Мафията“, както терминът се използва днес, се отнася до много

„ Мафията “, както терминът се употребява през днешния ден, се отнася до доста добре структурирани йерархични организации, отдадени на незаконни действия в избрани географски региони. Журналистите, полицията и други непрекъснато пишат и приказват за сицилианската, американската, съветската и мексиканската мафии. Терминът се употребява даже за обозначаване на незаконни градски фамилии, като да вземем за пример „ нюйоркската мафия “, „ филаделфийската мафия “ и „ мафията Маями “.

Навсякъде, където една мафиотска организация развива своята активност, тя е мотив за боязън. Дори националните държавни управления срещат усложнения да се оправят с сходни организации. Повечето по-малки незаконни банди нямат никакъв късмет да вършат каквото и да е, тъй като срещат опозиция от по-големите „ кланове “. Бандите в този лист обаче са задоволително неприятни и смели, с цел да се изправят против огромните.

Бандата „ Гастин “

 

В Америка Сухият режим от 20-те години на предишния век се оказва удобен за проведената престъпност. Южен Бостън не е изключение. Там бандата „ Гастин “ не създава самогон (домашен и нелегално популяризиран алкохол), нито ръководи заведения за бързо хранене. Вместо това членовете й се занимават с похищение на камионите на други банди. Техните подвизи предизвикват вреди както на италианските, по този начин и на ирландски банди. Стига се обаче досега, в който италианската мафия убива водача на „ Гастин “ Франки Уолъс, както и Додо Уолш, член на ирландската незаконна организация. Въпреки че успеваемостта на бандата „ Гастин “ понижава след убийството на Уолъс, организацията продължава своята активност, както и ускорява враждата с италианските банди.

Бялата ръка

 

Преди образуването на петте американски мафиотски фамилии в Ню Йорк, има единствено италиански банди. Те обаче не са единствените незаконни организации, претендиращи за власт и въздействие в града. Главните им противници са ирландските групи, изключително „ Бялата ръка “ на Дини Мийън. Групата е наречена по този начин, тъй като се  противопоставя на италианците, известни като „ Черната ръка “. Когато обаче Мийън е погубен през 1920 година, Уилям Ловет – „ Дивият Бил “ става водач на бандата.

Той води война както с италиански, по този начин и с други ирландски банди до личното му ликвидиране. Ловет е пребит и убит през октомври 1923 г. И Мийън, и Ловет са безмилостни врагове, само че никой от тях не може да се съпостави с Ричард Лонерган – „ Пег Лег “, който поема властта след убийството на Ловет.

Изправяйки се против Джо Адонис, Алберт Анастасия и Винсънт Мангано, Лонерган афишира война на мъжете, които ще образуват нюйоркския клон на американската мафия. Той демонстрира сериозността си, завземайки по-голямата част от крайбрежната зона като своя територия. Дори се осмелява да нахлуе в „ обществения клуб “ на противника си Джо Адонис. За злощастие на водача на „ Бялата ръка “, неговото безсрамие надвива над преценката му и той, дружно с двама от хората му, са убити в засада. Никой по-късно не претендира за вакантното лидерско място на „ Бялата ръка “ и бандата се разпада.

Бандата на братя Ланзети

 

През 1911 година 21-годишният Салваторе Сабела – „ Дон Тириду “, поема управлението на зараждащото се мафиотско семейство във Филаделфия. След това Сабела се изправя против водача на съперничеща тайфа Макс Хоф – „ Бу Бу “ за надзор над контрабандата и хазартните интервенции в града. Сабела е задоволително остроумен, с цел да допусна, че даже в личната му тайфа може да има мъже, които биха се пробвали да го смъкват. През 1925 година, вярвайки, че Лео Ланцети, Винсент Кокоца и Джоузеф Занги са му нелоялни, Сабела подрежда те да бъдат убити. Ланцети е погубен при пукотевица от кола, до момента в който излиза от бръснарница.

През 1927 година другите мъже са убити на улицата. И трите смъртни случая имат за цел да изпратят обръщение до другите подчинени на Сабела, че всеки един от тях го чака същата орис чака, в случай че се осмели да му се опълчи. През 1933 година Сабела, тогава на 40 години, се отдръпва като водач на незаконната фамилия във Филаделфия, с цел да служи като неин консултант. Но е изправен пред съда за убийствата на Кокоца и Занги. Въпреки че е оневинен и освободен в същия ден, неговото протеже Джон Авена е погубен на ъгъла на улицата от братя Ланзети, които имат известна власт в града. Авена е сменен от Джоузеф Бруно, който подрежда гибелта на Уили Ланзети. Съпротивата на бандата на братя Ланзети против филаделфийската мафия завършва с убийството на Уили. Останалите членове на фамилията скоро напущат района.

Селтик клуб

 

През 70-те години на предишния век, „ Селтик Клуб “, ирландска тайфа, водена от Дани Грийн, се изправя против мафията в Кливланд. Резултатът, съгласно репортера Скот Бърнстейн, е съвсем десетилетие на „ бомбардировки, побоища и убийства “. Смъртта следва гибелта, а жертвите включват както противници, по този начин и членове на самия „ Селтик Клуб “, които са изпаднали в недружелюбност пред водача на организацията. Сред първите, показва Бърнстейн, са еврейският мафиот от Кливланд и началник на лотарийни игри Алекс Бърнс. Той става жертва на кола бомба. След него е Джон Конте, жертва на побой. Сътрудникът на мафията в Кливланд и синдикален член Джо Ковач е убит. Заместник-босът на мафията в Кливланд Калоджеро Мочери също е погубен.

Следват Франк Пирчо, амбициозният мафиотски необут на Бъкай Стейт и синдикален необут Джон Нарди, както и самият необут на Кливланд Дани Грийн. Както показва Бърнстейн, „ Селтик клуб “ също претърпява загуби в продължителната „ война “ в Кливланд. Лейтенантът на Грийн, Арт Снепегер, се самовзривява, до момента в който се пробва да прикачи бомба към колата на противник. Грийн прострелва някогашния си другар Майкъл Фрато, откакто Фрато става негов противник. Енис Црник от Хелс е взривен от бомбата, която се пробва да прикачи към колата на италианския мафиотски помощник от Ийстсайд Джон Делзопо.  Преди да бъде погубен са направени два опита за нападение над Грийн. През 1975 година апартаментът му в Ийстсайд е взривен, до момента в който той спи вътре. Успява да оцелее. Лидерът на „ Селтик Клуб “ обаче няма шанс през 1977 година, когато е погубен при гърмеж на кола бомба.

Бруталността на бандата „ Уести “ ужасява и окръжния прокурор на Ню Йорк Робърт Моргентау.

 

Бандата е направила „ най-малко 28 неразкрити убийства “, споделя той. Освен това, нарушителите се разпореждат с телата на жертвите си, като ги разчленяват. Майкъл Черкаски, началник на бюрото за рекет отбелязва, че „ Уести “ са насилници „ поради самото принуждение “. Те са злодеи, които не се замислят да покажат обезглавената глава на жертвата си на познатите си в питейните заведения. Въпреки че по-късно „ Уести “ стават наемни убийци за семейство Гамбино от американската мафия, първоначално бандата води война със фамилията. Всъщност, през 1977 година, когато Чарлз Стайн, мафиотски лихвар, прави своите обиколки, Джеймс Куунън, водачът на „ Уести “, и един от хората му убиват Стайн. След това го разчленяват, взимат дребната му черна брошура и другар задълженията към мъртвеца, като парите резервират за себе си. Тяхната постъпка притегля вниманието на Пол Кастелано, кръстникът на семейство Гамбино.

След това Кунан и неговият лейтенант Франсис Федърстоун са поканени да се срещнат с Гамбино и 14 други мъже от фамилиите Гамбино и Дженовезе. Кунан подрежда на членовете на своята тайфа, въоръжена с картечници и ръчни гранати, да чакат в апартамент наоколо с указания да щурмуват мястото на срещата, в случай че не получат информация от Кунан и Федърстоун в границите на два часа. В резултат на срещата, по време на която Кунан отхвърля да е забъркан в убийството на Стайн, той и Кастелано стават съдружници. От този миг Кунан би трябвало да изиска утвърждението на Кастелано преди каквото и да е ликвидиране. Освен това той би трябвало да дава на боса 10% от всичко, което „ Уести “ спечелели.

Мото клуб „ Ангели на пъкъла “

 

В по-голямата част на Съединените щати мото клубът „ Ангелите на пъкъла “ и мафията са съдружници. Това обаче не е по този начин в Онтарио, Канада, където сред двете проведени незаконни организации се води яростна „ война “. Мафията в Онтарио подхваща шест офанзиви против местата за събиране на клуба, което Разубеждава „ Ангели на пъкъла “ да се пробват да се наложат в провинцията. „ Ангелите на пъкъла “ не престават да се сблъскват с голяма опозиция от страна на мафията в Онтарио, както и от страна на Кралската канадска конна полиция. Въпреки това, през декември 1999 година мотористите ускоряват позициите си в подземния свят, като одобряват членовете на 13 други локални и районни организации за свои.

Безпрецедентното събитие усилва редиците на „ Ангелите “, като в същото време поставя завършек на насилието от страна на предходните им противници. През 2008 година сходно всеобщо записване в редиците на „ Ангелите на пъкъла “ се случва в Ниагара и клубът се трансформират в преобладаващата противозаконна мотоциклетна тайфа там.

Мото клуб на „ Паган “

 

Според Джон Хол, създател на „ Riding the Edge: A Motorcycle Outlaw’s Tale “, едно мартенско утро през 1980 година е последното за „ Добрият Дон “ Анджело Бруно, водачът на филаделфийската мафия. Наемен палач насочва револвер към главата му и взривява мозъка на кръстника. След като „ войната “ сред фамилията му и съперничещите му гангстери завършва, Никомедо Скарфо става новият началник на незаконната организация. Мечтаейки да разшири територията си до размерите на империя, Скарфо изисква заплащане от бизнеси, настоящи на неговата територия. Наети мускулести хора събират налозите, като грубо бият всеки, който отхвърля да заплати.

В множеството случаи тактиката за събиране на налози работи съвършено. Когато обаче бандитите му заплашват филаделфийския клон на мото клуба на „ Паган “, заплашителното обръщение освен не е отразено, само че и „ Паган “ се изсмиват в лицата на възможните насилници. Скарфо заповядва на хората си да изпълнят заканите му, само че те се възпротивяват. Успяват да го убедят, че това не е група, която би желал за собствен зложелател. В последна сметка водачът на мафията се отдръпва, освобождавайки „ Паган “ от заплащането на налог. Въпреки разликите посред им, филаделфийската мафия и „ Паганите “ от време на време са бизнес сътрудници.

Примирието сред тях обаче завършва през април 1982 година След среща, за разискване на разпространяването и продажбата на метамфетамин, заместник-босът Салваторе Мерлино блъска колата си в мотоциклет на „ Паганите “, ранявайки моториста. „ Паганите “ отмъщават като взривяват колата на помощник на Мерлино и стрелят по дома на майката на Мерлино, където той е отседнал. За да уредят въпроса, мафията заплаща на мотористите 5000 $ за пострадванията на Качбулян и вредите по мотоциклета му. След това сред филаделфийската мафия и „ Паганите “ още веднъж стартира неспокойно помирение.

Listverse:Превод –SafeNews/Над обявата работи -Камелия Павлова

Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News