С бамбуков велосипед из Старата Манила
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на личния си уебсайт.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Когато потеглих на пешеходна разходка из Старата Манила, не допусках, че ще попадна в клонинг на Китай.
Нормално, щом ми се падна екскурзовод на име Ансон Ий. Вероятно заради произхода му турът стартира от Бинондо - най-старият китайски квартал в света, основан през 1594 година
Името значи “планински”. Навремето, когато испанските колонизатори разрешили на китайците и техните филипински съпруги да живеят тук, местността била хълмиста. Но към този момент е съвсем заравнена от човешката интервенция.
Причудливата комбинация от малайска, испанска, китайска, полинезийска, японска и американска просвета трансформира филипинската реалност в цветен пачуърк.
Акупунктура на улицата
Но първите чужденци са били китайците. Те пристигнали с ветроходните си джонки още през осми век, с цел да разменят коприна и порцелан за твърда дървесина, фамозните златни перли, които се въдят единствено тук, еленови рога и черупки от костенурки, ценени високо в родината им. Камъните, които употребявали за баласт в лодките си, изсипвали напряко на пристана, а локалните павирали улиците си с тях.
Днес китайските филипинци са 30 % от популацията и се гордеят, че са една от най-големите задгранични китайски общности в Югоизточна Азия. Говорят малко остарял мандарин, тагалог (местният невъобразимо разбъркан език) и британски. Впрочем на Филипините британски приказват всички, даже и най-нищият бедняк. Това е методът да се схващат между тях, тъй като съвсем всеки град си има толкоз друг акцент, че като че ли е обособен език.
Броденето из Бинондо от време на време припомня на квартал в Шанхай, различен път - в Макао. Заради микса от архитектура и религии локалните, въпреки и с дръпнати очи, са римокатолици, протестанти, будисти и даоисти. Това проличава по кръстовете, окичени с обичайните будистки венци от цветя, и смесицата от свещи и благовонни пръчици в подножието на олтара.
Растението ”Златното пиле”
По тесните тротоари в Чайна таун е изнесена всякаква стока. На един стол напряко на улицата масажират раменете на полугол юноша, на прилежащия ъгъл подстригват и вършат маникюр, а пред една сладкарница... бодат нечия глава с игли. Акупунктура! Уж влизаш в ресторант, а попадаш в сантиментално патио, където от стените те гледат типични испански стенописи, само че ти сервират типичен китайски гозби, увенчани за десерт с локалния специалитет “хало-хало”. В превод “разбъркано-разбъркано”. Във висока стъклена чаша сипват късчета ананас, банани в сироп, оризови сладки, всевъзможни плодове в кокосово мляко, ядки, желирана кокосова вода, конфитюр от зрял боб и натрошен лед.
И с цел да е цялостно ошашавянето от цветове и усети, най-отгоре бодват топка сладолед. Задължително правите действието от заглавието на сладкиша, преди да започнете да му се наслаждавате.
Причудливи космати същества са завладяли витрината на цветарски магазин. Сякаш са отрочета на Чубака от “Междузвездни войни”. Оказват се... растения. Китката се назовава “Златното пиле” и носи благополучие и благосъстояние на дома.
“Хало-хало”
Предозиралият с китайско чувство странник с облекчение яхва някой от бамбуковите колела, с които да преживее екшън по античните калдъръми на Интрамурос (в превод - зад рамките на стените). Фортът и църквата “Свети Августин” са типичен представители на колониалната архитектура. Църквата от 16-и век “Свети Августин” извън е лишена от типичния католически сексапил, само че статуите на каменни лъвове, дарени от китайци-католици, и богато резбованите порти компенсират скромната фасада. Типично по Филипински, в националния музей са съчетали голямо платно на “Тайната вечеря” с дълга колкото него маса с 13 чинии и 13 по-твърди от кремък същински хлябове
Ако колоезденето по неравноделен терен не ви е мощната страна (или нямате бъбречни камъни за разбиване), наемете си “калеса” - файтон, теглен от вял кон, с който да обиколите главните забележителности на Стария град. Стените, които го опасват още от испанско време, са дълги 3 километра, необятни са 13 метра и високи 6. По седем преносими моста над бездънен трап, цялостен с вода, се влизало в крепостта. Днес на това място има голф игрище. Старата Манила обаче е жива. В нея има 15 църкви, 6 манастира, университет, учебни заведения, офиси, болница и даже издателство.
Магдалена ГИГОВА
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Когато потеглих на пешеходна разходка из Старата Манила, не допусках, че ще попадна в клонинг на Китай.
Нормално, щом ми се падна екскурзовод на име Ансон Ий. Вероятно заради произхода му турът стартира от Бинондо - най-старият китайски квартал в света, основан през 1594 година
Името значи “планински”. Навремето, когато испанските колонизатори разрешили на китайците и техните филипински съпруги да живеят тук, местността била хълмиста. Но към този момент е съвсем заравнена от човешката интервенция.
Причудливата комбинация от малайска, испанска, китайска, полинезийска, японска и американска просвета трансформира филипинската реалност в цветен пачуърк.
Акупунктура на улицата Но първите чужденци са били китайците. Те пристигнали с ветроходните си джонки още през осми век, с цел да разменят коприна и порцелан за твърда дървесина, фамозните златни перли, които се въдят единствено тук, еленови рога и черупки от костенурки, ценени високо в родината им. Камъните, които употребявали за баласт в лодките си, изсипвали напряко на пристана, а локалните павирали улиците си с тях.
Днес китайските филипинци са 30 % от популацията и се гордеят, че са една от най-големите задгранични китайски общности в Югоизточна Азия. Говорят малко остарял мандарин, тагалог (местният невъобразимо разбъркан език) и британски. Впрочем на Филипините британски приказват всички, даже и най-нищият бедняк. Това е методът да се схващат между тях, тъй като съвсем всеки град си има толкоз друг акцент, че като че ли е обособен език.
Броденето из Бинондо от време на време припомня на квартал в Шанхай, различен път - в Макао. Заради микса от архитектура и религии локалните, въпреки и с дръпнати очи, са римокатолици, протестанти, будисти и даоисти. Това проличава по кръстовете, окичени с обичайните будистки венци от цветя, и смесицата от свещи и благовонни пръчици в подножието на олтара.
Растението ”Златното пиле” По тесните тротоари в Чайна таун е изнесена всякаква стока. На един стол напряко на улицата масажират раменете на полугол юноша, на прилежащия ъгъл подстригват и вършат маникюр, а пред една сладкарница... бодат нечия глава с игли. Акупунктура! Уж влизаш в ресторант, а попадаш в сантиментално патио, където от стените те гледат типични испански стенописи, само че ти сервират типичен китайски гозби, увенчани за десерт с локалния специалитет “хало-хало”. В превод “разбъркано-разбъркано”. Във висока стъклена чаша сипват късчета ананас, банани в сироп, оризови сладки, всевъзможни плодове в кокосово мляко, ядки, желирана кокосова вода, конфитюр от зрял боб и натрошен лед.
И с цел да е цялостно ошашавянето от цветове и усети, най-отгоре бодват топка сладолед. Задължително правите действието от заглавието на сладкиша, преди да започнете да му се наслаждавате.
Причудливи космати същества са завладяли витрината на цветарски магазин. Сякаш са отрочета на Чубака от “Междузвездни войни”. Оказват се... растения. Китката се назовава “Златното пиле” и носи благополучие и благосъстояние на дома.
“Хало-хало” Предозиралият с китайско чувство странник с облекчение яхва някой от бамбуковите колела, с които да преживее екшън по античните калдъръми на Интрамурос (в превод - зад рамките на стените). Фортът и църквата “Свети Августин” са типичен представители на колониалната архитектура. Църквата от 16-и век “Свети Августин” извън е лишена от типичния католически сексапил, само че статуите на каменни лъвове, дарени от китайци-католици, и богато резбованите порти компенсират скромната фасада. Типично по Филипински, в националния музей са съчетали голямо платно на “Тайната вечеря” с дълга колкото него маса с 13 чинии и 13 по-твърди от кремък същински хлябове
Ако колоезденето по неравноделен терен не ви е мощната страна (или нямате бъбречни камъни за разбиване), наемете си “калеса” - файтон, теглен от вял кон, с който да обиколите главните забележителности на Стария град. Стените, които го опасват още от испанско време, са дълги 3 километра, необятни са 13 метра и високи 6. По седем преносими моста над бездънен трап, цялостен с вода, се влизало в крепостта. Днес на това място има голф игрище. Старата Манила обаче е жива. В нея има 15 църкви, 6 манастира, университет, учебни заведения, офиси, болница и даже издателство.
Магдалена ГИГОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ