Зоо приключение: Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на личния си уебсайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Общуването с всякаква живинка e еликсир за душата на отявления зоофил. Но има срещи, които остават гравирани в сърцето.
Филипините!
Винаги съм желала да усетя какви са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, когато смешно се щурат с походка на почерпени диригенти с фракове. Случи ми се. При това не измежду ледената пустота на Антарктида, а в... лепкавата от горещина Манила.
След като е поел оптималната доза просвета и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето в близост има химическия състав на нуклеарен боклук? В “Оушън парк”, несъмнено!
Претупах небрежно “Тунела на смъртта” със стъклени стени, зад които многозъби акули те мерят с прецизния взор на гурман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите.
Не можех да си показва, че отблъскващото желе с жилеща известност може да бъде толкоз успокояващо, когато се носи гладко в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните като че ли потъват в комфортна вътрешност, която нежно ги залюлява.
Призрачно носещите се, осветени в разнообразни цветове антични същества замайват разсъдъка и съвсем не се сещам за шегата, че медузата е директното доказателство по какъв начин можеш 90 000 години отлично да си живееш без мозък.
Разсъжденията завчас потъват в 100-процентовото чувство за чиста наслада, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да поддържат връзка с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница - кръговиден отвор, който излиза напряко измежду ледената обител.
Наоколо лъчезарните животинки стоят с разперени като за прегръдка крилца и чакат следващата порция риба, с която посетителите съответно са се снабдили.
Поемат я внимателно с човките си, само че не се отдалечават, а дават опция да им се порадвам, да ги погаля, че даже да ме клъвнат другарски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера - къси, необятни и близко ситуирани, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера спрямо множеството птици, към 100 на квадратен инч. Погалвам за последно любимците си, избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.
Мексико!
Другият осъществен нескрито сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм “Ум белият делфин” ще ме разбере. В “Долфин дискавъри” на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са единствено частица от шеметната верига за занимания. Но се потопих във въртележката с нови чувства и гребях екстаз с цялостни шепи.
Тревогата по какъв начин ще се увековеча, когато лудувам с делфините, е непотребна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от “придворен” оператор и фотограф, ми стана ясно за какво. Търсачите на случки по бански се разделят на тимове по 8, всеки получава избавителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. В басейна дресьорката Олимпия показва себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като вежлив воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Олимпия разкрива за какво награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер.
Много просто! Делфинката е на диета. Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което хем скапва фигурата й, хем понижава ищаха за работа.
Следим през маските елегантните придвижвания на Мадона за “запознаване” с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, само че подсъзнателно ни се желае да харесва персонално нас, на нас да се усмихва с благата си делфинска уста. Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва “да ви цунка” и задържа, до момента в който фотографът и операторът не създадат прекрасен кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната настрана - делфинката ляга по тил, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
“Дай малко обратно, не крий лице, задръж по този начин!”, виковете дохвърчат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме снимат през пръските вода, до момента в който Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се причислява и делфинката Луиза за “двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се претърпявам... към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете, плувайки странично, ни махат за довиждане с перките си. Махаме и ние. Вече не запомнили, че е единствено дресура. За нас това е нова обич. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и отзивчиво както мил чичо към 5-годишния си племенник.
Бахамите!
Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите. Безкрайна пясъчна линия от дребен като сол (и съвсем толкоз бял) пясък, тюркоазени води, облаци - вълма захарен памук... Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този обаче е благосъстоятелност на круизна компания и е аранжиран особено за първокласните робинзоновци от корабите.
Ако нямате авантюристичен дух, наложително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате - отново изгаряте, само че откакто сте плували в океана върху кон. Лъскав като пай кюмюр, черният жребец се врязва в тюркоазената вода.
Има нещо съвсем еротично в коктейла сред трептящ конски тил (за плуването се язди без седло), искрящите вълни и гъделичкащият скришен боязън. Разбира се, конете са толкоз кротки, че даже и най-непросветеният ездач съумява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си гальовен шепот в ухото на добичето се пробвам да обезщетявам мижавите си умения.
Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява даже повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на нервност, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предопределен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.
Магдалена ГИГОВА
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Общуването с всякаква живинка e еликсир за душата на отявления зоофил. Но има срещи, които остават гравирани в сърцето.
Филипините!
Винаги съм желала да усетя какви са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, когато смешно се щурат с походка на почерпени диригенти с фракове. Случи ми се. При това не измежду ледената пустота на Антарктида, а в... лепкавата от горещина Манила.
След като е поел оптималната доза просвета и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето в близост има химическия състав на нуклеарен боклук? В “Оушън парк”, несъмнено!
Претупах небрежно “Тунела на смъртта” със стъклени стени, зад които многозъби акули те мерят с прецизния взор на гурман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите.
Не можех да си показва, че отблъскващото желе с жилеща известност може да бъде толкоз успокояващо, когато се носи гладко в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните като че ли потъват в комфортна вътрешност, която нежно ги залюлява.
Призрачно носещите се, осветени в разнообразни цветове антични същества замайват разсъдъка и съвсем не се сещам за шегата, че медузата е директното доказателство по какъв начин можеш 90 000 години отлично да си живееш без мозък.
Разсъжденията завчас потъват в 100-процентовото чувство за чиста наслада, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да поддържат връзка с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница - кръговиден отвор, който излиза напряко измежду ледената обител.
Наоколо лъчезарните животинки стоят с разперени като за прегръдка крилца и чакат следващата порция риба, с която посетителите съответно са се снабдили.
Поемат я внимателно с човките си, само че не се отдалечават, а дават опция да им се порадвам, да ги погаля, че даже да ме клъвнат другарски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера - къси, необятни и близко ситуирани, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера спрямо множеството птици, към 100 на квадратен инч. Погалвам за последно любимците си, избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.
Мексико!
Другият осъществен нескрито сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм “Ум белият делфин” ще ме разбере. В “Долфин дискавъри” на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са единствено частица от шеметната верига за занимания. Но се потопих във въртележката с нови чувства и гребях екстаз с цялостни шепи.
Тревогата по какъв начин ще се увековеча, когато лудувам с делфините, е непотребна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от “придворен” оператор и фотограф, ми стана ясно за какво. Търсачите на случки по бански се разделят на тимове по 8, всеки получава избавителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. В басейна дресьорката Олимпия показва себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като вежлив воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Олимпия разкрива за какво награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер.
Много просто! Делфинката е на диета. Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което хем скапва фигурата й, хем понижава ищаха за работа.
Следим през маските елегантните придвижвания на Мадона за “запознаване” с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, само че подсъзнателно ни се желае да харесва персонално нас, на нас да се усмихва с благата си делфинска уста. Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва “да ви цунка” и задържа, до момента в който фотографът и операторът не създадат прекрасен кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната настрана - делфинката ляга по тил, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
“Дай малко обратно, не крий лице, задръж по този начин!”, виковете дохвърчат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме снимат през пръските вода, до момента в който Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се причислява и делфинката Луиза за “двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се претърпявам... към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете, плувайки странично, ни махат за довиждане с перките си. Махаме и ние. Вече не запомнили, че е единствено дресура. За нас това е нова обич. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и отзивчиво както мил чичо към 5-годишния си племенник.
Бахамите!
Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите. Безкрайна пясъчна линия от дребен като сол (и съвсем толкоз бял) пясък, тюркоазени води, облаци - вълма захарен памук... Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този обаче е благосъстоятелност на круизна компания и е аранжиран особено за първокласните робинзоновци от корабите.
Ако нямате авантюристичен дух, наложително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате - отново изгаряте, само че откакто сте плували в океана върху кон. Лъскав като пай кюмюр, черният жребец се врязва в тюркоазената вода.
Има нещо съвсем еротично в коктейла сред трептящ конски тил (за плуването се язди без седло), искрящите вълни и гъделичкащият скришен боязън. Разбира се, конете са толкоз кротки, че даже и най-непросветеният ездач съумява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си гальовен шепот в ухото на добичето се пробвам да обезщетявам мижавите си умения.
Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява даже повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на нервност, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предопределен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.
Магдалена ГИГОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ