Маестро Христо Иванов сподели пред Виолета Тончева за първото си

Маестро Христо Иванов показа пред Виолета Тончева за първото си работно място като диригент на Варненската филхармония, упоритостта, загубите и опита на младостта, за Моцарт като музикален фитнес и повторната среща с варненските оркестранти в премиерната режисура 2021 на " Вълшебната флейта “ от Моцарт, за македонското родословие, фондация " Гоце Делчев “ и свободата, която би трябвало да се заслужи. 

- Казвате, че Варна е първата Ви обич...

- Варна беше първото ми работно място, първата ми обич, това не се не помни. Дойдох във Варна по систематизиране в последната година, когато имаше такова систематизиране. Пристигнах на 1 септ 1988 година като ученик на Маестро Васил Казанджиев, който всички ние, неговите студенти, обожавахме. Тъй като бях обичаният му възпитаник, той беше издействал от своя другар Иван Маринов, тогава основен диригент на Варненската филхармония, да ме вземе като стажант-диригент. Бях млад, упорит и завоювах интернационална премия за дирижиране във Франция. Специализирах там към година и в края на 1989-та още веднъж се върнах във Варна.

В унисон с тогавашните демократични промени, а и каквато продължава да е практиката на известните филхармонични оркестри, Варненската филхармония реши да гласоподава избор на доверие на своите трима диригенти. Междувременно Иван Маринов беше сменен като основен диригент от Андрей Андреев, втори диригент беше Нелко Коларов, с който като връсници доста се сближихме и аз бях третият диригент. Оркестърът гласоподава избор на доверие на мен и внезапно аз, едвам 27-годишен, се оказах основен диригент на Варненската филхармония, която тогава се състоеше от 112 души, дружно с администрацията. Поста поех на 1 януари 1990 година Бях доста благополучен, само че нямах никакъв управнически опит и върху главата ми се струпаха всевъзможни проблеми. А и времето беше изключително, липсваха хранителни артикули, вкараха режим на тока и България замязя на дискотека... Давах си сметка, че като началник съм задължен да осигуря хляба на хората, без значение от всички компликации и по тази причина взех решение, че безусловно би трябвало да изведа филхармонията в чужбина. Още повече, че за предходните 12 години тя беше ходила единствено в Съветския съюз и в Чехословакия. Успях да провеждам две огромни турнета – едното до Австрия, дружно с диригента Георги Занев, а другото – до Испания. Испанското турне беше доста дълго и добре заплатено, тъй че в това мъчно и оскъдно време за страната, варненските филхармоници получиха за труда си обичайно възнаграждение.

- Като началник, с какви други компликации се сблъскахте?

- През 1990 година стартира раздържавяването, наследниците търсеха правата си, с цел да си върнат собствеността. Огромен проблем, който изведнъж се стовари с цялата си тежест върху мен, се оказа Македонският дом, където репетираше филхармонията. Пристигнаха притежателите на парцела и – в този момент, толкоз години по-късно, към този момент мога да си го призная – аз използвах македонското си родословие, с цел да уредя въпроса. Благодарение на тези мои връзки, филхармонията беше оставена на мира и продължи да работи в Македонския дом, даже и откакто напуснах Варна.

- Като най-младият основен диригент на филхармония в България, не се ли изкушихте да извършите нововъведения?

- Предприех една съществена стъпка, която не беше възприета добре от оркестъра. Това може и по-широка аудитория да го разбере. По принцип един симфоничен оркестър би трябвало всяка седмица да разучава нова стратегия. В годината има 52 седмици и от тях 40 наложително би трябвало да са запълнени с нова стратегия. Симфоничният оркестър би трябвало да овладее 40 нови стратегии в годината, с цел да поддържа положително равнище. Това е закон божи. То е като човешкият пулс, който е да кажем към 70, тъй че не може да имаш пулс 30 или 180 и да бъдеш здрав. Знае се къде е златната среда, къде е здравословното натоварване.

И по този начин, с младежката си самонадеяност аз включих в музикантските стратегии нещо, което бих сравнил с ходенето на фитнес. Накарах оркестрантите във всяка стратегия да свирят Моцарт, а той е доста сложен. Моцарт обаче е значим, тъй като оказва помощ да се събере звука, да се намести интонацията, звученето да бъде чисто, ансамблово, правилно като род.

- Защо се съпротивляваха оркестрантите?

- Нали Ви споделих, Моцарт е нещо като фитнес, а какъв брой от естествените хора вървят на фитнес... Същото е. Да свириш Моцарт, значи да си наложиш непрекъснати физически извършения, които лишават време и старания, а хората не обичат много-много усилието. Но без значение от човешката природа музикалният фитнес е нужен и същинският инструменталист знае това доста добре.

- Срещнахте ли в този момент в оркестъра музиканти от Вашето време?

- О, да. Преди 30 години избрах едно момче да ми бъде административен шеф, който трябваше да се грижи за оркестъра. Лъчезар Апостолов, един доста първокласен човек, който и в този момент продължава да се грижи за състава, към този момент като контрольор на оркестъра. Разпознах още неколцина - при корните, кларинетите. Но през 1991 година аз ги изоставих и отидох на специализация във Виена, тъй като смятах, че не знам задоволително. Там научих доста неща - не толкоз в университета, колкото в практиката. Бях по-добър от всички към мен, даже да звучи нескромно, само че е реалност. И разбрах какво съм изгубил тук. Определено.

- Какво загубихте?

- Загубих огромен прекрасен състав, с който към този момент бях привикнал да работя, а можех с този състав да реализира доста неща в музикално отношение. Работата на диригента е такава, че той не може без оркестър, без солисти, без хор, без балет. Всички служби в операта са свързани и без всички тях диригентът е беззащитен. Без тях няма диригент. Соло диригент няма. Сега работя в Националния замък на децата, доста обичам да работя с младежи, само че срещата ми след 30-годишна разлъка с варненските оркестранти е нещо в действителност особено. Пожелавам им да бъдат здрави, да имат шанс и да вървят напред. Радвам се, че още веднъж сме дружно и  репетираме " Вълшебната флейта “ – последната опера на Моцарт, на която съм диригент постановчик, по покана на госпожа Даниела Димова, шеф на Театрално-музикиален продуцентски център Варна.

- Освен диригент, Вие сте и президент на фондация " Гоце Делчев “, към този момент стана дума за македонското Ви родословие...

- Прадядо ми Христо е брат на Гоце Делчев. Самият Гоце Делчев не е имал деца. Както при множеството фамилии в миналото, и в нашия жанр отгледали доста деца - 5 девойки и 4 момчета. Мъжете били доста дейни в битките за независимост и паднали убити, останал жив единствено моят прародител.

- Днес битката за независимост е по-различна.

- Днес хората са свободни. За доста неща са свободни, въпреки че в никакъв случай не можеш да бъдеш изцяло свободен. Така или другояче, свободата е и вътрешно положение на духа. Не е въпросът единствено да си свободен на хартия, с предоставените ти от закона права. Важно е по какъв начин се отнасяш към тази независимост и какво правиш с нея. Трябва да се научиш да преодоляваш себе си.

" Вълшебната флейта “ визира този проблем за вътрешната независимост на индивида. Свободата е безконечна тематика, тъй като тя е най-първото нещо, за което копнеят всички биологични същества, хората, птиците, животните. Свободата е висша полезност, която човек би трябвало да заслужи и да използва добре.

Христо Иванов приключва НМУ " Любомир Пипков “ и Националната музикална академия " Панчо Владигеров “ в класа по диригентско майсторство на Васил Казанджиев, специализира в MDW - Universität für Musik und darstellende Kunst Виена. Работи като основен диригент на Варненската филхармония, шеф на Националния музикален спектакъл " Стефан Македонски “, диригент на Видинската филхармония и диригент на Младежка филхармония София. Преподавател във Weifang University. Административен секретар на Обединена Велика Ложа на България и президент на фондация " Гоце Делчев “.

" ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА "

от В. А. МОЦАРТ

Постановъчен екип:

Диригент – постановчик Христо Христов

Диригент Стефан Бояджиев

Режисьор Антониу Замфир

Сценография и костюми Ася Стоименова

Консултант сценография Иван Токаджиев

Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и реализатори:

ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов

ТАМИНО - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов

ГОВОРИТЕЛ - Гео Чобанов, Людмил Петров

ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Пламена Гиргинова

ПАМИНА - Ирина Жекова, Илина Михайлова, Мария Павлова

ПЪРВА ДАМА - Жана Костова, Мария Павлова

ВТОРА ДАМА - Розалия Желязкова, Галина Великова

ТРЕТА ДАМА - Вяра Железова, Силвия Ангелова, Бойка Василева

ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева, Лиляна Кондова

ВТОРО МОМЧЕ - Мария Палматите, Марилла Гьонги

ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова, Миглена Страдалска, Даниела Рябчева

ПАПАГЕНО - Пламен Димитров, Иво Йорданов, Свилен Николов

ПАПАГЕНА - Жана Костова, Лилия Илиева

МОНОСТАТОС - Пламен Райков, Христо Ганевски

ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Христо Ганевски, Александър Баранов, Пламен Райков

ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ - Людмил Петров, Лъчезар Александров, Петър Петров

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Асистент-режисьор Димитър Левичаров. Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Предпремиера 23, 24 април 2021

Премиера 22 юни 2021, опера в летния театър