Карибски пирати пируват в Тринидад
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също по този начин е създател и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя разгласява пътеписите си в своя уебсайт www.dromomania.bg
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “ Над 55” ще научавате за забавни места по света и по какъв начин да пътувате по-евтино и безвредно.
Поставят карнавала на островите Тринидад и Тобаго на второ място след фамозния му събрат в Рио де Жанейро, само че пък карибският е основан от локалните пирати и корените му се губят в XVII век.
Населението на островите е искрящо многообразие на раси и култури, всяка от които още преди епохи е внесла своя милостиня в шаренията на карнавала. Той символизира единението на разнообразни обичаи, само че в това време обособените етнически групи са в жестока конкуренция чий костюм ще завоюва конкуренцията. Най-значително е въздействието на африканската просвета на тогавашните плебеи, обаче колкото и да е необичайно, сплотяващата фигура са... карибските пирати. Те са възприели маскирането и надпиването като форми на развлечение след изнурителния си хищнически труд в морето.
Невъобразимото комбиниране на африкански, латиноамерикански, индиански и креолски детайли придава на карнавала несравним мирис. По улиците на столицата Порт ъф Спейн минават шествия под оглушителния гръм на железни барабани. Навсякъде звучи калипсо - необикновен тип афро-карибска музика с опияняващ темп. По традиция участниците в карнавала се оцветяват от глава до пети в ярки тонове, тъй че всички на улицата са разноцветни като колибри. Най-дългоочакван е изборът на Крал и Кралица на празненството. Естествено - в Кралския парк “Савана”.
И до момента в който съперникът в Рио е присъщ с безкрайните шествия на учебните заведения по самба, покачени върху тематични платформи, на Тринидад и Тобаго гвоздеят са най-шантавите костюми, които човешкото въображение може да си показа. Някои от тях надминават по 20 метра във вертикал и хоризонтал. Как балансират с тази тежест, единствено участниците си знаят. Никоя концепция не е задоволително безумна, с цел да не бъде осъществена. Костюмите се приготвят цяла година, а най-предпочитани са райските птици с големи разперени опашки. Не липсват великански тропически риби, даже галактически сюжети.
Карнавалът в Тринидад са пет дни безметежни танци и неудържимо всенародно тържествуване преди началото на огромните великденски пости. По дух той много припомня бразилския, само че си има и лична характерност. Преди всичко това е музиката калипсо и така наречен steelbands - оркестри от железни барабани.
Калипсото се появява в Тринидад през XVII век като карибска версия на ритмите, които донасят робите, докарани от Западна Африка. След усилните дни на полята със захарна тръстика те си припомняли родните места посредством музиката. Дори роднините им да работели в прилежащата ферма, нямали право да поддържат връзка с тях и калипсото бил единственият метод да получат вести едни за други. Чрез ритмите те незабелязано се подигравали на надзирателите. Постепенно калипсото добива и креолски детайли. А пиратите го разнасят с корабите си от остров на остров.
Металните барабани, които проглушават ушите на участниците в карнавала, също имат забавна история. Робите освен забравяли за нерадостната си орис, а и изпращали известия посредством техния темп. Барабаните били в основата на проведените през 1881 година протести в плантациите и след потушаването им са неразрешени. За да продължат да извършват музиката си, хората на Тринидад и Тобаго ги заменили с принадлежности от бамбук, само че през 1937 година образували оркестър от тигани, кофи за боклук и петролни варели, който имал голям триумф. Четири години по-късно американски бойни кораби дебаркирали на островите, харесали мелодиите, изпълнени на железни барабани, и легендите за тяхната музика и за локалния карнавал тръгнали по света.
Празникът постоянно стартира в петък с избора на Крал и Кралица на калипсото. Навсякъде са издигнати краткотрайни шатри, в които разнообразни оркестри демонстрират майсторството си и се борят за вниманието на публиката. Нощта на събота против неделя е времето за грандиозно представление - финала на Панорамата. Това е състезание на “металните оркестри” - steelbands, без които е неосъществим карнавалът на Тринидад и Тобаго. Те дефилират по “Гранд Стенд” - необятен бул. в столицата Порт ъф Спейн. Барабаните гърмят цяла нощ, а ритъмът им докарва слушателите до екстатичен транс. Разбира се, петролните варели и тенджерите през днешния ден са се трансформирали в комплицирани музикални принадлежности. Само материалът им е еднакъв. Но в това е чарът на неделните тържества “Диманш Гра” ( “мазната неделя”).
Любопитна е и традицията на сутринта в карнавалния понеделник, именуван на карибско произношение J’Ouvert - всички се мажат едни други със специфична глина, оцветена с разнообразни бои. Единственото изискване е да не носите нови и бели облекла. Най-точно изложение на този зверски занимателен обред дава един от участниците, който споделя доброволно: “Сутринта излязох от къщи по къси панталони, фланелка и сандали, а вечерта се върнах с къси панталони, пиратска превръзка и големи демонски рога от картон. От глава до пети бях омазан с глина във всички цветове на дъгата, примесени със солидно количество брокат. Глината измих, само че блестящите частици останаха и не изглеждах изключително подходящо, само че се забавлявах”.
Какво е карнавал без маскарад, който тук гальовно назовават просто “мас”. Във вторник, когато празникът е в апогея си, стартират парадите на костюмите. По улиците на града минават групи причудливо облечени хора, които танцуват, кривят се, пеят и се забавляват под съпровода на железни барабани. Музиката е толкоз мощна, че я чуват даже глухите. Буквално! Защото телата им усещат вибрациите.
По време на карнавала в градовете на Тринидад и Тобаго е неразрешено да влизат коли, с цел да не пречат на танците. Дрескодът е елементарен - разноцветни облекла с готовност за танци и чудесно въодушевление като аксесоари. И всички го съблюдават с удоволствие. Да се покажеш с хубав костюм на празника е въпрос на чест за коренните поданици и те се готвят с месеци за дефилетата. Туристите най-често импровизират.
През петте дни на карнавала на островите царуват тържествуване, забавление и обич и всякога повече от 40 000 души с маскарадни костюми изпълват улиците.
Във вторник в Кралския парк съревнованието на музикантите е не по-малко яростно. Залогът е купата “Оркестър на годината”. Но колкото и да се надсвирват, за всички е значимо да се радват на мелодиите, а реализатори и аудитория да се заредят с положително въодушевление преди постите. Както постоянно се случва на карибски празненства, другите въздействия - африкански, европейски колониални, испански и азиатски обичаи, са родили необикновено колоритни персонажи. Част от тях са чернокожи странстващи средновековни музиканти с компактно боядисани в бяло лица, Свирепият корсар, Среднощният апаш, френските придворни госпожа Лорен и Пиеро, които рецитират злободневни стихотворения. Но колкото и карнавалът да сплотява хората като нищо друго, празничната атмосфера в Порт ъф Спейн е наситена с напрегната битка за награди и почести.
На Тринидад и Тобаго се майтапят, че там годината се дели на три интервала - подготовка за карнавала, самият карнавал и разкази какво са претърпели на карнавала.
Магдалена Гигова
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “ Над 55” ще научавате за забавни места по света и по какъв начин да пътувате по-евтино и безвредно.
Поставят карнавала на островите Тринидад и Тобаго на второ място след фамозния му събрат в Рио де Жанейро, само че пък карибският е основан от локалните пирати и корените му се губят в XVII век.
Населението на островите е искрящо многообразие на раси и култури, всяка от които още преди епохи е внесла своя милостиня в шаренията на карнавала. Той символизира единението на разнообразни обичаи, само че в това време обособените етнически групи са в жестока конкуренция чий костюм ще завоюва конкуренцията. Най-значително е въздействието на африканската просвета на тогавашните плебеи, обаче колкото и да е необичайно, сплотяващата фигура са... карибските пирати. Те са възприели маскирането и надпиването като форми на развлечение след изнурителния си хищнически труд в морето.
Невъобразимото комбиниране на африкански, латиноамерикански, индиански и креолски детайли придава на карнавала несравним мирис. По улиците на столицата Порт ъф Спейн минават шествия под оглушителния гръм на железни барабани. Навсякъде звучи калипсо - необикновен тип афро-карибска музика с опияняващ темп. По традиция участниците в карнавала се оцветяват от глава до пети в ярки тонове, тъй че всички на улицата са разноцветни като колибри. Най-дългоочакван е изборът на Крал и Кралица на празненството. Естествено - в Кралския парк “Савана”.
И до момента в който съперникът в Рио е присъщ с безкрайните шествия на учебните заведения по самба, покачени върху тематични платформи, на Тринидад и Тобаго гвоздеят са най-шантавите костюми, които човешкото въображение може да си показа. Някои от тях надминават по 20 метра във вертикал и хоризонтал. Как балансират с тази тежест, единствено участниците си знаят. Никоя концепция не е задоволително безумна, с цел да не бъде осъществена. Костюмите се приготвят цяла година, а най-предпочитани са райските птици с големи разперени опашки. Не липсват великански тропически риби, даже галактически сюжети.
Карнавалът в Тринидад са пет дни безметежни танци и неудържимо всенародно тържествуване преди началото на огромните великденски пости. По дух той много припомня бразилския, само че си има и лична характерност. Преди всичко това е музиката калипсо и така наречен steelbands - оркестри от железни барабани.
Калипсото се появява в Тринидад през XVII век като карибска версия на ритмите, които донасят робите, докарани от Западна Африка. След усилните дни на полята със захарна тръстика те си припомняли родните места посредством музиката. Дори роднините им да работели в прилежащата ферма, нямали право да поддържат връзка с тях и калипсото бил единственият метод да получат вести едни за други. Чрез ритмите те незабелязано се подигравали на надзирателите. Постепенно калипсото добива и креолски детайли. А пиратите го разнасят с корабите си от остров на остров.
Металните барабани, които проглушават ушите на участниците в карнавала, също имат забавна история. Робите освен забравяли за нерадостната си орис, а и изпращали известия посредством техния темп. Барабаните били в основата на проведените през 1881 година протести в плантациите и след потушаването им са неразрешени. За да продължат да извършват музиката си, хората на Тринидад и Тобаго ги заменили с принадлежности от бамбук, само че през 1937 година образували оркестър от тигани, кофи за боклук и петролни варели, който имал голям триумф. Четири години по-късно американски бойни кораби дебаркирали на островите, харесали мелодиите, изпълнени на железни барабани, и легендите за тяхната музика и за локалния карнавал тръгнали по света.
Празникът постоянно стартира в петък с избора на Крал и Кралица на калипсото. Навсякъде са издигнати краткотрайни шатри, в които разнообразни оркестри демонстрират майсторството си и се борят за вниманието на публиката. Нощта на събота против неделя е времето за грандиозно представление - финала на Панорамата. Това е състезание на “металните оркестри” - steelbands, без които е неосъществим карнавалът на Тринидад и Тобаго. Те дефилират по “Гранд Стенд” - необятен бул. в столицата Порт ъф Спейн. Барабаните гърмят цяла нощ, а ритъмът им докарва слушателите до екстатичен транс. Разбира се, петролните варели и тенджерите през днешния ден са се трансформирали в комплицирани музикални принадлежности. Само материалът им е еднакъв. Но в това е чарът на неделните тържества “Диманш Гра” ( “мазната неделя”).
Любопитна е и традицията на сутринта в карнавалния понеделник, именуван на карибско произношение J’Ouvert - всички се мажат едни други със специфична глина, оцветена с разнообразни бои. Единственото изискване е да не носите нови и бели облекла. Най-точно изложение на този зверски занимателен обред дава един от участниците, който споделя доброволно: “Сутринта излязох от къщи по къси панталони, фланелка и сандали, а вечерта се върнах с къси панталони, пиратска превръзка и големи демонски рога от картон. От глава до пети бях омазан с глина във всички цветове на дъгата, примесени със солидно количество брокат. Глината измих, само че блестящите частици останаха и не изглеждах изключително подходящо, само че се забавлявах”.
Какво е карнавал без маскарад, който тук гальовно назовават просто “мас”. Във вторник, когато празникът е в апогея си, стартират парадите на костюмите. По улиците на града минават групи причудливо облечени хора, които танцуват, кривят се, пеят и се забавляват под съпровода на железни барабани. Музиката е толкоз мощна, че я чуват даже глухите. Буквално! Защото телата им усещат вибрациите.
По време на карнавала в градовете на Тринидад и Тобаго е неразрешено да влизат коли, с цел да не пречат на танците. Дрескодът е елементарен - разноцветни облекла с готовност за танци и чудесно въодушевление като аксесоари. И всички го съблюдават с удоволствие. Да се покажеш с хубав костюм на празника е въпрос на чест за коренните поданици и те се готвят с месеци за дефилетата. Туристите най-често импровизират.
През петте дни на карнавала на островите царуват тържествуване, забавление и обич и всякога повече от 40 000 души с маскарадни костюми изпълват улиците.
Във вторник в Кралския парк съревнованието на музикантите е не по-малко яростно. Залогът е купата “Оркестър на годината”. Но колкото и да се надсвирват, за всички е значимо да се радват на мелодиите, а реализатори и аудитория да се заредят с положително въодушевление преди постите. Както постоянно се случва на карибски празненства, другите въздействия - африкански, европейски колониални, испански и азиатски обичаи, са родили необикновено колоритни персонажи. Част от тях са чернокожи странстващи средновековни музиканти с компактно боядисани в бяло лица, Свирепият корсар, Среднощният апаш, френските придворни госпожа Лорен и Пиеро, които рецитират злободневни стихотворения. Но колкото и карнавалът да сплотява хората като нищо друго, празничната атмосфера в Порт ъф Спейн е наситена с напрегната битка за награди и почести.
На Тринидад и Тобаго се майтапят, че там годината се дели на три интервала - подготовка за карнавала, самият карнавал и разкази какво са претърпели на карнавала.
Магдалена Гигова
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ