Прибалтика - братска и близка по хал
Магдалена Гигова е дълготраен публицист и неспасяем странник. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по стратегия “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на личния си уебсайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
След блиц аудиенция в обновените столици на прибалтийските страни човек стига до извода, че страните са прелестни за посещаване и удоволствие, само че сложни за живеене. Вероятно сходни констатации вършат и жителите на Литва, Латвия и Естония, в случай че минат през нашата страна. При междинна заплата към 450 евро в Литва, 670 в Естония, към 700 евро в Латвия съвсем половината от възнаграждението отива за отопление, осветяване и впрочем сметки, тъй като нямат енергийни източници и са напълно подвластни от Русия. Звучи познато, нали?
Усещат се и две бодливи разлики. Първата: ние си нямаме очарователни барокови квартали, осезаеми остатъци от средновековни градове посред столицата и улички в югендщил, арт деко и сецесион. Втората: по-голямата част от българите към момента си населяват страната. Същото не може обаче да се каже за литовците. По неофициални данни при започване на тяхната народна власт популацията на Литва е било 5 млн. души.
Вилнюс
Днес държавното управление твърди, че са останали 3 млн., а локалните се самоброят до 2,5 млн. Лелеещите професионална реализация и по-добро възнаграждение литовци са подобрили етническото многообразие основно в Ирландия, Норвегия, Швеция и Холандия.
Иначе центърът на Вилнюс е зелен, провинциално благороден, прелестно лежерен и добре поддържан. Градът има 65 църкви и се гордее с всяка от тях. След като е поел умерена доза история и просвета сред старинните градски стени, параклисите, катедралата с 2000 фигури в нея и 200-годишните жилищни здания с потънали в зеленина и цветя вътрешни дворчета, си коства да поседне в “Медининкай” - ресторант в постройка от XVI век с стенописи по стените от това време. Нищо чудно!
За първи път хрониките загатват Вилнюс през 1323 година Старият град със своята плетеница от ветрилообразно ситуирани улички е един от най-големите в Европа и през 1994 година e включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Средновековен панаир в Талин
Пътищата в Литва и цялата инфраструктура са положителни още от руско време и това се дължи на... локалните колбаси. Ловките социалистически велможи атакували Центъра в Москва не с пари за рушвети, а с цели куфари с отлични колбаси - доста по-ценни от банкноти в годините на руския недостиг. Така всяко прошение за автомагистрала, тръбопровод или напоителна система било подплатено с вурстчета.
В древността край река Нярис е имало два замъка. Единият от тях към момента съществува и.... е възобновен по заповед на Сталин. След като се погрижил да изпрати наследниците на остарялата литовска аристокрация и най-светлите мозъци на нацията в Сибир, хитрият руски сатрап отпуснал пари за възобновяване на Тракай - замъка цитадела, подклаждащ литовския шовинизъм. Ненапразно името Витаутас там е по-популярно от Иван в България. По времето на този държател Литва се е проснала от Балтийско до Черно море, Москва е в рискова за нея непосредственост, а Киев и Минск са в рамките на кралството на Витаутас.
Днес Тракай е обичана атракция за туристите. Разбира се, от старинните каменни стени не е останало доста, тъй като както българските селяни са си правели дувари от античните римски руини, по този начин и литовските “взимали назаем материал” от полуразрушената цитадела за къщите си. Тракай е издигнат на остров в 42 свързани езера и дълги епохи бил непревземаем - дебели по няколко метра каменни зидове, непрекъснат достъп до прясна вода и храна във тип на рибна диета, централно отопление по вградени в стените тръби и... 600 бойци, ситуирани на бойници през 2 метра, са били задоволителни да опазят замъка. Един от най-показателните експонати в музея му е делва с жълтици менте. Още по времето на викингите избираемият крал не всеки път успявал да сече пари с цялостно покритие. И бойците му се оказвали заплатени с медни монети в златна баня.
„ Кадриорг “
В Стария град на естонската столица Талин също са запленени от историята. На площад “Виру” сигурно ще попаднете на същински феодален панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии оферират дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки... Всички продавачи са в достоверните облекла на гилдиите си и философски устоят с тях на юлския зной. Бизнесът си е бизнес! А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е съществена движеща мощ.
След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е тестване, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не приказваме. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цялостен Талин да е в краката ти е невъобразимо. А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ. От форта, издигнат през 1530 година, само че стартират още през XIII век, са оживели 2,5 км дувар и 20 кули. Навремето дружно с рововете общата му обиколка била 40 км.
Името на двореца “Кадриорг”, приказна барокова постройка значи “долината на Катя” по името на Екатерина - обичаната брачна половинка на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, тъй като е знак на любовта им. Царят поканил особено италианския проектант Николо Микети и персонално надзиравал градежа. Петър Велики мечтаел Русия да има изход на море и Талин бил едно от обичаните му места на Балтийско море. Тук той ползвал на процедура наученото (под прикритие) в европейските корабостроителници.
Тъкмо няколковековните пристанищни хангари, работилници и хранилища, обгърнати в приключенска романтика, през днешния ден са обект на гладиаторско строителство.
Квартал “Ротермани”, Талин
“Ротермани” квартал е причудлива, само че завладяваща комбинация от остаряло и ново, класическо и високотехнологично. Архивните здания са облагородени със модерни акценти и това е обичаното място за развлечение на младите и за живеене на юпитата, тъй като жилищата в модернистично обновените тогавашни заводи са баснословно скъпи. “Ротермани” е и един от най-гъсто обитаемоте региони, макар че Естония с 1,4 млн. жители върху 45 000 кв. км си е напряко рехава.
Латвийската столица Рига в остарялата си част изненадва с “неравноделния” си калдъръм - камъните са разнообразни, тъй като в Средновековието всеки търговец, който влизал в Рига, е трябвало да донесе по два като “билет” за вход, тъй като в близост има доста гори, само че скалите са ъгъл. За жал живописната къща на братството “Черните глави” сега може да бъде прегледана единствено извън. Е, остават толкоз доста църкви, кули и крепостни стени за отплата. Както и кадаифът от улички с къщи в жанр арт нуво - най-хубавите в Европа, в случай че се има вяра на експертите. Там са снимани “германските” епизоди от “17 мига от пролетта”. Както и съвсем всички социалистически версии на Шерлок Холмс.
Насред целия исторически пейзаж прозвънва модернистична апаратура от закачени на връвчици късчета стъкло. Легенда или не, латвийската столица се счита за отечество на коледната елха. Първото украсено дръвче се свързва с Мартин Лутер. Той бил запленен от метода, по който лунната светлина проблясвала сред борчетата, до момента в който се разхождал в горите край Рига. Той отсякъл елха, занесъл я у дома и я украсил със свещи. Едно е несъмнено - фамозната коледна ария на композитора Рихард Вагнер “Oh, Tannenbaum” е написана през 1838 година, до момента в който е живял в Рига.
Сега обаче на латвийските столичани не им е до песни. На пръв взор това националната ти валута да е по-силна от еврото, приказва за добър витален стандарт, само че при наново вглеждане се схваща, че при 1 евро=0,70 лата с 10 лата можеш да си купиш това, което в България взимаш за 10 лв..
Дааа, доста здравословно е за самооценката на българина понякога да посещава страни, които сякаш са братя по оръжие, пък ги считаме за по-уредени от нашата.
Магдалена ГИГОВА
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате по какъв начин да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
След блиц аудиенция в обновените столици на прибалтийските страни човек стига до извода, че страните са прелестни за посещаване и удоволствие, само че сложни за живеене. Вероятно сходни констатации вършат и жителите на Литва, Латвия и Естония, в случай че минат през нашата страна. При междинна заплата към 450 евро в Литва, 670 в Естония, към 700 евро в Латвия съвсем половината от възнаграждението отива за отопление, осветяване и впрочем сметки, тъй като нямат енергийни източници и са напълно подвластни от Русия. Звучи познато, нали?
Усещат се и две бодливи разлики. Първата: ние си нямаме очарователни барокови квартали, осезаеми остатъци от средновековни градове посред столицата и улички в югендщил, арт деко и сецесион. Втората: по-голямата част от българите към момента си населяват страната. Същото не може обаче да се каже за литовците. По неофициални данни при започване на тяхната народна власт популацията на Литва е било 5 млн. души.
Вилнюс Днес държавното управление твърди, че са останали 3 млн., а локалните се самоброят до 2,5 млн. Лелеещите професионална реализация и по-добро възнаграждение литовци са подобрили етническото многообразие основно в Ирландия, Норвегия, Швеция и Холандия.
Иначе центърът на Вилнюс е зелен, провинциално благороден, прелестно лежерен и добре поддържан. Градът има 65 църкви и се гордее с всяка от тях. След като е поел умерена доза история и просвета сред старинните градски стени, параклисите, катедралата с 2000 фигури в нея и 200-годишните жилищни здания с потънали в зеленина и цветя вътрешни дворчета, си коства да поседне в “Медининкай” - ресторант в постройка от XVI век с стенописи по стените от това време. Нищо чудно!
За първи път хрониките загатват Вилнюс през 1323 година Старият град със своята плетеница от ветрилообразно ситуирани улички е един от най-големите в Европа и през 1994 година e включен в Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО.
Средновековен панаир в Талин Пътищата в Литва и цялата инфраструктура са положителни още от руско време и това се дължи на... локалните колбаси. Ловките социалистически велможи атакували Центъра в Москва не с пари за рушвети, а с цели куфари с отлични колбаси - доста по-ценни от банкноти в годините на руския недостиг. Така всяко прошение за автомагистрала, тръбопровод или напоителна система било подплатено с вурстчета.
В древността край река Нярис е имало два замъка. Единият от тях към момента съществува и.... е възобновен по заповед на Сталин. След като се погрижил да изпрати наследниците на остарялата литовска аристокрация и най-светлите мозъци на нацията в Сибир, хитрият руски сатрап отпуснал пари за възобновяване на Тракай - замъка цитадела, подклаждащ литовския шовинизъм. Ненапразно името Витаутас там е по-популярно от Иван в България. По времето на този държател Литва се е проснала от Балтийско до Черно море, Москва е в рискова за нея непосредственост, а Киев и Минск са в рамките на кралството на Витаутас.
Днес Тракай е обичана атракция за туристите. Разбира се, от старинните каменни стени не е останало доста, тъй като както българските селяни са си правели дувари от античните римски руини, по този начин и литовските “взимали назаем материал” от полуразрушената цитадела за къщите си. Тракай е издигнат на остров в 42 свързани езера и дълги епохи бил непревземаем - дебели по няколко метра каменни зидове, непрекъснат достъп до прясна вода и храна във тип на рибна диета, централно отопление по вградени в стените тръби и... 600 бойци, ситуирани на бойници през 2 метра, са били задоволителни да опазят замъка. Един от най-показателните експонати в музея му е делва с жълтици менте. Още по времето на викингите избираемият крал не всеки път успявал да сече пари с цялостно покритие. И бойците му се оказвали заплатени с медни монети в златна баня.
„ Кадриорг “ В Стария град на естонската столица Талин също са запленени от историята. На площад “Виру” сигурно ще попаднете на същински феодален панаир. Благородни дами и кавалери танцуват монотонни дворцови танци, пъстри сергии оферират дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки... Всички продавачи са в достоверните облекла на гилдиите си и философски устоят с тях на юлския зной. Бизнесът си е бизнес! А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е съществена движеща мощ.
След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е тестване, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не приказваме. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цялостен Талин да е в краката ти е невъобразимо. А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ. От форта, издигнат през 1530 година, само че стартират още през XIII век, са оживели 2,5 км дувар и 20 кули. Навремето дружно с рововете общата му обиколка била 40 км.
Името на двореца “Кадриорг”, приказна барокова постройка значи “долината на Катя” по името на Екатерина - обичаната брачна половинка на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, тъй като е знак на любовта им. Царят поканил особено италианския проектант Николо Микети и персонално надзиравал градежа. Петър Велики мечтаел Русия да има изход на море и Талин бил едно от обичаните му места на Балтийско море. Тук той ползвал на процедура наученото (под прикритие) в европейските корабостроителници.
Тъкмо няколковековните пристанищни хангари, работилници и хранилища, обгърнати в приключенска романтика, през днешния ден са обект на гладиаторско строителство.
Квартал “Ротермани”, Талин “Ротермани” квартал е причудлива, само че завладяваща комбинация от остаряло и ново, класическо и високотехнологично. Архивните здания са облагородени със модерни акценти и това е обичаното място за развлечение на младите и за живеене на юпитата, тъй като жилищата в модернистично обновените тогавашни заводи са баснословно скъпи. “Ротермани” е и един от най-гъсто обитаемоте региони, макар че Естония с 1,4 млн. жители върху 45 000 кв. км си е напряко рехава.
Латвийската столица Рига в остарялата си част изненадва с “неравноделния” си калдъръм - камъните са разнообразни, тъй като в Средновековието всеки търговец, който влизал в Рига, е трябвало да донесе по два като “билет” за вход, тъй като в близост има доста гори, само че скалите са ъгъл. За жал живописната къща на братството “Черните глави” сега може да бъде прегледана единствено извън. Е, остават толкоз доста църкви, кули и крепостни стени за отплата. Както и кадаифът от улички с къщи в жанр арт нуво - най-хубавите в Европа, в случай че се има вяра на експертите. Там са снимани “германските” епизоди от “17 мига от пролетта”. Както и съвсем всички социалистически версии на Шерлок Холмс.
Насред целия исторически пейзаж прозвънва модернистична апаратура от закачени на връвчици късчета стъкло. Легенда или не, латвийската столица се счита за отечество на коледната елха. Първото украсено дръвче се свързва с Мартин Лутер. Той бил запленен от метода, по който лунната светлина проблясвала сред борчетата, до момента в който се разхождал в горите край Рига. Той отсякъл елха, занесъл я у дома и я украсил със свещи. Едно е несъмнено - фамозната коледна ария на композитора Рихард Вагнер “Oh, Tannenbaum” е написана през 1838 година, до момента в който е живял в Рига.
Сега обаче на латвийските столичани не им е до песни. На пръв взор това националната ти валута да е по-силна от еврото, приказва за добър витален стандарт, само че при наново вглеждане се схваща, че при 1 евро=0,70 лата с 10 лата можеш да си купиш това, което в България взимаш за 10 лв..
Дааа, доста здравословно е за самооценката на българина понякога да посещава страни, които сякаш са братя по оръжие, пък ги считаме за по-уредени от нашата.
Магдалена ГИГОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ