Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е

Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на личния си уебсайт.

От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.

Ако имате шанс да попаднете в Катманду в ранния следобяд, можете да зърнете живата богиня Кумари. Снимането й е строго неразрешено, само че сладкото създание, нагиздено като кукла, наднича иззад резбованото прозорче в своя храм-дворец и маха усмихнато на възторжената навалица, която лелее благословията му. Едва ли обаче някой подозира какъв брой странна е ориста му.

“Кумари” в превод значи “младо, неомъжено момиче”. Почитта към нея идва от 17 век. Обожавана е и от индуистите, и от будистите в Непал, които имат вяра, че е преобразяване на богинята Дурга, наричана още Талежу. Една от версиите за появяването й гласи, че крал изверг изнасилил напълно малко момиченце. То умряло и владетелят, с цел да изкупи виновността си, въвел в страната фетиш към невръстните богини. По-разпространеното поверие раздипля, че един ден крал Джаяпракаш играел табла с богинята Талежу и се канел да я прелъсти. Тя обаче разчела нечестивите му намерения, които накърнявали божествения й авторитет. Разгневила се и решила да изчезне от света на смъртните. Но оповестила, че ще продължи да проповядва на земята мъдростта си посредством малко момиче, което в никакъв случай в живота си не е виждало кръв.

Така се появила Кумари Деви - богинята девственица, която живее при съвсем стерилни условия и няма по какъв начин да се нарани, щом съвсем не допира земята. Единствената възможност да види кръв е при първия й цикъл. Тогава се трансформира в елементарна простосмъртна и се постанова да изберат нова жива богиня. А това по никакъв начин не е елементарно и критериите, на които би трябвало да дава отговор, са безчет. Всъщност са тъкмо 32, много от които съвсем неизпълними за невръстно създание.
Момиченцата нормално са на възраст сред 3 и 4 годинки, преди да им е паднал първият млечен зъб. Семействата на бъдещата богиня е наложително минимум от три генерации да принадлежат към кастата на бижутерите Бара от народа Невари.

Кандидат-богините би трябвало да имат гладка кожа без никакви белези - нито родилни, нито добити. Да са с огромни, черни, леко изпъкнали очи, като дистанцията сред тях е тъкмо несъмнено. Зъбите им безусловно да са доста бели и добре подредени, гласът - гласовит, усмивката - красива, ръцете - дълги, дланите - нежни и деликатни. Значение има даже формата на ушната мида. Най-важното обаче е хороскопът на девойките да съответствува с този на ръководещия крал. (Никой не можа да изясни по чия астрална карта избират в този момент Кумари, откакто повече от 10 години Непал няма крал.) Освен това хороскопът на детето би трябвало да се съчетава с този на страната, разказан в античните книги.

Най-стряскащият от 32-ата наложителни стадия преди канонизирането за жива богиня е детенцето да прекара цяла нощ единствено в храма Хануман Дхока, заобиколено от змии и скулптури на демони. В полутъмната зала за добавка към ужаса са разпръснати и прясно отрязани глави на биволи и овни, принесени в жертва пред богинята Дурга. И най-малката демонстрация на боязън води до отпадане от листата с кандидат-богините.

Ако премине и през този призрачен сън, момиченцето ще би трябвало да избере принадлежали на предходната Кумари облекла всред купчина сложени пред него движимости.

Да попадне в почетния лист е огромна чест за фамилията на детето, само че в същото време - повинност и отговорност. Всеки ден на дребната се прави доста комплициран грим. Тя не поддържа връзка с никого, с изключение на с прислугата, свещеници, със личната си фамилия и от време на време с няколко добре подбрани връстници, с които играе кротки игри.

Кумари не може да излиза на открито, в случай че няма фестивал. Дори тогава краката й не трябва да допират земята, тя би трябвало да бъде носена на ръце или на паланкин (тържествена носилка за короновани особи). Стремежът е да я опазят от инцидентно пострадване, когато ще види кръв и ще бъде детронирана като богиня.

Допълнителна суматоха е подлагането на комплицирани всекидневни ритуали, които да поддържат нейната божественост и достойнството да бъде обсипвана с внимание и блага. На нея се кланят всички - от бездомните до милионерите. Дори кралят на Непал нямал право да ръководи, до момента в който не е блажен от Кумари, преди комунистите-маоисти да го детронират през 2008 година.

Семейството на невръстното провидение е добре възнаградено за напъните си - огромна част от предметите, жертвоприношенията и паричните дарения остават за тях.

Щом се трансформира в жена обаче, Кумари напуща храма. Тогава идва шокът. Фамилията към този момент не се радва на респект. На детето се постанова да тръгне на учебно заведение, без да има ни най-малка визия по какъв начин да поддържа връзка със себеподобните си, да се научи да се грижи единствено за себе си и най-много да преглътне, че друго сладко момиченце ще маха на богомолците от прозорчето на храма. Когато се “пенсионира”, държавното управление й отпуска пенсия в размер на 80 $ на месец - царска сума за непалския стандарт.

Всъщност Кумари в хималайската страна са три. За най-почитана се счита богинята от Катманду, наричана още “кралска”. Тя живее на втория етаж в двореца храм Кумари Гхар. Под прозорците й в дребен вътрешен двор всеки ден в 16 часа се струпват хиляди поклонници, жадуващи за благословията й. Дори основният духовник всяка заран целува краката й. В чест на истината самото светилище наподобява повече на двуетажна къща, само че цялото е във филигранна дърворезба. Включително и прозорецът, иззад който надничат изобретателно гримираните очи на Кумари.

Рашмила, една от някогашните живи богини, споделя: “В продължение на 8 години аз служих на страната си, участвах в церемонии, помагах на заболели деца. Имах достъп до секрети мантри, които могат да произнасят единствено най-посветените. Някои от тях ще дублирам до гибелта си. Сребърният обръч “нага” - един от атрибутите на Кумари, ми даваше свръхмощ - не усещах нито апетит, нито жадност, нито топлота, нито боязън. За тези 8 година аз нито един път не се разплаках, нито се разболях. Въпреки че имах прислуга, стотици кукли и тв приемник, от време на време се усещах самотна”.
Рашмила е първата от някогашните Кумари, съумяла да получи обучение и да работи като програмист. Останалите едвам се научават да четат. Никой не желае да се ожени за тях, тъй като се счита, че брачният партньор им ще почине. Нерядко полудяват или стават проститутки.

Магдалена ГИГОВА