Мафията в Древния Рим
Мафията в модерната си форма, т.е. незаконен профсъюз, обвързван с корумпирани властови структури, е артикул на 20 век. Често такива синдикати се разрастват от етнически банди, сплотени с кървави обети и непознати на главното население на дадена страна. Съвременната проведена престъпност нормално се свързва с търговията с противозаконни артикули и е немислима без световни мрежи за доставка и разпространяване.
В историята на предишните епохи също са известни незаконни групи и даже цели незаконни корпорации. Имало ли е такива в Древния Рим?
Самият град Рим по време на основаването си представлявал сборище бандити – от позиция на всички свои съседи. Римляните не се срамували от това начало на своята история и не криели искрено престъпните събития, случили се през първите десетилетия от съществуването на Рим. Например, фамозното похищение на сабинянките; изначало Рим бил заселен единствено с мъже, тогава те поканили племето на сабиняните на празник и отвлекли дамите им.
Постепенно Рим приемал закони, които го създали по-цивилизовано общество. Което изобщо не пречело на някои римски кланове да атакуват територията на прилежащи племена. Например през 470 година прочие Хр. 306 римляни попаднали в засада и били убити, до момента в който нападали етруските. Всички те били от клана Фабий. Самата римска страна тогава не водела никаква война; това нахлуване било извънредно частна самодейност на едно римско семейство, което съумяло да събере тайфа от над 300 главорези.
Дори публично цялото римско население било разграничено на „ триби “ (буквално – „ племена “), които от своя страна се състоели от родове и се заселвали в столицата на квартали, състоящи се от „ свои “ (роднини, „ клиенти “, плебеи и други хора, подвластни от даден клан). Така в ранния Рим нямало мафии – тъй като самият град бил конгломерат от цялостни аналози на сегашните мафиотски „ фамилии “.
Тази специфичност на града се запазила дълго време. Едрата проведена престъпност понякога изплувала на бял свят – и постоянно под формата на тайфа, проведена от някой авторитетен римски жител. Това било изключително ясно изразено през І в. прочие Хр., когато законността и редът в римската страна били в крах поради поредност от цивилен войни.
По времето на Цезар (100-44 година прочие Хр.) в Рим работили по едно и също време няколко огромни банди. Те били ръководени от водачи, които или имали политически упоритости (например Катилина), или били свързани с някого от „ чистите “ политици.
Такива „ мафиоти “ били да вземем за пример Клодий, който бил прикриван от самия Цезар, и неговият противник Милон – той пък работел за Помпей, противника на Цезар. Бандитите на Клодий тероризирали политическите съперници на Цезар, като не забравяли личните си облаги. Те рекетирали богати римляни и отнемали именията им. Няколко пъти хората на Клодий се пробвали да убият Помпей. Той пък на собствен ред наел и въоръжил бандата на Милон, след което нощните улици на Рим станали сцена на конфликти. По време на изборите през 53 година прочие Хр. станало сборичкване напряко на Форума и двамата претенденти за консули били ранени.
На 18 януари 52 година прочие Хр. на Апиевия път Милон и Клавдий най-сетне се срещнали лице в лице. Започнал скандал, който незабавно се трансформирал в сборичкване. Клавдий бил ранен с кинжал. Отнесли го в близката таверна, само че хората на Милон нахлули там, довършили ранения и изхвърлили натрупа му на улицата.
Друга сходна на мафията група в Рим били „ публикани “-те. Така се наричали бирниците, които сключвали договори с страната за период от 5 години за събиране на налози. Договорът бил сключван със съдружие, което било ръководено от няколко патриции. Шефът на такова съдружие плащал на страната контрактуваната сума на налозите в точния момент – и по-късно ги събирал от данъкоплатците. Разбира се, тези сдружения събирали доста повече налози, в сравнение с давали на страната. Биячите на публиканите изнудвали хората за пари по всевъзможен метод. Печалбите им били изключително високи в провинциите: босовете на тези сдружения деляли приходите си с шефа на съответната провинция.
Затова било неефикасно човек да се оплаква от тях пред формалните управляващи. Освен контракти за събиране на налози, били сключвани такива за наемане на държавни пасища, събиране на мита, такси от рудници и други Както и другите римски мафиоти, публиканите интензивно взели участие в римската политика. Те спонсорирали разнообразни политици, да вземем за пример, известните братя Гракхи.
–
