Грузия - на цар Тамара и пещерния й дворец
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също по този начин е създател и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя разгласява пътеписите си в своя уебсайт
От рубриката “Пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за забавни места по света и по какъв начин да пътувате по-евтино и безвредно.
Днес ще ви опиша за Грузия. Моята Грузия. Такава каквато я видях, почувствах и обикнах. Различната Грузия, онази, в която не танцуват виртуозите от отбор “Сухишвили”, а дребни като шепа монахини вършат вино и пеят ектении с благ гласове. Където в лозята зреят антични сортове, а високо в планината дамите баят на сиренето, тъкмо както техните прабаби, и го превъртат с часове, до момента в който стане на конци. Там “най-младата” черква е от 12-и век, а хората отварят необятно сърцата и домовете си.
Грузия, обгърната с легендите за кралица Тамара...
Ще стартира разходката с манастира Вардзия, издълбан в скалите на планината Ерушети на 1300 метра височина. Тук още броди духът на упоменатата към този момент Тамара, която грузинците назовават цар. Защото тя е била същински самовластник, до момента в който кралица е просто брачната половинка на владетеля.
Според легендите дъщерята на Георгий Багратиони била най-красивата жена на света, само че не това е най-важното. При нейното ръководство Грузия изживява своя Златен век, а юначната дама прави две немислими неща - става най-успешният монарх и... се развежда, без да си навлече националното пренебрежение.
Баща й, който твърди, че родът му идва от Давид, вторият цар на Юдейското царство, страдал, че няма наследник, само че когато видял по какъв начин щерка му има всички нужни за цар качества, я афишира за държател. Тя преодолява съпротивата на аристокрацията, организира енергична външна политика, съумява да отблъсне попълзновенията на селджукските турци и да разположи страната си на три морета в мир и благополучие.
Но за какво ви ги описвам тези обстоятелства? Понеже манастирът Вардзия е бил освен монашеска обител, ами и цялостен скален град, в чиито пещери всяка нощ кралица Тамара е нощувала в друга стая, с цел да избегне офанзивите на враговете си. Легендата споделя, че тя е измислила и името на мястото, което е повече пещерен град, в сравнение с обител.
Младата принцеса играела на гоненица из пещерите с чичо си. Тя решила да се пошегува с него и се скрила толкоз ловко, че той дълги часове се лутал из каменните коридори, без да я открие. Накрая почнал да вика, колкото му глас държи, тъй като той самият се бил изгубил безнадеждно. А тя изскочила ненадейно зад тила му с думите “Ак вар дзиа”, което означавало: тук съм, чичо. По-късно той разказал за случката на придворните и по този начин било обещано името на манастира.
Представете си отвесни скали, от които ви гледат празни очи. Така най-малко наподобява отдалеко пещерният град. Ако се вълнувате повече от числа, ще ви впечатля: той е необятен 500 метра, има 600 пространства, улици, площади, 16 църкви, с неповторими стенописи, част от които са непокътнати. Но тъй като животът не е единствено молитва, и през днешния ден могат да се видят местата, където са държали пресите за вино, 28-те мазета с 235 квеври - големите глинени амфори, в които отлежавал 90 тона гроздов балсам. Освен че е на високо и труднодостъпно място, твърдината устоявала на набезите посредством двойно подсигуряване с вода - голям контейнер най-горе, откъдето по дълъг 3,5 км глинен тръбопровод се снабдявала цялата обител плюс един под земята.
Градът-манастир е прочут още като Замъкът на розите и е приютявал популацията в дни на война, а апетити към плодородната грузинска земя не липсвали. Изсеченият в скалите комплекс се намира на левия бряг на река Мтквари и гледката от него е съвсем толкоз вълнуваща, колкото трепетът да бродиш из безкрайните коридори. Деветнадесет равнища се простират от запад на изток на височина девет етажа. Според други източници етажите са 13. Ако ви се падне движимост екскурзовод като Мака Тарашливи, ще можете да минете през някой от трите секрети входа, от които ненадейно за чуждоземните нашественици се появявали хиляди грузински воини.
Замислен като отбранителна цитадела с манастир, комплексът можел да побере до 20 хиляди души. В него, с изключение на едностайни, двустайни и тристайни жилища имало и мезонети, само че също по този начин тронна зала, библиотеки, бани и трапезарии. Човек върви и има възприятието, че с всеки идващ кулоар минава от век във век. Странно е чувството да видиш по какъв начин в камъка е вдълбано огнище с капковидна форма. Защо ли? Ами тъй като при блокада популацията не е можела да се доставя с дърва, постоянно разполагали със ресурс изсушена говежда тор за отопление. Личат и остатъци от делвите, в които домакините са съхранявали растително масло и сирене.
Изкачвайки се, влизаш от стая в стая и като че ли отваряш матрьошки - сякаш стаите са идентични, само че постоянно има нещо друго. Докато стигнеш до към момента настоящата черква “Успение Богородично” - духовният център на пещерния замък. Стените й били подсилени с камък, а височината е 9 метра. Незабравимите стенописи в нея са оживели след една изключително жестока преживелица. През 1551 година манастирът е бил опустошен от персийските войски, завладели Грузия, а в края на шестнадесети век е бил високомерен от турци.
Те запалили монасите посред храма и от човешката клада по стените полепнал пълен пласт сажди. Стенописите дават подтик на грузинската иконописна школа, позната в целия свят. На северната стена е изографисан настойникът на манастира Сурамели, кралица Тамара и татко й цар Георгий III. По това време бъдещата владетелка още не е била женена, само че надписът прогласява “Бог да й даде дълъг живот”. В подземията и горните етажи са изобразени епизоди от живота на Христос.
Разбира се, не липсват и белези, че човешката идиотия не е от през вчерашния ден. Забелязах изчегъртан в скалата инициал с дата 1882 година. Интересното е, че за фреските е употребена техниката “секо”, т.е. изсъхнал гипс, разбъркан с пигменти и вода, като тази “боя” непосредствено е нанасяна върху камъка. Ненапразно персийският летописец Хасан Бей Румли разказва Вардзия като “чудо”, като “непристъпна цитадела като стените на Македонското царство на Александър Велики”.
Напускам крепостта-манастир-дворец Вардзия с чувството, че въпреки първоначално да съм сравнявала това знамение на грузинския талант с пещерните градове на Кападокия и скалните манастири в Метеора, съм се докоснала до нещо тотално друго и неповторимо. Благодарение на посланика на Грузия в България Н. Пр. Тамара Лилуашвили.
Магдалена ГИГОВА
От рубриката “Пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за забавни места по света и по какъв начин да пътувате по-евтино и безвредно.
Днес ще ви опиша за Грузия. Моята Грузия. Такава каквато я видях, почувствах и обикнах. Различната Грузия, онази, в която не танцуват виртуозите от отбор “Сухишвили”, а дребни като шепа монахини вършат вино и пеят ектении с благ гласове. Където в лозята зреят антични сортове, а високо в планината дамите баят на сиренето, тъкмо както техните прабаби, и го превъртат с часове, до момента в който стане на конци. Там “най-младата” черква е от 12-и век, а хората отварят необятно сърцата и домовете си.
Грузия, обгърната с легендите за кралица Тамара...
Ще стартира разходката с манастира Вардзия, издълбан в скалите на планината Ерушети на 1300 метра височина. Тук още броди духът на упоменатата към този момент Тамара, която грузинците назовават цар. Защото тя е била същински самовластник, до момента в който кралица е просто брачната половинка на владетеля.
Според легендите дъщерята на Георгий Багратиони била най-красивата жена на света, само че не това е най-важното. При нейното ръководство Грузия изживява своя Златен век, а юначната дама прави две немислими неща - става най-успешният монарх и... се развежда, без да си навлече националното пренебрежение.
Баща й, който твърди, че родът му идва от Давид, вторият цар на Юдейското царство, страдал, че няма наследник, само че когато видял по какъв начин щерка му има всички нужни за цар качества, я афишира за държател. Тя преодолява съпротивата на аристокрацията, организира енергична външна политика, съумява да отблъсне попълзновенията на селджукските турци и да разположи страната си на три морета в мир и благополучие.
Но за какво ви ги описвам тези обстоятелства? Понеже манастирът Вардзия е бил освен монашеска обител, ами и цялостен скален град, в чиито пещери всяка нощ кралица Тамара е нощувала в друга стая, с цел да избегне офанзивите на враговете си. Легендата споделя, че тя е измислила и името на мястото, което е повече пещерен град, в сравнение с обител.
Младата принцеса играела на гоненица из пещерите с чичо си. Тя решила да се пошегува с него и се скрила толкоз ловко, че той дълги часове се лутал из каменните коридори, без да я открие. Накрая почнал да вика, колкото му глас държи, тъй като той самият се бил изгубил безнадеждно. А тя изскочила ненадейно зад тила му с думите “Ак вар дзиа”, което означавало: тук съм, чичо. По-късно той разказал за случката на придворните и по този начин било обещано името на манастира.
Представете си отвесни скали, от които ви гледат празни очи. Така най-малко наподобява отдалеко пещерният град. Ако се вълнувате повече от числа, ще ви впечатля: той е необятен 500 метра, има 600 пространства, улици, площади, 16 църкви, с неповторими стенописи, част от които са непокътнати. Но тъй като животът не е единствено молитва, и през днешния ден могат да се видят местата, където са държали пресите за вино, 28-те мазета с 235 квеври - големите глинени амфори, в които отлежавал 90 тона гроздов балсам. Освен че е на високо и труднодостъпно място, твърдината устоявала на набезите посредством двойно подсигуряване с вода - голям контейнер най-горе, откъдето по дълъг 3,5 км глинен тръбопровод се снабдявала цялата обител плюс един под земята.
Градът-манастир е прочут още като Замъкът на розите и е приютявал популацията в дни на война, а апетити към плодородната грузинска земя не липсвали. Изсеченият в скалите комплекс се намира на левия бряг на река Мтквари и гледката от него е съвсем толкоз вълнуваща, колкото трепетът да бродиш из безкрайните коридори. Деветнадесет равнища се простират от запад на изток на височина девет етажа. Според други източници етажите са 13. Ако ви се падне движимост екскурзовод като Мака Тарашливи, ще можете да минете през някой от трите секрети входа, от които ненадейно за чуждоземните нашественици се появявали хиляди грузински воини.
Замислен като отбранителна цитадела с манастир, комплексът можел да побере до 20 хиляди души. В него, с изключение на едностайни, двустайни и тристайни жилища имало и мезонети, само че също по този начин тронна зала, библиотеки, бани и трапезарии. Човек върви и има възприятието, че с всеки идващ кулоар минава от век във век. Странно е чувството да видиш по какъв начин в камъка е вдълбано огнище с капковидна форма. Защо ли? Ами тъй като при блокада популацията не е можела да се доставя с дърва, постоянно разполагали със ресурс изсушена говежда тор за отопление. Личат и остатъци от делвите, в които домакините са съхранявали растително масло и сирене.
Изкачвайки се, влизаш от стая в стая и като че ли отваряш матрьошки - сякаш стаите са идентични, само че постоянно има нещо друго. Докато стигнеш до към момента настоящата черква “Успение Богородично” - духовният център на пещерния замък. Стените й били подсилени с камък, а височината е 9 метра. Незабравимите стенописи в нея са оживели след една изключително жестока преживелица. През 1551 година манастирът е бил опустошен от персийските войски, завладели Грузия, а в края на шестнадесети век е бил високомерен от турци.
Те запалили монасите посред храма и от човешката клада по стените полепнал пълен пласт сажди. Стенописите дават подтик на грузинската иконописна школа, позната в целия свят. На северната стена е изографисан настойникът на манастира Сурамели, кралица Тамара и татко й цар Георгий III. По това време бъдещата владетелка още не е била женена, само че надписът прогласява “Бог да й даде дълъг живот”. В подземията и горните етажи са изобразени епизоди от живота на Христос.
Разбира се, не липсват и белези, че човешката идиотия не е от през вчерашния ден. Забелязах изчегъртан в скалата инициал с дата 1882 година. Интересното е, че за фреските е употребена техниката “секо”, т.е. изсъхнал гипс, разбъркан с пигменти и вода, като тази “боя” непосредствено е нанасяна върху камъка. Ненапразно персийският летописец Хасан Бей Румли разказва Вардзия като “чудо”, като “непристъпна цитадела като стените на Македонското царство на Александър Велики”.
Напускам крепостта-манастир-дворец Вардзия с чувството, че въпреки първоначално да съм сравнявала това знамение на грузинския талант с пещерните градове на Кападокия и скалните манастири в Метеора, съм се докоснала до нещо тотално друго и неповторимо. Благодарение на посланика на Грузия в България Н. Пр. Тамара Лилуашвили.
Магдалена ГИГОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ