През „Саксонска Швейцария“ по стъпките на Каспар Давид Фридрих
Мъглата дойде в село Шмилка рано сутринта в понеделник. Започна като филм от мъгла, движещ се по долината на Елба, изследвайки пътя си към завоя на реката, разбивайки се в носовете на античните фериботи, дебаркирали на кейовете. Скоро той се трансформира в огромен бряг, извиващ се от водолинията. Клин от гъски изскочи от белотата. При нахлуване съчленен товарен автомобил е набил спирачки.
Гледайки от прозореца си в една таванска спалня на крайречен хотел, тази мъгла скоро скри признаците на модерността. Къщи, заведения за хранене, пътища и паркинги изпод бяха задушени, като че ли върху мебелите бяха хвърлени листове прахуляк. За къс момент всичко, което се забелязваше от света, бяха букови гори и пясъчни скали от горната страна, носещи се върху вълната от мъгла. Докато слязох за закуска на бюфет, цялата мъгла се разсея. Никога повече не го видях.
Въпреки че в различен смисъл бях виждал мъглата преди няколко дни — стотици благи надолу по течението, където Елба среща Северно море. Тук бях посетил Hamburg Ku...
Прочетете целия текст »
