Маестро Григор Паликаров за живописния опус на Камий Сен-Санс
Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нетипичната драматургия и огромните живописни платна в операта „ Самсон и Далила “ от Камий Сен-Санс, логиката в разгъването на музикалното и драматургично деяние, построяването на съответни съотношения и динамичност, многопластовостта в облика на Далила и условията към мецосопрана, прозрачността на звука и изяществото на френския жанр, „ Самсон и Далила “ при започване на огромния роман за ролята на личността в историята и несъмнено – за любовта
„ Самсон и Далила “ от Камий Сен-Санс, диригент-постановчик Григор Паликаров. Премиера на 23 юли 2024, 21.00, XV Опера в Летния спектакъл. Първа режисура в историята на Варненската опера
Маестро Паликаров, с Камий Сен-Санс вършиме към този момент втора премиера за Варна – през 2022 година с превъзходната Органова симфония № 3 и през 2024 година с най-известната му опера „ Самсон и Далила “. Изяществото и хубостта на двете творби, като изразител на френската сензитивност, явно харесват на Вашето схващане за музикална хармония.
Това е вярна констатация. Аз съм извънредно благополучен като диригент и музикант, който с годините от ден на ден прави оценка другите цветове, оттенъци, отсенки и нюанси в стиловете на националните музикални школи, множеството образувани в границите на XIX век в Европа. Има, несъмнено, и мостри оттатък океана, само че главните школи, които обогатяват звученето на класическата музика, са тук, изключително когато приказваме за интервала на романтизма. А френската сензитивност, изразена посредством най-големите създатели на тази нация, е доста забавна и много предизвикателна в стилово отношение. И в случай че приемем, че Сен-Санс е измежду първите имена, с което свързваме френската музика и той е композитор, основал шедьоври в голям брой музикални жанрове, освен в операта, то тогава опцията да се докоснеш до неговите най-известни творби е сигурно вълнуващо прекарване. Все още си припомням прелестното показване във Варна на „ Органовата симфония “; одобрявам концертите му за пиано, Интродукция и Рондо Капричиозо за цигулка, „ Карнавал на животните “, както, несъмнено, и „ Самсон и Далила “. Всъщност „ Органова симфония “ и „ Самсон и Далила “ от дълго време стояха в съзнанието ми и се веселя, че ориста реши и двете творби да слага точно във Варна. И това за мен са две доста хубави събития.
Докато някои композитори основават приключени творби за няколко месеца, Камий Сен-Санс твори своя шедьовър цели 11 години. Това продължително извайване на всички съставни елементи в композицията се отразява върху сложността на творбата - една от аргументите, поради които „ Самсон и Далила “ не се слага постоянно. Ето в този момент се случва за пръв път във към този момент 77-годишната история на Варненската опера. В какво се състои компликацията?
Ако би трябвало да назовем единствено три доста известни френски опери, незабавно ще се сетим за „ Кармен “ на Бизе, „ Фауст “ на Гуно и „ Самсон и Далила “ на Сен-Санс. В този смисъл за мен беше изненада, че до момента Варненската опера не е посягала към „ Самсон и Далила “. Не бих споделил, че се слага рядко, по-скоро тя изисква няколко значими съставния елемент, преди всичко - извънредно положителни артисти (не че другите опери не ги изискват). Но основната партия както в „ Кармен “, по този начин и в „ Самсон и Далила “, е мецосопранова. Разликата е, че за „ Кармен “ сякаш по-лесно може да се откри подобаваща певица, а за „ Самсон и Далила “ е в действителност мъчно да се избере точния глас, нужен да пресъздаде многопластовостта на героинята. Изпълнителката би трябвало да покаже еднообразно безапелационно и двете лица на Далила. В построяването на вокалната драматургия Сен-Санс е пределно явен и за облика на Далила е нужен мецосопран, който може да покрие необятен набор от условия. В това отношение ние сме щастливци, тъй като в тази копродукция с Националната опера и балет на Албания в Далила се превъплъщава албанското месосопрано Викена Каменица, която е извънредно подобаваща за ролята. И в случай че би трябвало да посоча певица, за която съм сигурен, че е същинската Далила, то това без подозрение ще бъде Викена Каменица,.
Партията на Самсон, която на премиерата ще извърши италианецът Дарио ди Виетри, също е предизвикателна, само че и някак си по-достъпна за тенорите. Останалите функции не са толкоз характерни. Като цяло „ Самсон и Далила “, отново дублирам, не е толкоз сложна в техническо, колкото в стилово отношение. Трудна за осмисляне поради нетипичната си драматургия, тя построява самобитни пространства, като че ли рисува огромни живописни платна. Разсъждавал съм над това за какво композиторът е избрал този метод. Библейската история на Самсон и Далила е известна сама по себе си и още от началото на спектакъла всички знаят какво ще се случи най-после, т.е. няма изненади. Може би тъкмо по тази причина Сен-Санс построява тези майсторски „ изрисувани “ огромни платна, в които се експонират главните противостоящи сили със съответните музикални характерности. Действието върви разумно към кулминационната точка, в която Самсон губи силата си, а по-късно наблюдаваме нишката до последния значим миг - развръзката, в която той възстановява за малко силата си, с цел да провокира сриването на езическия храм.
С творчеството на кой живописец може да се асоциират огромните платна, както ги наричате, в „ Самсон и Далила “?
Не съм се замислял над сходно съпоставяне, само че незабавно ми хрумва Рембранд. В никакъв случай френските импресионисти. Да, несъмнено Рембранд, поради размаха, сложността, сгъстения драматизъм и мощта на внушенията, които излъчват неговите живописни произведения.
Смята се, че в експресията на всеобщите подиуми, подчертани с яркото наличие на хора, се разпознава първичния план на операта като оратория.
Не съм склонен с формулировката на някои музиковеди за „ Самсон и Далила “ като кантатно-ораториална опера. Вярно е, че хорът има огромно присъединяване, само че това е чиста опера, построена драматургично по само вероятния метод, по който това либрето би могло да бъде претворено в музика. Идеята е в пространствените платна, за които стана дума, да не се получи статика, защото подведена под неподвижен знаменател, операта може да стане безинтересна. Тъкмо противоположното – би трябвало на напред във времето да се изведе динамичността в протичащото се и ние я реализираме, като оставаме правилни на драматургичния капацитет и търсим съответните съотношения в развиването на обособените картини и дейности. Мисля, че сме на прав път, който разгадавам да ни докара до впечатляващ резултат.
Кои са значителните моменти във Вашата интерпретация на „ Самсон и Далила “, за какво държите на тях и по какъв начин ги възприеха оркестрантите и артистите?
Музикалните номера, като арията на Далила “Mon coeur s’ouvre à ta voix ” или балетната сцена „ Вакханалия ” от III деяние са известни сами по себе си, само че въпросът е по какъв начин те се вписват в цялото. Както към този момент споделих, за мен най-важното в постановката е да няма самоцелни моменти и всичко да води към кулминационната точка в края на II деяние и оттова нататък към разумната развръзка в края на III деяние. Постарах се да внуша на оркестъра логиката, по която се разгъва музикалното и драматургично деяние и тази нишка към този момент може да се наблюдава и да се усети в репетиционния развой, в който се стремя да внеса и френския жанр в звукоизвличането, в прозрачността на звука, както и френския дух, закодиран в музиката на Сен-Санс. На тези неща държа и над тях продължаваме да работим.
Заслепен от хубостта на филистимянката Далила, юдейският лидер Самсон губи освен исполинската си мощ, само че предизвиква и гибелта на своя народ. Този древен сюжет стои някъде напълно при започване на огромния роман за ролята на личността в историята на човечеството... Мислите ли, че разбираме уроците на историята?
Ако не ги разберем, сме обречени да ги повтаряме. Човечеството е потвърдило, че някои уроци схваща, само че множеството не схваща. Иначе по какъв начин биха могли в XXI век да се случват войни, които ни връщат епохи и хилядолетия във времето обратно. Това е доста неприятна характерност за нас като рационални същества. Дали оттук-нататък разсъдъкът ще надделее, не съм сигурен. За страдание нормалността в обществото през днешния ден се диктува от волята на неговото болшинство. Не желая да бъда антиутопичен, само че в случай че 90% от хората в една група са ненормални, те ще дефинират положението си като обикновено. Изглежда ужасно, само че е реалност.
Ако се върнем към историята на „ Самсон и Далила “, тя споделя най-много за разрушителна мощ на любовта и женското лукавство, припознато като вражеска тактика, оттова и двойната драма. Защо изкуството избира драмата пред щастието?
В щастието не се случва нищо, то е статично, а изкуството не може да бъде такова, нужни са му деяние и драма, които да изобразява. И в случай че би трябвало да заема страна във философския спор дали щастието е непрекъснато положение или миг, за мен е по-скоро миг. Момент, който на фона на всички останали моменти, възприемаме като благополучен. А и би било скучно да сме непрекъснато в едно и също положение и изкуството добре го знае, в това число комедията, която разчита на някаква, даже да не е напълно действителна, само че въпреки всичко драма (усмихва се).
Въпрос на позиция.
Да. Изкуството е положително упражнение по разнообразни гледни точки. Горещо предлагам (усмихва се).
„ Самсон и Далила “ от Камий Сен-Санс, диригент-постановчик Григор Паликаров. Премиера на 23 юли 2024, 21.00, XV Опера в Летния спектакъл. Първа режисура в историята на Варненската опера
Маестро Паликаров, с Камий Сен-Санс вършиме към този момент втора премиера за Варна – през 2022 година с превъзходната Органова симфония № 3 и през 2024 година с най-известната му опера „ Самсон и Далила “. Изяществото и хубостта на двете творби, като изразител на френската сензитивност, явно харесват на Вашето схващане за музикална хармония.
Това е вярна констатация. Аз съм извънредно благополучен като диригент и музикант, който с годините от ден на ден прави оценка другите цветове, оттенъци, отсенки и нюанси в стиловете на националните музикални школи, множеството образувани в границите на XIX век в Европа. Има, несъмнено, и мостри оттатък океана, само че главните школи, които обогатяват звученето на класическата музика, са тук, изключително когато приказваме за интервала на романтизма. А френската сензитивност, изразена посредством най-големите създатели на тази нация, е доста забавна и много предизвикателна в стилово отношение. И в случай че приемем, че Сен-Санс е измежду първите имена, с което свързваме френската музика и той е композитор, основал шедьоври в голям брой музикални жанрове, освен в операта, то тогава опцията да се докоснеш до неговите най-известни творби е сигурно вълнуващо прекарване. Все още си припомням прелестното показване във Варна на „ Органовата симфония “; одобрявам концертите му за пиано, Интродукция и Рондо Капричиозо за цигулка, „ Карнавал на животните “, както, несъмнено, и „ Самсон и Далила “. Всъщност „ Органова симфония “ и „ Самсон и Далила “ от дълго време стояха в съзнанието ми и се веселя, че ориста реши и двете творби да слага точно във Варна. И това за мен са две доста хубави събития.
Докато някои композитори основават приключени творби за няколко месеца, Камий Сен-Санс твори своя шедьовър цели 11 години. Това продължително извайване на всички съставни елементи в композицията се отразява върху сложността на творбата - една от аргументите, поради които „ Самсон и Далила “ не се слага постоянно. Ето в този момент се случва за пръв път във към този момент 77-годишната история на Варненската опера. В какво се състои компликацията?
Ако би трябвало да назовем единствено три доста известни френски опери, незабавно ще се сетим за „ Кармен “ на Бизе, „ Фауст “ на Гуно и „ Самсон и Далила “ на Сен-Санс. В този смисъл за мен беше изненада, че до момента Варненската опера не е посягала към „ Самсон и Далила “. Не бих споделил, че се слага рядко, по-скоро тя изисква няколко значими съставния елемент, преди всичко - извънредно положителни артисти (не че другите опери не ги изискват). Но основната партия както в „ Кармен “, по този начин и в „ Самсон и Далила “, е мецосопранова. Разликата е, че за „ Кармен “ сякаш по-лесно може да се откри подобаваща певица, а за „ Самсон и Далила “ е в действителност мъчно да се избере точния глас, нужен да пресъздаде многопластовостта на героинята. Изпълнителката би трябвало да покаже еднообразно безапелационно и двете лица на Далила. В построяването на вокалната драматургия Сен-Санс е пределно явен и за облика на Далила е нужен мецосопран, който може да покрие необятен набор от условия. В това отношение ние сме щастливци, тъй като в тази копродукция с Националната опера и балет на Албания в Далила се превъплъщава албанското месосопрано Викена Каменица, която е извънредно подобаваща за ролята. И в случай че би трябвало да посоча певица, за която съм сигурен, че е същинската Далила, то това без подозрение ще бъде Викена Каменица,.
Партията на Самсон, която на премиерата ще извърши италианецът Дарио ди Виетри, също е предизвикателна, само че и някак си по-достъпна за тенорите. Останалите функции не са толкоз характерни. Като цяло „ Самсон и Далила “, отново дублирам, не е толкоз сложна в техническо, колкото в стилово отношение. Трудна за осмисляне поради нетипичната си драматургия, тя построява самобитни пространства, като че ли рисува огромни живописни платна. Разсъждавал съм над това за какво композиторът е избрал този метод. Библейската история на Самсон и Далила е известна сама по себе си и още от началото на спектакъла всички знаят какво ще се случи най-после, т.е. няма изненади. Може би тъкмо по тази причина Сен-Санс построява тези майсторски „ изрисувани “ огромни платна, в които се експонират главните противостоящи сили със съответните музикални характерности. Действието върви разумно към кулминационната точка, в която Самсон губи силата си, а по-късно наблюдаваме нишката до последния значим миг - развръзката, в която той възстановява за малко силата си, с цел да провокира сриването на езическия храм.
С творчеството на кой живописец може да се асоциират огромните платна, както ги наричате, в „ Самсон и Далила “?
Не съм се замислял над сходно съпоставяне, само че незабавно ми хрумва Рембранд. В никакъв случай френските импресионисти. Да, несъмнено Рембранд, поради размаха, сложността, сгъстения драматизъм и мощта на внушенията, които излъчват неговите живописни произведения.
Смята се, че в експресията на всеобщите подиуми, подчертани с яркото наличие на хора, се разпознава първичния план на операта като оратория.
Не съм склонен с формулировката на някои музиковеди за „ Самсон и Далила “ като кантатно-ораториална опера. Вярно е, че хорът има огромно присъединяване, само че това е чиста опера, построена драматургично по само вероятния метод, по който това либрето би могло да бъде претворено в музика. Идеята е в пространствените платна, за които стана дума, да не се получи статика, защото подведена под неподвижен знаменател, операта може да стане безинтересна. Тъкмо противоположното – би трябвало на напред във времето да се изведе динамичността в протичащото се и ние я реализираме, като оставаме правилни на драматургичния капацитет и търсим съответните съотношения в развиването на обособените картини и дейности. Мисля, че сме на прав път, който разгадавам да ни докара до впечатляващ резултат.
Кои са значителните моменти във Вашата интерпретация на „ Самсон и Далила “, за какво държите на тях и по какъв начин ги възприеха оркестрантите и артистите?
Музикалните номера, като арията на Далила “Mon coeur s’ouvre à ta voix ” или балетната сцена „ Вакханалия ” от III деяние са известни сами по себе си, само че въпросът е по какъв начин те се вписват в цялото. Както към този момент споделих, за мен най-важното в постановката е да няма самоцелни моменти и всичко да води към кулминационната точка в края на II деяние и оттова нататък към разумната развръзка в края на III деяние. Постарах се да внуша на оркестъра логиката, по която се разгъва музикалното и драматургично деяние и тази нишка към този момент може да се наблюдава и да се усети в репетиционния развой, в който се стремя да внеса и френския жанр в звукоизвличането, в прозрачността на звука, както и френския дух, закодиран в музиката на Сен-Санс. На тези неща държа и над тях продължаваме да работим.
Заслепен от хубостта на филистимянката Далила, юдейският лидер Самсон губи освен исполинската си мощ, само че предизвиква и гибелта на своя народ. Този древен сюжет стои някъде напълно при започване на огромния роман за ролята на личността в историята на човечеството... Мислите ли, че разбираме уроците на историята?
Ако не ги разберем, сме обречени да ги повтаряме. Човечеството е потвърдило, че някои уроци схваща, само че множеството не схваща. Иначе по какъв начин биха могли в XXI век да се случват войни, които ни връщат епохи и хилядолетия във времето обратно. Това е доста неприятна характерност за нас като рационални същества. Дали оттук-нататък разсъдъкът ще надделее, не съм сигурен. За страдание нормалността в обществото през днешния ден се диктува от волята на неговото болшинство. Не желая да бъда антиутопичен, само че в случай че 90% от хората в една група са ненормални, те ще дефинират положението си като обикновено. Изглежда ужасно, само че е реалност.
Ако се върнем към историята на „ Самсон и Далила “, тя споделя най-много за разрушителна мощ на любовта и женското лукавство, припознато като вражеска тактика, оттова и двойната драма. Защо изкуството избира драмата пред щастието?
В щастието не се случва нищо, то е статично, а изкуството не може да бъде такова, нужни са му деяние и драма, които да изобразява. И в случай че би трябвало да заема страна във философския спор дали щастието е непрекъснато положение или миг, за мен е по-скоро миг. Момент, който на фона на всички останали моменти, възприемаме като благополучен. А и би било скучно да сме непрекъснато в едно и също положение и изкуството добре го знае, в това число комедията, която разчита на някаква, даже да не е напълно действителна, само че въпреки всичко драма (усмихва се).
Въпрос на позиция.
Да. Изкуството е положително упражнение по разнообразни гледни точки. Горещо предлагам (усмихва се).
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ