Няколко великолепни поеми на Елисавета Багряна
magnifisonz.com /
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева , известна измежду другари като Лиза Багряна ) е българска поетеса, създател на детски книги и преводач.
Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април остарял стил) 1893 година в чиновническо семейство в София. Една година живее със фамилията си в Търново, където написа първите си стихове (1907 – 1908). Завършва гимназиалното си обучение в София през 1910 година, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава непосредствени усещания от живота на българското село и на селската жена.
През 1911 – 1915 година Елисавета Багряна учи славянска лингвистика в Софийския университет. През този интервал се среща с писателите Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 година в списание „ Съвременна мисъл “ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „ Вечерна ария “ и „ Защо “. През 1915 – 1919 година е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.
През 1921 година се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „ Вестник на дамата “, в. „ Лик “, в списанията „ Съвременник “, „ Златорог “ и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата ѝ книга „ Вечната и святата “ (1927). По-късно сътрудничи на в. „ Литературен фронт “, на списанията „ Изкуство “, „ Септември “, „ Пламък “ и други От 1952 година е член на публицистичната гилдия на списание „ Септември “.
ългият креативен път на Елисавета Багряна минава през разнообразни идейнохудожествени търсения и обрисува няколко нейни преображения. Това личи прекомерно ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „ Звезда на моряка “ и „ Сърце човешко “, където тогавашното жизнерадостно лирично замайване, намерило израз в присъща необятна и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която стартира да чупи класическите стихотворни размери. През 1950-те години Багряна се увлича по присъщата за този книжовен интервал декларативна тезисност (стихосбирката „ Пет звезди “), само че след 1960-те години още веднъж се връща към присъщия си жанр (стихосбирките „ Контрапункти “, „ Светлосенки “ и „ На брега на времето “).
