Алпинистката Магдалена Горжковска: Лошата поличба не спря Скатов
Магдалена Горжковска беше измежду участниците в една от най-трагичните алпийски експедиции. Петима топкатерачи изгубиха своя живот под К2. Сред тях беше и българинът Атанас Скатов.
28-годишната полякиня е някогашна елитна лекоатлетка. Тя беше евакуирана с хеликоптер след здравословен проблем. Горжковска описа забавни детайлности за експедицията от първо лице особено за читателите на " България Днес ".
- Магдалена, успяхте ли да се възстановите физически и прочувствено от кошмара под К2?
- Мисля, че физически съм относително добре. Но ментално и прочувствено - не. Започнах да упражнявам. Имам потребност от много време, тъй като тази експедиция беше като призрачен сън. Трудно е за мен да се завърна към действителността.
- Нека да поговорим за българина Атанас Скатов. Той е имал неприятно предусещане във връзка с експедицията още в базовия лагер. Изразил ли го е пред вас и какво мислите за българина и неговите качества като катерач и човек?
- Чух, че приказвал по какъв начин нещо неприятно може да се случи. Един ден имахме пожар в палатката. Каза ни, че това е неприятна прокоба. Това не го спря да тръгне нагоре и да се опита да изкачи върха. Но беше доста добре квалифициран. Един от най-опитните катерачи в експедицията. Знаеше по какъв начин да се приготви и какво се случва на сходни експедиции. Не се усещаше добре със студа. Всеки ден приказваше, че е доста студено. Но това е зима. Ежедневно беше проблем за всички.
- Вие имахте проблеми със стомашен вирус, по какъв начин това се отрази на вашето положение в деня на изкачването?
- Когато потеглих, беше два дни след хранително отравяне. Повръщах 24 часа. Нямах сила по-късно. Разполагах с един ден за отмора. В този ден изядох може би четири лъжички ориз. Много малко. Реших, че желая да опитам, тъй като това беше прозорецът с хубаво време. Чувствах се все по-добре. Помислих, че ще става по-добре, а не по-зле с моите стомашни проблеми. Тръгнахме с моя оператор и с двамата ни шерпи. Планирахме за един ден да стигнем до лагер 1. По време на прехода и катеренето започнах да се усещам доста зле. Сякаш нямах сила. Нямаше по какъв начин да излъжа моето тяло, тъй като не се бях хранила задоволително в продължение на два дни. Цялата сила я нямаше. Реших да сляза. Бях прекомерно мудна. А нагоре е още по-трудно. Беше безконтролно да продължа, тъй като можех да основа проблеми на моя екип, на моите шерпи.
- Беше ли елементарно слизането, или към момента се чувствахте много зле?
- Беше доста тежко. На идващия ден в лагер 1 започнах да се усещам още по-зле. Имах огромни болки в стомаха и крампи. Повръщах всичко. Вода, чай, медикаменти. Не можех да хапвам, нито да пия нищо. В това положение трябваше да сляза. Направих го колкото се може по-бързо. Когато се върнах към базовия лагер, бях тотално отслабнала. Нямах сила да отида до моята палатка. Затова трябваше да ме изтеглят с хеликоптер. Ако трябваше да вървя пешком 100 км в моето положение, когато не съм яла повече от четири дни, нямаше да е допустимо.
- Според някои алпинисти, когато непалската група на Нимс Пурджа и Мингма Джи са тръгнали да катерят К2, са споделили на Джон Снори, че отиват единствено да ревизират оборудването на лагер 3. Вероятно с концепцията никой да не ги следва. Истина ли е това?
- Чух това от други хора. А също така Джон Снори го написа във фесйбук. Но аз не бях там. Не мога да кажа на 100%, че е истина.
- В изявление за полска телевизия казвате, че непалците са заплашили да срежат въжетата, в случай че някой ги последва. Това ли са били техните думи?
- Първо би трябвало да уточним, че единствено една персона сподели това, а не всички шерпи. Да, звучи плашещо, само че съм сигурна, че никой от тях не би направил нещо сходно. Хората, които са го чули, подозираха, че е единствено смешка. Мисля, че е невероятно тези думи да са съществени. След изкачването на върха те ни споделиха, че са оставили всички въжета за нас. Освен това са поставили няколко нови, тъй като желаят и ние да успеем.
- Попитах това, тъй като прочут пакистански планинар и деец от старите времена сподели, че е допустимо шерпите, които са изкатерили К2, да са отрязали въжетата и това да е повода Али Садпара, Джон Снори и Хуан Пабло Мор да не са съумели да изкачат върха.
- Знаете ли, единствено непалският отбор знае това. Ние може единствено да размишляваме какво се е случило. Доколкото разбрах, въжетата са били срязани от ледената цепнатина на 8000 м. Вероятно това е натурален проблем. Пукнатината се е отворила след триумфа на непалците и въжетата са били срязани от нея. Това чух от хора, които са го видели. Не знам какво е станало с въжетата нагоре. Атаката на върха по това време беше доста, доста рискована. Те са намерили тази цепнатина по пътя, която е била 3 метра. Не е било допустимо да се премине. Всички катерачи са слезли. Само тези тримата са я минали. Ние не знаем по какъв начин тъкмо. Имало е доста неточности и много знаци да не се качват, само че те са тръгнали. Пристигнали са в лагер 3 и не са имали условия за никаква отмора. Чух, че батериите на техните радиостанции са умрели. Всички регулатори на кислородните маски изгърмяваха и не работеха. След това и пукнатината. К2 през зимата е най-лошото място на цялата земя. Времето ни е лимитирано. Не можеш да останеш в зоната на гибелта над 8000 метра два дни. Не е допустимо да оцелееш при тези условия. Всички, които вземаха решение там горе, би трябвало да са наясно, че няма време. То беше доста лимитирано. Имахме към 20 часа да се изкачим и да слезем.
- Някои катерачи бяха сюрпризирани от ледената цепнатина, за която споменахте, под Гърлото на бутилката на към 8000 метра. Когато тимът на Нимс и Мингма Джи се завърна след сполучливото нанагорнище, споделиха ли този подробност за 3-метровата цепнатина?
- Честно казано, бях доста изтощена, когато слязоха. Не съм говорила с тях, само че чух от останалите, че не е имало ледена цепнатина. Зададох някои въпроси, само че никой не ми сподели, че е имало ледена цепнатина. Ние считаме, че тя се е появила след изкачването на непалците. Възможно е да е била там и преди.
- В цената на офертата на уредника ССТ за зимно нанагорнище на К2 беше включено фиксиране на въжетата и палатки на всички лагери. С останалите алпинисти попитахте ли уредниците на експедицията за какво не е имало въжета през целия път? Доста алпинисти настояват, че новите са били 10-15% през цялото нанагорнище.
- Съгласна съм, най-много 20% бяха новите въжета. Мога да кажа, че въжетата бяха остарели и разрушени. Показах на ССТ по какъв начин наподобяват въжетата над лагер 2. Защото бяха доста рискови и в доста неприятно положение. Поисках няколко пъти да положат нови въжета там. Защото бяха в извънредно положение. Какво можех да направя повече? За мен беше невероятно да поставям нови въжета, тъй като нямаше по какъв начин да нося всичко, да свърша работата и по-късно да мисля за нанагорнище на върха. Прекалено доста работа е за алпинистите. Затова я споделяме с шерпите. Те работят, а ние катерим.
- Попитах това, тъй като вие сте платили голяма цена, с цел да участвате в тази експедиция. Част от сумата включва тъкмо това, фиксиране на нови въжета и тествани палатки на всички лагери. Особено на лагер 3, където всички проблеми започнаха в нощта на 4 против 5 февруари.
- Така е. Мисля, че всички алпинисти, които бяха на лагер 3 и имаха този проблем, би трябвало да създадат нещо с организацията. Това, което можех да сторя, беше да приказвам и да покажа видео на въжетата. Молех ги да създадат нещо. Защото рискувахме доста. Залагахме живота си на тези въжета. Бях уплашена от самото начало да сложа обезопасителя. Тази планина е огромна заплаха.
28-годишната полякиня е някогашна елитна лекоатлетка. Тя беше евакуирана с хеликоптер след здравословен проблем. Горжковска описа забавни детайлности за експедицията от първо лице особено за читателите на " България Днес ".
- Магдалена, успяхте ли да се възстановите физически и прочувствено от кошмара под К2?
- Мисля, че физически съм относително добре. Но ментално и прочувствено - не. Започнах да упражнявам. Имам потребност от много време, тъй като тази експедиция беше като призрачен сън. Трудно е за мен да се завърна към действителността.
- Нека да поговорим за българина Атанас Скатов. Той е имал неприятно предусещане във връзка с експедицията още в базовия лагер. Изразил ли го е пред вас и какво мислите за българина и неговите качества като катерач и човек?
- Чух, че приказвал по какъв начин нещо неприятно може да се случи. Един ден имахме пожар в палатката. Каза ни, че това е неприятна прокоба. Това не го спря да тръгне нагоре и да се опита да изкачи върха. Но беше доста добре квалифициран. Един от най-опитните катерачи в експедицията. Знаеше по какъв начин да се приготви и какво се случва на сходни експедиции. Не се усещаше добре със студа. Всеки ден приказваше, че е доста студено. Но това е зима. Ежедневно беше проблем за всички.
- Вие имахте проблеми със стомашен вирус, по какъв начин това се отрази на вашето положение в деня на изкачването?
- Когато потеглих, беше два дни след хранително отравяне. Повръщах 24 часа. Нямах сила по-късно. Разполагах с един ден за отмора. В този ден изядох може би четири лъжички ориз. Много малко. Реших, че желая да опитам, тъй като това беше прозорецът с хубаво време. Чувствах се все по-добре. Помислих, че ще става по-добре, а не по-зле с моите стомашни проблеми. Тръгнахме с моя оператор и с двамата ни шерпи. Планирахме за един ден да стигнем до лагер 1. По време на прехода и катеренето започнах да се усещам доста зле. Сякаш нямах сила. Нямаше по какъв начин да излъжа моето тяло, тъй като не се бях хранила задоволително в продължение на два дни. Цялата сила я нямаше. Реших да сляза. Бях прекомерно мудна. А нагоре е още по-трудно. Беше безконтролно да продължа, тъй като можех да основа проблеми на моя екип, на моите шерпи.
- Беше ли елементарно слизането, или към момента се чувствахте много зле?
- Беше доста тежко. На идващия ден в лагер 1 започнах да се усещам още по-зле. Имах огромни болки в стомаха и крампи. Повръщах всичко. Вода, чай, медикаменти. Не можех да хапвам, нито да пия нищо. В това положение трябваше да сляза. Направих го колкото се може по-бързо. Когато се върнах към базовия лагер, бях тотално отслабнала. Нямах сила да отида до моята палатка. Затова трябваше да ме изтеглят с хеликоптер. Ако трябваше да вървя пешком 100 км в моето положение, когато не съм яла повече от четири дни, нямаше да е допустимо.
- Според някои алпинисти, когато непалската група на Нимс Пурджа и Мингма Джи са тръгнали да катерят К2, са споделили на Джон Снори, че отиват единствено да ревизират оборудването на лагер 3. Вероятно с концепцията никой да не ги следва. Истина ли е това?
- Чух това от други хора. А също така Джон Снори го написа във фесйбук. Но аз не бях там. Не мога да кажа на 100%, че е истина.
- В изявление за полска телевизия казвате, че непалците са заплашили да срежат въжетата, в случай че някой ги последва. Това ли са били техните думи?
- Първо би трябвало да уточним, че единствено една персона сподели това, а не всички шерпи. Да, звучи плашещо, само че съм сигурна, че никой от тях не би направил нещо сходно. Хората, които са го чули, подозираха, че е единствено смешка. Мисля, че е невероятно тези думи да са съществени. След изкачването на върха те ни споделиха, че са оставили всички въжета за нас. Освен това са поставили няколко нови, тъй като желаят и ние да успеем.
- Попитах това, тъй като прочут пакистански планинар и деец от старите времена сподели, че е допустимо шерпите, които са изкатерили К2, да са отрязали въжетата и това да е повода Али Садпара, Джон Снори и Хуан Пабло Мор да не са съумели да изкачат върха.
- Знаете ли, единствено непалският отбор знае това. Ние може единствено да размишляваме какво се е случило. Доколкото разбрах, въжетата са били срязани от ледената цепнатина на 8000 м. Вероятно това е натурален проблем. Пукнатината се е отворила след триумфа на непалците и въжетата са били срязани от нея. Това чух от хора, които са го видели. Не знам какво е станало с въжетата нагоре. Атаката на върха по това време беше доста, доста рискована. Те са намерили тази цепнатина по пътя, която е била 3 метра. Не е било допустимо да се премине. Всички катерачи са слезли. Само тези тримата са я минали. Ние не знаем по какъв начин тъкмо. Имало е доста неточности и много знаци да не се качват, само че те са тръгнали. Пристигнали са в лагер 3 и не са имали условия за никаква отмора. Чух, че батериите на техните радиостанции са умрели. Всички регулатори на кислородните маски изгърмяваха и не работеха. След това и пукнатината. К2 през зимата е най-лошото място на цялата земя. Времето ни е лимитирано. Не можеш да останеш в зоната на гибелта над 8000 метра два дни. Не е допустимо да оцелееш при тези условия. Всички, които вземаха решение там горе, би трябвало да са наясно, че няма време. То беше доста лимитирано. Имахме към 20 часа да се изкачим и да слезем.
- Някои катерачи бяха сюрпризирани от ледената цепнатина, за която споменахте, под Гърлото на бутилката на към 8000 метра. Когато тимът на Нимс и Мингма Джи се завърна след сполучливото нанагорнище, споделиха ли този подробност за 3-метровата цепнатина?
- Честно казано, бях доста изтощена, когато слязоха. Не съм говорила с тях, само че чух от останалите, че не е имало ледена цепнатина. Зададох някои въпроси, само че никой не ми сподели, че е имало ледена цепнатина. Ние считаме, че тя се е появила след изкачването на непалците. Възможно е да е била там и преди.
- В цената на офертата на уредника ССТ за зимно нанагорнище на К2 беше включено фиксиране на въжетата и палатки на всички лагери. С останалите алпинисти попитахте ли уредниците на експедицията за какво не е имало въжета през целия път? Доста алпинисти настояват, че новите са били 10-15% през цялото нанагорнище.
- Съгласна съм, най-много 20% бяха новите въжета. Мога да кажа, че въжетата бяха остарели и разрушени. Показах на ССТ по какъв начин наподобяват въжетата над лагер 2. Защото бяха доста рискови и в доста неприятно положение. Поисках няколко пъти да положат нови въжета там. Защото бяха в извънредно положение. Какво можех да направя повече? За мен беше невероятно да поставям нови въжета, тъй като нямаше по какъв начин да нося всичко, да свърша работата и по-късно да мисля за нанагорнище на върха. Прекалено доста работа е за алпинистите. Затова я споделяме с шерпите. Те работят, а ние катерим.
- Попитах това, тъй като вие сте платили голяма цена, с цел да участвате в тази експедиция. Част от сумата включва тъкмо това, фиксиране на нови въжета и тествани палатки на всички лагери. Особено на лагер 3, където всички проблеми започнаха в нощта на 4 против 5 февруари.
- Така е. Мисля, че всички алпинисти, които бяха на лагер 3 и имаха този проблем, би трябвало да създадат нещо с организацията. Това, което можех да сторя, беше да приказвам и да покажа видео на въжетата. Молех ги да създадат нещо. Защото рискувахме доста. Залагахме живота си на тези въжета. Бях уплашена от самото начало да сложа обезопасителя. Тази планина е огромна заплаха.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ