, той елементарно ще подбере подобаващия за него и ще се усеща убеден в решението си. Предоставиш ли му обаче дузина разнообразни разновидността, то той освен ще изпитва усложнения да избере, само че и ще слага под въпрос преценката си след това.
Същото се отнася и за огромните житейски решения.
Често не можем да се насладим на нещата, които имаме, тъй като сме прекомерно вторачени в това какво пропущаме.
iStock Докато сме в сериозна връзка копнеем за тръпката от живота на сингъл мацка, когато сме сами пък ни се ще да имаше с кого да се сгушим. Всичко има плюсове и минуси, само че ние постоянно попадаме в клопката на това да съпоставяме негативите на нашата действителна обстановка с плюсовете на някоя друга евентуална (без да отчитаме, че този мним сюжет също би имал своите недостатъци).
Има и още нещо: като членове на общество, което предлага „ от всичко по доста “, чувството, че някъде там ни чака нещо по-добро, е всепоглъщащо . Да – той е положително момче, само че дали не можем да намерим някой по-висок, по-умен, по-успешен? Окей – в добра форма сме, само че какво в случай че се опитаме да отслабнем още маалко или пък си създадем нова козметична процедура?
В здравословни дози стремежът към усъвършенстване е нещо положително, само че в случай че прекалим с него, той се трансформира в рецепта за непрестанно незадоволство.
iStock Финалният удар по способността ни да се усещаме удовлетворени от живота си е сравнението с близките. В ерата на обществените медии, да избягаме от чувството за некомпетентност е съвсем невероятно: без значение дали приказваме за кариерата, външността или пък любовния ни живот, всекидневно се сблъскваме с хиляди постове на наши връстнички, които видимо имат нещо по-хубаво от нашето. Щастливи сме с ваканцията си в Бургас, до момента в който не разберем, че някоя позната почива в Бали. Въодушевено публикуваме фрагменти от свободолюбивия си метод на живот, до момента в който не забележим, че някогашните ни съученички към този момент чакат второ или трето дете. Тук разковничето се крие не в съответния избор, който вършим, а в това, че постоянно ще има и друга (потенциално „ по-добра “) алтернатива, загнездила се в съзнанието ни като неизменима въпросителна.
Има ли метод да избягаме от клопката на неудовлетворението?
На първо място е значимо да си дадем сметка, че да кажеш „ да “ на едно нещо автоматизирано значи, че се отказваш от друго. Повишението на работа евентуално ще стопи свободното ни време, а мечтаната фигура несъмнено ще ни коства някоя и друга порция десерт. Разбира се, на рационално ниво към този момент знаем това, само че постоянно подсъзнателно се самозаблуждаваме, че можем да имаме всичко по едно и също време. След като създадем даден избор е основно да застанем зад него изцяло, приемайки всичките му дефекти – тъй като такива неизбежно ще има.
iStock С две думи: съвършен вид няма. И е реалност, че в днешно време можем да реализираме (почти) всяка една от задачите си, само че не и едновременно. Затова е нужно да решим на кой стадий от живота си сме (Личностно израстване? Кариера? Сериозна връзка?) и по-късно самоуверено да приоритизираме дейностите, свързани с него – без да изпитваме жалост за всичките евентуални други възможности, които може би пропущаме.
Иронията тук е, че в случай че си дадем въздух да вършим нещата едно по едно, ще стигнем надалеч доста по-бързо, в сравнение с в случай че прибързано се стремим да вършим всичко тук и в този момент.
Ако желаеме да извървим пътя към удовлетворението, би трябвало и (доколкото ни е възможно) да оставим играта на „ кой е по-по-най “ зад нас.
На практическо ниво, това значи да прекарваме по-малко време в напразно скролване из обществените медии, сравнявайки нашия живот с този на познатите ни или пък на следващия Instagram инфлуенсър. Макар естествен човешки подтик, това е табиет, който постоянно ни носи повече вреди, в сравнение с позитиви. Дори и нечий непознат живот обективно да беше „ по-добър “ от нашия (ако справедлив аршин за това въобще съществува), какво бихме спечелили от сходно сравнение?
iStock Много по-конструктивно е да пренасочим тази ментална сила в облагородяването на нашето лично всекидневие. Освен това, рядко разполагаме с цялостния подтекст за живота на близките, тъй че е прекомерно евентуално и те да се сблъскват с компликации, за които не знаем.
За край е добре да си напомним цитата на философа Сьорен Киркегор, който (перифразирано) гласи, че верен метод да живеем няма: вместо това, от нас зависи да създадем едно решение „ вярно “ чак откакто го вземем посредством твърдоглав труд и положителна настройка.
Днес, повече от всеки път, е плашещо да вършим огромни житейски избори, изгубени в калейдоскопа от варианти на 21-ви век. Но смелостта да го сторим си коства – тъй като в противоположен случай, животът ни може да остане несбъднат като бял лист хартия.
Автор: Ралица Петрова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ