Фес ел Бали - един от малкото живи средновековни градове в света
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на личния си уебсайт.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Медината е потрес за сетивата и възприятието за съвремие. В криволичещите улички живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от там.
Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти към Медината - оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди епохи са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при противников набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви демонстрират Медината си като единствена и неповторима в света. Същото е и във Фес - религиозната столица на Мароко.
Името идва от... мотика на арабски - “фес”. Дъщерята на пророка Мохамед - Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис I ибн Абдаллах), употребила златна мотика, с цел да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите -първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.
Фес е потрес за сетивата и възприятието за съвремие. Човек мъчно може да си показа, че в криволичещите улички на следващата Медина живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от нея. Коли вътре не влизат. Не единствено тъй като крепостта е под отбраната на ЮНЕСКО. Просто по стръмните сокаци едвам се разминават по двама души на верев. Единственото транспортно средство в лабиринта от 9400 улички е магарето. Плюс някой различен претрупан с денкове велосипед.
В кадаифа от пресечки се гушат всевъзможни дюкянчета на занаятчии, над 20 сука (пазари) и 300 джамии с хамами ( “турска баня” - б.а.). Фес ел Бали е един от дребното живи средновековни градове в света. Най-живописната панорама е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от епохи. Шафран за жълто, къна за алено, хума за бяло... Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.
Туристите са в “ложата”
Стратегическо място за фотоси и шопинг. Древни тераси опасват някогашна богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби... Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цялостен живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели. Но пък когато проснеш берберския си килим вкъщи или поседнеш на кожения пуф (топчеста кожена възглавница с функционалностите на табуретка), ще се сещаш, че си ги купил от невъобразимата за разказване бояджийница.
Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й употребяват, както преди епохи, негасена вар, за омекването й - кучешки изпражнения - със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат единствено от животни, които Коранът позволява да се ядат. Т.е. без свине.
За да живеят от епохи в мир и обич на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в фетиш скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са необятни и с вътрешни джобове. Та в случай че ти си имал задоволително пари да купиш повече неща от пазара за фамилията си, да ги скриеш под диплите, с цел да не се засегне по-безимотният ти комшия.
По тази причина и къщите извън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, тъй че отвориш ли портата извън, се вижда още веднъж... стена. Нещо като тухлен заслон против непознати очи. А за описването на вътрешността в действителност е нужно перото на Шехеразада: обстойно патио (двор под намерено небе), водоскоци, килим от цветя, птици в клетки, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство. Благодат и покой! Ако снахите и свекървата не се заловен за косите...
На улицата обаче гмежта е невъобразима
Повечето занимания са кирливи и отблъскващи за европейския нос. Направо на отсъстващия тротоар чираци изстискват боядисаните прежди и ги навиват на примитивни чекръци. И не пропущат да намигнат на туристките. Носи се адска воня на екарисаж - наоколо стържат до премала волски рогове, от които вършат гребени. Тъкат възглавници за миндер, коват сервизи за чай от метал, който се е патинирал още на витрината.
Да не приказваме за металния усет на напитката като от облизани 5 стотинки. В подмяна на това всяко поднасяне на черен чай със филиз свеж джоджен вътре е цялостен обред. Сервитьорът точи струята в чашата от най-малко метър височина и съумява да го прави постепенно и артистично. Което незабавно ни подсеща, че триумфът в туризма се гради върху дребните врътки.
Във Фес се е скрил Мохамед, когато го заплашвала заплаха. А джамията “Мулай Идрис” (IX век) е една от най-строго защитаваните светини. Немюсюлмани и животни даже не могат да се приближават до нея. В града също по този начин се намира един от първите минерални балнеоцентрове в Кралство Мароко, един от най-старите университети в света и към 800 джамии.
Магдалена ГИГОВА
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Медината е потрес за сетивата и възприятието за съвремие. В криволичещите улички живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от там.
Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти към Медината - оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди епохи са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при противников набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви демонстрират Медината си като единствена и неповторима в света. Същото е и във Фес - религиозната столица на Мароко.
Името идва от... мотика на арабски - “фес”. Дъщерята на пророка Мохамед - Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис I ибн Абдаллах), употребила златна мотика, с цел да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите -първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.
Фес е потрес за сетивата и възприятието за съвремие. Човек мъчно може да си показа, че в криволичещите улички на следващата Медина живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от нея. Коли вътре не влизат. Не единствено тъй като крепостта е под отбраната на ЮНЕСКО. Просто по стръмните сокаци едвам се разминават по двама души на верев. Единственото транспортно средство в лабиринта от 9400 улички е магарето. Плюс някой различен претрупан с денкове велосипед.
В кадаифа от пресечки се гушат всевъзможни дюкянчета на занаятчии, над 20 сука (пазари) и 300 джамии с хамами ( “турска баня” - б.а.). Фес ел Бали е един от дребното живи средновековни градове в света. Най-живописната панорама е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от епохи. Шафран за жълто, къна за алено, хума за бяло... Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.
Туристите са в “ложата”
Стратегическо място за фотоси и шопинг. Древни тераси опасват някогашна богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби... Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цялостен живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели. Но пък когато проснеш берберския си килим вкъщи или поседнеш на кожения пуф (топчеста кожена възглавница с функционалностите на табуретка), ще се сещаш, че си ги купил от невъобразимата за разказване бояджийница.
Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й употребяват, както преди епохи, негасена вар, за омекването й - кучешки изпражнения - със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат единствено от животни, които Коранът позволява да се ядат. Т.е. без свине.
За да живеят от епохи в мир и обич на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в фетиш скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са необятни и с вътрешни джобове. Та в случай че ти си имал задоволително пари да купиш повече неща от пазара за фамилията си, да ги скриеш под диплите, с цел да не се засегне по-безимотният ти комшия.
По тази причина и къщите извън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, тъй че отвориш ли портата извън, се вижда още веднъж... стена. Нещо като тухлен заслон против непознати очи. А за описването на вътрешността в действителност е нужно перото на Шехеразада: обстойно патио (двор под намерено небе), водоскоци, килим от цветя, птици в клетки, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство. Благодат и покой! Ако снахите и свекървата не се заловен за косите...
На улицата обаче гмежта е невъобразима
Повечето занимания са кирливи и отблъскващи за европейския нос. Направо на отсъстващия тротоар чираци изстискват боядисаните прежди и ги навиват на примитивни чекръци. И не пропущат да намигнат на туристките. Носи се адска воня на екарисаж - наоколо стържат до премала волски рогове, от които вършат гребени. Тъкат възглавници за миндер, коват сервизи за чай от метал, който се е патинирал още на витрината.
Да не приказваме за металния усет на напитката като от облизани 5 стотинки. В подмяна на това всяко поднасяне на черен чай със филиз свеж джоджен вътре е цялостен обред. Сервитьорът точи струята в чашата от най-малко метър височина и съумява да го прави постепенно и артистично. Което незабавно ни подсеща, че триумфът в туризма се гради върху дребните врътки.
Във Фес се е скрил Мохамед, когато го заплашвала заплаха. А джамията “Мулай Идрис” (IX век) е една от най-строго защитаваните светини. Немюсюлмани и животни даже не могат да се приближават до нея. В града също по този начин се намира един от първите минерални балнеоцентрове в Кралство Мароко, един от най-старите университети в света и към 800 джамии.
Магдалена ГИГОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ