Във Варна византийски разврат няма да има
Махленски пристрастености призори
Византийските императори следвали две елементарни (прости, в смисъл на очевидни) правила и по този начин съумели да впишат империята в историята, като най-дълго просъществувалата. Първото предписание: не е значимо ти какъв брой си мощен, а е значимо другите да бъдат по-слаби от теб. От това произтичали двете съществени трендове в политиката им – вътрешна и външна – създавай илюзии за личната си мощ от една страна, и от друга – сей интриги измежду неприятели, съседи и приятелите, с цел да се занимават един с различен и да не се сещат за теб.
Второто предписание е малко по-сложно, само че може да се оприличи на съвета да държиш приятелите си близо, враговете още по-близо, а многочислените си родственици по всевъзможни линии напряко най-най-близо. Защото в тези - не че и в наши дни не е същото – времена кофти тръпките за василевсите не идвали отвъд океана или от през девет земи, а от тези, които били допускани най-близо до тях.
Така си течала историята – за близо 11 века се сменили 16-тина династии с проникване всред тях на най-малко още толкоз извъндинастични владетели. Източната Римска империя дотолкоз се обезличила от цялото това играене на тънката игра, че в междинните епохи историците почнали да я назовават по името на столицата ѝ Византион. И в случай че се задълбае човек с проучване на историята на всичките василевси и придворните им игри, няма по какъв начин да не забележи главната причина за това, така наречен Византийска империя да не е оставила някакво значимо културно завещание (не приказваме за историческа диря, а за значимо наследство). Източната Римска империя се обезличила по простата причина, че владетелите ѝ – в голямата си част – се вторачвали в дреболии и елементи от всекидневието на интригите. А тъй като тези просташки злословия им ги поднасяли нормално рано-рано денем, жестоко казано махленските пристрастености призори попречили на Византия да бъде запомнена с нещо като подем или златен век.
Затова ме жегва, че от много време, когато се заприказва за политическия живот във Варна, току се откри някой, който да изрече сакралното „ Тя Варна си е византийски град… “. Не желая да се съгласявам с такива изказвания, само че действителността е сурова.
Опитват се единици от политиците в града да работят за развиването му. А какъв брой нерви и запаси отиват за конфликта им с озовалите се във властта византийски настроени хора? Колко приказки и време е нужно да бъдат уверени византийците, че с цел да се случи нещо са нужни общи дейности и старания, а не измисляне на тарикатски превъзмогвания и инциденти за „ съперника “ по партийна линия?
Не, че останаха партии във византийската ни действителност. Градът тъпче на едно място, тъй като хем липсват хрумвания, хем всяка – даже и най-благородната – концепция се посреща с куп тарикатски тактики, които да ѝ попречат да бъде осъществена.
Поуката от Византийската история е, че когато се правиш на мощен, без да си в действителност толкоз мощен, колкото приказваш, идват едни „ другарски настроени “ кръстоносци, запътили се сякаш да пердашат вразите ти, а вместо това ти прибират благините и те оставят с голи ръце да се бъхтиш. На Византия в никакъв случай не ѝ се случило да се оправи след удара на „ другарски настроените “ и просто доживявала дните си, до момента в който ѝ видят сметката едни „ безчовечен “ номадски племена, които обаче били обвързани от общи хрумвания, въпреки и на религиозна основа.
Варна не е Византия, само че „ другарски настроени “ има на всички места. Махленските пристрастености призори са просто за информация и развлечение. Идеи и общо мислене на всички с власт – това е рецептата за добруването на варненци. Другото са мимолетни напъни да си изпросиш някое нелицеприятно название, с което да останеш в историята на града. И в случай че ненапълно е безобидно да те запомнят като Погонат, то Копроним надали е мечтано.
Златко Станоев
Византийските императори следвали две елементарни (прости, в смисъл на очевидни) правила и по този начин съумели да впишат империята в историята, като най-дълго просъществувалата. Първото предписание: не е значимо ти какъв брой си мощен, а е значимо другите да бъдат по-слаби от теб. От това произтичали двете съществени трендове в политиката им – вътрешна и външна – създавай илюзии за личната си мощ от една страна, и от друга – сей интриги измежду неприятели, съседи и приятелите, с цел да се занимават един с различен и да не се сещат за теб.
Второто предписание е малко по-сложно, само че може да се оприличи на съвета да държиш приятелите си близо, враговете още по-близо, а многочислените си родственици по всевъзможни линии напряко най-най-близо. Защото в тези - не че и в наши дни не е същото – времена кофти тръпките за василевсите не идвали отвъд океана или от през девет земи, а от тези, които били допускани най-близо до тях.
Така си течала историята – за близо 11 века се сменили 16-тина династии с проникване всред тях на най-малко още толкоз извъндинастични владетели. Източната Римска империя дотолкоз се обезличила от цялото това играене на тънката игра, че в междинните епохи историците почнали да я назовават по името на столицата ѝ Византион. И в случай че се задълбае човек с проучване на историята на всичките василевси и придворните им игри, няма по какъв начин да не забележи главната причина за това, така наречен Византийска империя да не е оставила някакво значимо културно завещание (не приказваме за историческа диря, а за значимо наследство). Източната Римска империя се обезличила по простата причина, че владетелите ѝ – в голямата си част – се вторачвали в дреболии и елементи от всекидневието на интригите. А тъй като тези просташки злословия им ги поднасяли нормално рано-рано денем, жестоко казано махленските пристрастености призори попречили на Византия да бъде запомнена с нещо като подем или златен век.
Затова ме жегва, че от много време, когато се заприказва за политическия живот във Варна, току се откри някой, който да изрече сакралното „ Тя Варна си е византийски град… “. Не желая да се съгласявам с такива изказвания, само че действителността е сурова.
Опитват се единици от политиците в града да работят за развиването му. А какъв брой нерви и запаси отиват за конфликта им с озовалите се във властта византийски настроени хора? Колко приказки и време е нужно да бъдат уверени византийците, че с цел да се случи нещо са нужни общи дейности и старания, а не измисляне на тарикатски превъзмогвания и инциденти за „ съперника “ по партийна линия?
Не, че останаха партии във византийската ни действителност. Градът тъпче на едно място, тъй като хем липсват хрумвания, хем всяка – даже и най-благородната – концепция се посреща с куп тарикатски тактики, които да ѝ попречат да бъде осъществена.
Поуката от Византийската история е, че когато се правиш на мощен, без да си в действителност толкоз мощен, колкото приказваш, идват едни „ другарски настроени “ кръстоносци, запътили се сякаш да пердашат вразите ти, а вместо това ти прибират благините и те оставят с голи ръце да се бъхтиш. На Византия в никакъв случай не ѝ се случило да се оправи след удара на „ другарски настроените “ и просто доживявала дните си, до момента в който ѝ видят сметката едни „ безчовечен “ номадски племена, които обаче били обвързани от общи хрумвания, въпреки и на религиозна основа.
Варна не е Византия, само че „ другарски настроени “ има на всички места. Махленските пристрастености призори са просто за информация и развлечение. Идеи и общо мислене на всички с власт – това е рецептата за добруването на варненци. Другото са мимолетни напъни да си изпросиш някое нелицеприятно название, с което да останеш в историята на града. И в случай че ненапълно е безобидно да те запомнят като Погонат, то Копроним надали е мечтано.
Златко Станоев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ