Магистрати, кажете честно: Цицерон и Ленин?
Магистратите са единствените, значими за обществото съвсем колкото медиците. От тях зависи справедливостта. Без правдивост всяко общество заболява съдбовно. Сигурно има доста школи модела на правораздаване. Но две от тях оказват сино въздействие в правораздаването.
Определят ясно мястото на съда в процеса по съблюдаване на законността като норма на гражданското държание.
Съдията – това е говорещият закон, а законът - това е немият арбитър . Дефиниция, линия, изказване – както желаете го приемете - на Марк Тулий Цицерон отпреди повече от две хиляди години.
Колкото повече навлизаме в изискванията на твърда и желязна власт, толкоз по-силна е нуждата от издигане на девиз за реализиране на огромната революционна правда посредством съда в името на заветната цел – одобряване на Съветската власт. Владимир Илич Ленин, несъмнено. Декрети за работата на съда руската власт стартира да издава още в края на ноември 1917 година, дни след оповестяване успеха на Октомврийската социалистическа гражданска война. Вторият по ред, само че считан за първи по значимост, е декретът за основаване на Специален съд за „ Борба с контрареволюционните сили, отбрана на революционните завоевания, битка с мародерството, саботажите и злоупотребите в търговията, индустрията, чиновничеството и прочие… “. За да работи гладко Специалният съд болшевишката власт основава Революционни трибунали от по шест правосъдни заседатели, избирани от локалните Революционни препоръки, те пък назначавани от новата власт.
Към тези две „ школи “ в правораздаването ни връща формалното писмо на 11 съдии от Апелативния профилиран съд до Висшия правосъден съвет. Сред подписите е и този на ръководителя на съда.
Според магистратите, инспекцията на Върховния касационен съд, разпоредена от ръководителя Лозан Панов, е институционален напън.
Повод за инспекцията пък е процедурата, по която са гледани ограниченията за неотклонение на подсъдимите за корупция Десислава Иванчева и Биляна Петрова.
Комисия, назначена от Лозан Панов, ще би трябвало да реши по какъв начин по този начин в единствено за ден един съд реши неотложно Иванчева и Петрова да бъдат освободени, а различен съд два часа по-късно спря осъществяването на това решение.
От Апелативния профилиран съд желаят Висшия правосъден съвет да реши дали тази инспекция е позволена откакто делото не е завършило. Междувременно от съвета още веднъж насочиха към Лозан Панов свои въпроси, на които той не пожела да отговори.
Скандално ли е това? Не - мега скандално е!
Няма и месец откакто Европейската комисия написа в последния мониторингов отчет, че България е решила казуса си с независимостта на съда, прокуратурата предприе необикновено и скандално деяние - обществено посъветва Апелативния профилиран углавен съд (АСНС) да саботира инспекция на Върховния касационен съд (ВКС), който е най-висшата инстанция. Случаят се възприема като нов стадий в спора сред основния прокурор Сотир Цацаров и ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов. Този скандал ескалира от много време, само че в последно време искрите са на път да разпалят пожар. Не е ли това тяхна, магистратска работа? Не, не е. Отношенията сред двамата, респективно сред институциите, които оглавяват, засягат директно всеки жител, тъй като се отнасят към реализиране или отвод от правдивост.
В случая се визира и доста злободневен спор за корист с пълномощия на спецправосъдието по делата за ограниченията за неотклонение на някогашния кмет на регион " Младост " и нейната заместничка. Според мнозина абсурдът с тях прегази рамките на правораздаването и към този момент е политически.
Сблъсъкът сред прокуратура и съд заплашва устоите на правосъдната система. Под въпрос е самата концепция за господство на закона, което слага на голямо тестване гражданското общество. Последиците може могат да бъдат само ужасяващи. Ще имаме уродливо законоприлагане: по ползи, против съперници, като принуда.
Доверието към прокуратурата и съда са 6-7%. В публични статистики няма страни с по-нисък рейтинг. Може ли да се срутва още? И накъде?
Затова е значимо да знаем дали правораздаването ще върви по пътя на Цицерон или по този, чертан от Ленин. Тезите на идеолога на руската власт са „ обогатени креативен от генералния прокурор Андрей Януариевич Вишински, който „ открива “ „ царицата на доказателствата “ - самопризнанията. „ Придобиват “ ги в подземията на „ Лубянка “ или в следствените арести. „ Придобиват “ - нали разбирате. Сталин доста харесвал Вишински. По-късно Вишински е токсичен (през ноември 1954 г.) в руската задача в Организация на обединените нации, хипотетично от готвача-офицер от КГБ… Официално - от инфаркт.
Ако Иванчева и Петрова „ признаят “ каквото би трябвало, държавното обвиняване ще има коз в правосъдна зала. В правосъдната зала на Специализирания съд. Същата, в която Алексей Петров наскоро бе оневинен по всички обвиняване по делото „ Октопод “.
Самият факт, че избрани магистратски дейности ни препращат към Лениновата философия за правораздаване, би трябвало да не ни дава да заспим. Специална прокуратура, специфичен съд… Но нали закона е един и пред него всички би трябвало да са равни? Равни ли са? Или има наложително отговорни и неписано недосегаеми? Отговорът е при Цицерон и Ленин. И знаете ли, даже улянов е цитирал Цицероновата мисъл: " Мисията на магистрата, е да се посвети на своя народ " . На народа ли са се посветили българските магистрати? Нека го кажат и потвърдят. Много ли желаеме?
Борис Петков
Определят ясно мястото на съда в процеса по съблюдаване на законността като норма на гражданското държание.
Съдията – това е говорещият закон, а законът - това е немият арбитър . Дефиниция, линия, изказване – както желаете го приемете - на Марк Тулий Цицерон отпреди повече от две хиляди години.
Колкото повече навлизаме в изискванията на твърда и желязна власт, толкоз по-силна е нуждата от издигане на девиз за реализиране на огромната революционна правда посредством съда в името на заветната цел – одобряване на Съветската власт. Владимир Илич Ленин, несъмнено. Декрети за работата на съда руската власт стартира да издава още в края на ноември 1917 година, дни след оповестяване успеха на Октомврийската социалистическа гражданска война. Вторият по ред, само че считан за първи по значимост, е декретът за основаване на Специален съд за „ Борба с контрареволюционните сили, отбрана на революционните завоевания, битка с мародерството, саботажите и злоупотребите в търговията, индустрията, чиновничеството и прочие… “. За да работи гладко Специалният съд болшевишката власт основава Революционни трибунали от по шест правосъдни заседатели, избирани от локалните Революционни препоръки, те пък назначавани от новата власт.
Към тези две „ школи “ в правораздаването ни връща формалното писмо на 11 съдии от Апелативния профилиран съд до Висшия правосъден съвет. Сред подписите е и този на ръководителя на съда.
Според магистратите, инспекцията на Върховния касационен съд, разпоредена от ръководителя Лозан Панов, е институционален напън.
Повод за инспекцията пък е процедурата, по която са гледани ограниченията за неотклонение на подсъдимите за корупция Десислава Иванчева и Биляна Петрова.
Комисия, назначена от Лозан Панов, ще би трябвало да реши по какъв начин по този начин в единствено за ден един съд реши неотложно Иванчева и Петрова да бъдат освободени, а различен съд два часа по-късно спря осъществяването на това решение.
От Апелативния профилиран съд желаят Висшия правосъден съвет да реши дали тази инспекция е позволена откакто делото не е завършило. Междувременно от съвета още веднъж насочиха към Лозан Панов свои въпроси, на които той не пожела да отговори.
Скандално ли е това? Не - мега скандално е!
Няма и месец откакто Европейската комисия написа в последния мониторингов отчет, че България е решила казуса си с независимостта на съда, прокуратурата предприе необикновено и скандално деяние - обществено посъветва Апелативния профилиран углавен съд (АСНС) да саботира инспекция на Върховния касационен съд (ВКС), който е най-висшата инстанция. Случаят се възприема като нов стадий в спора сред основния прокурор Сотир Цацаров и ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов. Този скандал ескалира от много време, само че в последно време искрите са на път да разпалят пожар. Не е ли това тяхна, магистратска работа? Не, не е. Отношенията сред двамата, респективно сред институциите, които оглавяват, засягат директно всеки жител, тъй като се отнасят към реализиране или отвод от правдивост.
В случая се визира и доста злободневен спор за корист с пълномощия на спецправосъдието по делата за ограниченията за неотклонение на някогашния кмет на регион " Младост " и нейната заместничка. Според мнозина абсурдът с тях прегази рамките на правораздаването и към този момент е политически.
Сблъсъкът сред прокуратура и съд заплашва устоите на правосъдната система. Под въпрос е самата концепция за господство на закона, което слага на голямо тестване гражданското общество. Последиците може могат да бъдат само ужасяващи. Ще имаме уродливо законоприлагане: по ползи, против съперници, като принуда.
Доверието към прокуратурата и съда са 6-7%. В публични статистики няма страни с по-нисък рейтинг. Може ли да се срутва още? И накъде?
Затова е значимо да знаем дали правораздаването ще върви по пътя на Цицерон или по този, чертан от Ленин. Тезите на идеолога на руската власт са „ обогатени креативен от генералния прокурор Андрей Януариевич Вишински, който „ открива “ „ царицата на доказателствата “ - самопризнанията. „ Придобиват “ ги в подземията на „ Лубянка “ или в следствените арести. „ Придобиват “ - нали разбирате. Сталин доста харесвал Вишински. По-късно Вишински е токсичен (през ноември 1954 г.) в руската задача в Организация на обединените нации, хипотетично от готвача-офицер от КГБ… Официално - от инфаркт.
Ако Иванчева и Петрова „ признаят “ каквото би трябвало, държавното обвиняване ще има коз в правосъдна зала. В правосъдната зала на Специализирания съд. Същата, в която Алексей Петров наскоро бе оневинен по всички обвиняване по делото „ Октопод “.
Самият факт, че избрани магистратски дейности ни препращат към Лениновата философия за правораздаване, би трябвало да не ни дава да заспим. Специална прокуратура, специфичен съд… Но нали закона е един и пред него всички би трябвало да са равни? Равни ли са? Или има наложително отговорни и неписано недосегаеми? Отговорът е при Цицерон и Ленин. И знаете ли, даже улянов е цитирал Цицероновата мисъл: " Мисията на магистрата, е да се посвети на своя народ " . На народа ли са се посветили българските магистрати? Нека го кажат и потвърдят. Много ли желаеме?
Борис Петков
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ