Магично е времето, магичен е и начинът, по който го

Магично е времето, магичен е и методът, по който го възприемаме. Колкото повече дни отминават, толкоз повече одобряваме идващите за даденост. Детайлите от пейзажа като че ли се сливат, с цел да се трансфорат в общ декор, без изключително значение за протичащото се сега. Стрелките на чаковника бързо минават през окръжността на циферблата, денят и нощта не стопират да си играят на криеница, а сезоните са все по този начин безапелационни, когато се сменят един различен.

PixabayПрогнозата за времето, обаче, в никакъв случай не престава да ни интересува.

Един ден осъзнаваме, че за улеснение забравяме значими събития и хора. Тази давност укрепва усешането за сигурност в свят, цялостен с неприятни изненади и рискове. Сънуваме кошмари, които завчас изхвърляме в кошчето на безпаметността, а хубавите сънища постоянно се опитваме да създадем част от личната си действителност. После единствено секунда е задоволителна, с цел да изтрезнеем от положението на лъжливия уют, в който съществуваме.

Музиката е добър метод да извикаме предишното. То пречиства душата, а всяка сълза в очите е катарзис, дава вяра за тово хубаво начало. Не е нужно да изпитваме страдание, само че е значимо да разберем, че нещата имат собствен безподобен смисъл и цена, която постоянно се заплаща. След толкоз тествания и провокации претърпяните наслади и любови са моментите, които ни отличават от другите. Всеки от нас има обичан мирис, желан цвят, своя визия за романтика.

FreepikЖивотът е невероятен поради цялото многообразие, бликащо от него.

Ако възприемаме за даденост това, през което прекосяваме, любовта остава в картините, които може да не забележим, или в романите, които можем да пропуснем да прочетем. Всички ние сме създатели, които придават на възторга личен колорит.

В това се състои чувството да се усещаме същински живи.

Щом помним игривите пламъчета на светулките нощем, а със затворени очи още можем да си спомним аромата на люляк, всичко е наред. Любовта може да бъде опустошителна, само че раните от нея заздравяват поради прелестните моменти, които сме имали с някого и поради положителното, което сме дали на другия с цялото си сърце. Който е обичал същински, не може да бъде неприятен. Който е кадърен да елементарни, ще продължи да се любува на насладата, без да мисли какъв брой му е коствала тъгата в очите. Такава е логиката на живота и това е част от магията на света, в който съществуваме, без значение от часовете.