За Сайгон и за нашите български предразсъдъци
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на личния си уебсайт.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Всичко, което знаем за Виетнам, или е погрешно, или пресилено, или мъчително остаряло. Това открих на място в Сайгон, само че да карам по подточки:
Митът за пълчищата колела
Сайгон, градът на хилядите колелета, към този момент е мегаполисът на милионите мотопеди. При население от почти 10 млн. души пърпоретките са над 6 млн. и като че ли не престават да се развъждат посредством просто разделяне. С колела се придвижват или безнадеждно бедните локални, или безпочвено смелите туристи. Наистина много хотели оферират гратис колелета на гостите си, само че да ги караш из Сайгон е закононарушение против личността. В уличното придвижване там “зебрата” е просто украса, светофарът - съмнение, а пешеходецът - парий ненавиждан, на който всяко секване може да му е за последно. И все пак за целия си престой не видях нито една злополука, бутнат човек и даже закачен калник. Светофарите имат някакво значение, само че е целесъобразно даже на зелено да пресичате на прибежки.
Мотопедистите, а и много пешеходци наложително се защищават от уличния прахуляк с нещо като сутиен за уста. Добре прилепващите маски се продават на всички места, от време на време са прикрепени към шапки с външна страна, от което носещият ги замязва на извънземно. А десените са невероятни - в това число маска с логото на клетия мъченик “Луи Вюитон”. Между другото преплетените букви L и V красят полуразплетени още на сергията клинове, чорапи с обособен палец за носене на джапанки и даже домашен гъби за съдове. (В Тайван видях и бонбоненорозов мотопед със седалка “Луи Вюитон”, което напряко ме съкруши. Прилагам и фотография, нищо, че е от Тайпе.)
Виетнамското кафе има усет на счукани дървеници
Може по времето на развития социализъм, което роди парадокса “турското кафе е виетнамско”, братята да са ни пробутвали по линия на Съвет за икономическа взаимопомощ отявлени отпадъци, само че през днешния ден кафето в Сайгон е туристическа атракция дружно с тунелите и катедралата Нотр Дам. Всеки магазин за сувенири предлага несметни типове мляно и на зърна в примамливи етноопаковки - дъхаво, ароматно, мощно, черно. При това надалеч не за жълти донги. Всяка заран си пийвах виетнамско кафе с мляко и заявявам, че беше повече от качествено.
Всички знаят за България
Не единствено че никой не си спомня българо-виетнамската дружба, която изпрати хиляди работни мравки с дръпнати очички към нашите градежи и предприятия преди 30 и недостатък години, ами въобще не знаят, че има страна България и къде е тя. Приемат с разбираща усмивка обяснението “малка страна в Европа, граничеща с Гърция”, само че по погледите проличава, че и за наследниците на Древна Елада не са чували. Те се интересуват от страните, от които обичайно идват туристи. И никак не им дреме, че французите са били “поробители”, а американците “агресори”. Днес синонимите им са евро и $ и това е значимото.
Ядат кучета
Драстично намалялата популация на бездомните помияри край виетнамските общежития в София преди време ще се окаже градска легенда. Едва ли локалните нрави са еволюирали дотолкоз, че лаещото да се трансформира от ястие в обожаван любим. Почти няма магазин без куче придружител на притежателя (а от време на време и 2-3). В Сайгон те са глезени, ухажвани, возят се на мотопед в специфични столчета, носят кокетни дрешки и е някак прочувствено нелогично след всички тези грижи да бъдат сготвени с ориз.
В една от туристическите организации собственичката всеки ден преобличаше обичаното си чихуахуа с друг тоалет и изпадаше в диво трогване, когато то “подпалваше моторетката” против всеки, навел се да го погали. Ако фенът на кучета не беше изключително техничен, дребното зло го клоцваше мълниеносно, а “майка” му примираше от неоснователен екстаз.
Исторически източници сочат, че кучешкото и котешкото месо са употребявани за храна в няколко азиатски страни, които имат вековни обичаи в потреблението им. Почти всички фамилии си имат домашни любимци, а кучета за ястие се отглеждат във ферми, както и всички останали животни, опитомени от индивида за храна. Древни документи демонстрират, че китайските вариации на Будизма се афишират срещу потреблението на кучешко, което се счита за една от петте “забранени храни”.
Но да се върнем на Сайгон, който по “паспорт” се води град Хошимин - кръстен на някогашния герой против френския колониализъм, министър председател и президент на социалистически Виетнам.
Само дето препускащият азиатски тигър се отдалечава от концепциите на комунизма със скорост 160 милиарда $ годишно. Толкова е брутният вътрешен артикул на страната съгласно данни от Световната банка.
Туристите, които заливат Сайгон, обаче не се интересуват доста от идеология и стопанска система. Влекат ги топлият климат и топлите усмивки, евтините занимания и типичните за страната атракции, вкусната и екзотична храна.
Магдалена ГИГОВА
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Всичко, което знаем за Виетнам, или е погрешно, или пресилено, или мъчително остаряло. Това открих на място в Сайгон, само че да карам по подточки:
Митът за пълчищата колела
Сайгон, градът на хилядите колелета, към този момент е мегаполисът на милионите мотопеди. При население от почти 10 млн. души пърпоретките са над 6 млн. и като че ли не престават да се развъждат посредством просто разделяне. С колела се придвижват или безнадеждно бедните локални, или безпочвено смелите туристи. Наистина много хотели оферират гратис колелета на гостите си, само че да ги караш из Сайгон е закононарушение против личността. В уличното придвижване там “зебрата” е просто украса, светофарът - съмнение, а пешеходецът - парий ненавиждан, на който всяко секване може да му е за последно. И все пак за целия си престой не видях нито една злополука, бутнат човек и даже закачен калник. Светофарите имат някакво значение, само че е целесъобразно даже на зелено да пресичате на прибежки.
Мотопедистите, а и много пешеходци наложително се защищават от уличния прахуляк с нещо като сутиен за уста. Добре прилепващите маски се продават на всички места, от време на време са прикрепени към шапки с външна страна, от което носещият ги замязва на извънземно. А десените са невероятни - в това число маска с логото на клетия мъченик “Луи Вюитон”. Между другото преплетените букви L и V красят полуразплетени още на сергията клинове, чорапи с обособен палец за носене на джапанки и даже домашен гъби за съдове. (В Тайван видях и бонбоненорозов мотопед със седалка “Луи Вюитон”, което напряко ме съкруши. Прилагам и фотография, нищо, че е от Тайпе.)
Виетнамското кафе има усет на счукани дървеници
Може по времето на развития социализъм, което роди парадокса “турското кафе е виетнамско”, братята да са ни пробутвали по линия на Съвет за икономическа взаимопомощ отявлени отпадъци, само че през днешния ден кафето в Сайгон е туристическа атракция дружно с тунелите и катедралата Нотр Дам. Всеки магазин за сувенири предлага несметни типове мляно и на зърна в примамливи етноопаковки - дъхаво, ароматно, мощно, черно. При това надалеч не за жълти донги. Всяка заран си пийвах виетнамско кафе с мляко и заявявам, че беше повече от качествено.
Всички знаят за България
Не единствено че никой не си спомня българо-виетнамската дружба, която изпрати хиляди работни мравки с дръпнати очички към нашите градежи и предприятия преди 30 и недостатък години, ами въобще не знаят, че има страна България и къде е тя. Приемат с разбираща усмивка обяснението “малка страна в Европа, граничеща с Гърция”, само че по погледите проличава, че и за наследниците на Древна Елада не са чували. Те се интересуват от страните, от които обичайно идват туристи. И никак не им дреме, че французите са били “поробители”, а американците “агресори”. Днес синонимите им са евро и $ и това е значимото.
Ядат кучета
Драстично намалялата популация на бездомните помияри край виетнамските общежития в София преди време ще се окаже градска легенда. Едва ли локалните нрави са еволюирали дотолкоз, че лаещото да се трансформира от ястие в обожаван любим. Почти няма магазин без куче придружител на притежателя (а от време на време и 2-3). В Сайгон те са глезени, ухажвани, возят се на мотопед в специфични столчета, носят кокетни дрешки и е някак прочувствено нелогично след всички тези грижи да бъдат сготвени с ориз.
В една от туристическите организации собственичката всеки ден преобличаше обичаното си чихуахуа с друг тоалет и изпадаше в диво трогване, когато то “подпалваше моторетката” против всеки, навел се да го погали. Ако фенът на кучета не беше изключително техничен, дребното зло го клоцваше мълниеносно, а “майка” му примираше от неоснователен екстаз.
Исторически източници сочат, че кучешкото и котешкото месо са употребявани за храна в няколко азиатски страни, които имат вековни обичаи в потреблението им. Почти всички фамилии си имат домашни любимци, а кучета за ястие се отглеждат във ферми, както и всички останали животни, опитомени от индивида за храна. Древни документи демонстрират, че китайските вариации на Будизма се афишират срещу потреблението на кучешко, което се счита за една от петте “забранени храни”.
Но да се върнем на Сайгон, който по “паспорт” се води град Хошимин - кръстен на някогашния герой против френския колониализъм, министър председател и президент на социалистически Виетнам.
Само дето препускащият азиатски тигър се отдалечава от концепциите на комунизма със скорост 160 милиарда $ годишно. Толкова е брутният вътрешен артикул на страната съгласно данни от Световната банка.
Туристите, които заливат Сайгон, обаче не се интересуват доста от идеология и стопанска система. Влекат ги топлият климат и топлите усмивки, евтините занимания и типичните за страната атракции, вкусната и екзотична храна.
Магдалена ГИГОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ