Смелите първи българки
Мъдрецът е споделил, че всеки се гордее с това, което има. Българите имаме доста за горделивост. Е, може и да не го осъзнаваме. В месeца, който нормално се посвещава на дамите, постоянно си припомняме имената на първите българки. Макар да е било от дълго време, делата им към момента въодушевяват съвременниците ни.
Първата дипломирана българска лекарка
е доктор Тота Венкова. Трудно налична по това време специалност за дами. Днес от към 30 150 лекари, дамите са 16 778 (близо 56%).
Първата дипломирана българска акушерка
е Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева. Може би не са доста съвременниците ни, които я знаят с това име, само че надали има българин, който да не знае коя е Райна Княгиня.
Първата жена професор в България
е Елисавета Карамихайлова. Тя е нуклеарен физик и е първата жена хабилитиран учител в СУ „ Св. Климент Охридски “. В наши дни българките във физиката, квантовата механика, лазерните технологии, нуклеарна физика въобще не са необичайност.
Теодора Райкова е първата жена
преподавала в български университет. Днес над 45% от професорите и доцентите преподаватели в български университети за дами. Само за образователната 2023/34 година от общо 21 098 преподаватели в български държавни и частни висши учебни заведения 11 039 са дами. А включително не влизат българките, които преподават в чужбина.
Първата жена в света, взела участие в военен полет
е българка - Райна Касабова. Това е било по време на Балканската война. По това време тя била на 15 година - възраст, която в наши дни назоваваме детска. Всеки може да прочете в интернет за полета, който е направила. Той траял към 45 минути над Одрин. Касабова хвърлила позиви, а задачата била разследваща.
Българка е първата в света жена пълководец
на тежък вид аероплан за транспорт на десетки пасажери - Мария Георгиева Атанасова. Тя е и първата българка цивилен водач. Атанасова убеждава Георги Димитров да се образоват и дами в Долна Митрополия. Пионер в историята на авиацията, за Атанасова оповестява " Ройтерс ", за пръв път жена желае позволение за приземяване на пътнически аероплан. Това станало на летище “Хийтроу ” в Лондон.
Първата в Европа жена посланик е българката
Надежда Станчова. Тя заема значима роля в българската дипломация... Дълъг е описът на първите българки в Европа и в света. А те са мотив за национална горделивост.
Дали женският мозък е организиран по-различно, или патриархалното общество епохи наред е отреждало по-задно място на дамите в избрани специалности, или по някаква друга причина, те към момента са считани надали не за пионери или героини в някои професионални сфери. Все още битува мнението, че дамите не мислят структурирано и не могат да работят в региона на физиката, математиката, химията, технологиите... Но факт е, че дамите развиват разнообразни привички и държание на работното място, а това води и до друг опит в кариерата им от този на мъжете. Така или другояче, традициите, “правилата ”, законите са създавани от хора. И хора могат да ги трансформират. Пресният образец е смяната в Закона за равнопоставеността на дамите и мъжете, в който по европейски почин се планува най-малко 33% от управителните позиции в публични предприятия да бъдат заемани от дами.
Вече има и Международен ден на дамите и девойките в науката. Не е тъкмо през “женския ” месец, само че се отбелязва повече от 10 години.
Жените учени в Европа
Науката обезпечава забележителен брой работни места в Европа — над 73,8 млн. души от 25 до 64 години са заети в науката и технологиите в Европейски Съюз през 2024 година
Но половата сегрегация си остава предизвикателство на пазара на труда в Евросъюза. Макар да има прочут прогрес в обръщането на тази наклонност, остава въпросът какво води до неравноправие в професионалния живот сред мъжете и дамите, изключително в региона на научните проучвания и нововъведенията.
Защо кариерите им към момента наподобяват толкоз разнообразни?
Защо дамите са едвам 9% от всички иноватори?
Защо 90% от поръчките за патенти са от екипи, формирани единствено или най-вече от мъже?
Европейките, работещи като учени и инженери с всяка минала година се усилват. От 3,4 милиона през 2008 година, през 2024 година към този момент са над два пъти повече и доближават 7,9 милиона. Това е 40,5% от работната мощ на учените и инженерите на Стария континент. Този дял е по-висок в общите услуги с интензивно потребление на познания (45,1%) и в категориите услуги (45%). В производството обаче дамите са към момента единствено 22,4% от учените и инженерите.
Числата приказват и за друго. Според отчета She Figures на Европейската комисия за 2024 година дамите откриватели са съвсем наедно във висшето обучение (44%) и държавния бранш (45%), само че са незадоволително показани в бизнес бранша (22%). Те съставляват единствено 25% от самонаетите експерти в региона на науката, инженерството и ИКТ.
Проучването открива още нещо забавно: дамите, родени отвън Европейски Съюз е по-малко евентуално да бъдат заети като учени и инженери, в сравнение с родените в друга страна от Европейски Съюз и тези, които са родени в страната от Европейски Съюз, в която работят. > Българките инженери и IT са в топ 5
Цифровото общество и цифровите технологии носят нови способи за учене, развлечение, работа, проучване, осъществяване на упоритостите. Въпреки това, към момента има доста провокации, свързани с цифровата промяна. Къде са дамите в тази промяна?
И инженерството, и IT секторът до наскоро се възприемаха като мъжко царство. Но това като че ли в никакъв случай не е важало за българките. От години се знае, че България е измежду европейските водачи в IT-сектора. Нещо повече - българките, работещи в сектора постоянно са заемали доста висок дял. Може би е традиция? Социалистическото общество в огромна степен даде късмет на дамите да се еманципират и да получат обучение в техническите сфери. От друга страна, България произвеждаше множеството компютри за соцлагера още във втората половина на ХХ в., което даде опция на доста дами да влязат в тази сфера.
В разнообразни интервали у нас дамите програмисти са към 29-30% от работната мощ в тази област при приблизително към 19-20% в Европейски Съюз. А и да не забравяме обичаното в социалистическо време определение: “Нация българска, нация техническа ”.
За 2023 година българките са трети в Евросъюза по дял на работещи инженери, сочат данни на Евростат. Първото място е отредено на датчанките 50,8%, следвани от испанките (50%) и българките с 49,1%. Година по-късно данните са по-различни и най-високият дял на дамите учени и инженери е в Латвия (50,9%), следвана от Дания (48,8%). Едва петото място си поделят българките и ирландките (по 47,3%). Статистиката регистрира и противоположната наклонност в европейските страни. Може да е изненадващо, само че в страни като Финландия (30,7%) и Германия (34,6%) делът на дамите в науката инженерните специалности е доста по-нисък. Разбира се, надали някой е проучил каква част от дамите инженери и IT във Финландия, Дания или в Германия са българки.
Междувременно държавните управления на страните от Европейски Съюз усилиха средствата за научноизследователска и развойна активност (НИРД) с 3,4% през 2024 година спрямо миналата година. Това са почти 127 916 милиона евро, което се равнява на 0,71% от Брутният вътрешен продукт, сочи Евростат.
Най-високите разпределени средства са регистрирани в Люксембург (759,2 евро на човек). Като дял най-голямо процентно нарастване е записано в Латвия (+313% — от 19,1 евро на човек през 2014 година на 78,9 евро 10 години по-късно).
България отново е в долния завършек на класацията с 38,3 евро на глава от популацията. И все пак, българските експерти са едни от най-търсените освен в Европа, само че и в света.
Първата дипломирана българска лекарка
е доктор Тота Венкова. Трудно налична по това време специалност за дами. Днес от към 30 150 лекари, дамите са 16 778 (близо 56%).
Първата дипломирана българска акушерка
е Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева. Може би не са доста съвременниците ни, които я знаят с това име, само че надали има българин, който да не знае коя е Райна Княгиня.
Първата жена професор в България
е Елисавета Карамихайлова. Тя е нуклеарен физик и е първата жена хабилитиран учител в СУ „ Св. Климент Охридски “. В наши дни българките във физиката, квантовата механика, лазерните технологии, нуклеарна физика въобще не са необичайност.
Теодора Райкова е първата жена
преподавала в български университет. Днес над 45% от професорите и доцентите преподаватели в български университети за дами. Само за образователната 2023/34 година от общо 21 098 преподаватели в български държавни и частни висши учебни заведения 11 039 са дами. А включително не влизат българките, които преподават в чужбина.
Първата жена в света, взела участие в военен полет
е българка - Райна Касабова. Това е било по време на Балканската война. По това време тя била на 15 година - възраст, която в наши дни назоваваме детска. Всеки може да прочете в интернет за полета, който е направила. Той траял към 45 минути над Одрин. Касабова хвърлила позиви, а задачата била разследваща.
Българка е първата в света жена пълководец
на тежък вид аероплан за транспорт на десетки пасажери - Мария Георгиева Атанасова. Тя е и първата българка цивилен водач. Атанасова убеждава Георги Димитров да се образоват и дами в Долна Митрополия. Пионер в историята на авиацията, за Атанасова оповестява " Ройтерс ", за пръв път жена желае позволение за приземяване на пътнически аероплан. Това станало на летище “Хийтроу ” в Лондон.
Първата в Европа жена посланик е българката
Надежда Станчова. Тя заема значима роля в българската дипломация... Дълъг е описът на първите българки в Европа и в света. А те са мотив за национална горделивост.
Дали женският мозък е организиран по-различно, или патриархалното общество епохи наред е отреждало по-задно място на дамите в избрани специалности, или по някаква друга причина, те към момента са считани надали не за пионери или героини в някои професионални сфери. Все още битува мнението, че дамите не мислят структурирано и не могат да работят в региона на физиката, математиката, химията, технологиите... Но факт е, че дамите развиват разнообразни привички и държание на работното място, а това води и до друг опит в кариерата им от този на мъжете. Така или другояче, традициите, “правилата ”, законите са създавани от хора. И хора могат да ги трансформират. Пресният образец е смяната в Закона за равнопоставеността на дамите и мъжете, в който по европейски почин се планува най-малко 33% от управителните позиции в публични предприятия да бъдат заемани от дами.
Вече има и Международен ден на дамите и девойките в науката. Не е тъкмо през “женския ” месец, само че се отбелязва повече от 10 години.
Жените учени в Европа
Науката обезпечава забележителен брой работни места в Европа — над 73,8 млн. души от 25 до 64 години са заети в науката и технологиите в Европейски Съюз през 2024 година
Но половата сегрегация си остава предизвикателство на пазара на труда в Евросъюза. Макар да има прочут прогрес в обръщането на тази наклонност, остава въпросът какво води до неравноправие в професионалния живот сред мъжете и дамите, изключително в региона на научните проучвания и нововъведенията.
Защо кариерите им към момента наподобяват толкоз разнообразни?
Защо дамите са едвам 9% от всички иноватори?
Защо 90% от поръчките за патенти са от екипи, формирани единствено или най-вече от мъже?
Европейките, работещи като учени и инженери с всяка минала година се усилват. От 3,4 милиона през 2008 година, през 2024 година към този момент са над два пъти повече и доближават 7,9 милиона. Това е 40,5% от работната мощ на учените и инженерите на Стария континент. Този дял е по-висок в общите услуги с интензивно потребление на познания (45,1%) и в категориите услуги (45%). В производството обаче дамите са към момента единствено 22,4% от учените и инженерите.
Числата приказват и за друго. Според отчета She Figures на Европейската комисия за 2024 година дамите откриватели са съвсем наедно във висшето обучение (44%) и държавния бранш (45%), само че са незадоволително показани в бизнес бранша (22%). Те съставляват единствено 25% от самонаетите експерти в региона на науката, инженерството и ИКТ.
Проучването открива още нещо забавно: дамите, родени отвън Европейски Съюз е по-малко евентуално да бъдат заети като учени и инженери, в сравнение с родените в друга страна от Европейски Съюз и тези, които са родени в страната от Европейски Съюз, в която работят. > Българките инженери и IT са в топ 5
Цифровото общество и цифровите технологии носят нови способи за учене, развлечение, работа, проучване, осъществяване на упоритостите. Въпреки това, към момента има доста провокации, свързани с цифровата промяна. Къде са дамите в тази промяна?
И инженерството, и IT секторът до наскоро се възприемаха като мъжко царство. Но това като че ли в никакъв случай не е важало за българките. От години се знае, че България е измежду европейските водачи в IT-сектора. Нещо повече - българките, работещи в сектора постоянно са заемали доста висок дял. Може би е традиция? Социалистическото общество в огромна степен даде късмет на дамите да се еманципират и да получат обучение в техническите сфери. От друга страна, България произвеждаше множеството компютри за соцлагера още във втората половина на ХХ в., което даде опция на доста дами да влязат в тази сфера.
В разнообразни интервали у нас дамите програмисти са към 29-30% от работната мощ в тази област при приблизително към 19-20% в Европейски Съюз. А и да не забравяме обичаното в социалистическо време определение: “Нация българска, нация техническа ”.
За 2023 година българките са трети в Евросъюза по дял на работещи инженери, сочат данни на Евростат. Първото място е отредено на датчанките 50,8%, следвани от испанките (50%) и българките с 49,1%. Година по-късно данните са по-различни и най-високият дял на дамите учени и инженери е в Латвия (50,9%), следвана от Дания (48,8%). Едва петото място си поделят българките и ирландките (по 47,3%). Статистиката регистрира и противоположната наклонност в европейските страни. Може да е изненадващо, само че в страни като Финландия (30,7%) и Германия (34,6%) делът на дамите в науката инженерните специалности е доста по-нисък. Разбира се, надали някой е проучил каква част от дамите инженери и IT във Финландия, Дания или в Германия са българки.
Междувременно държавните управления на страните от Европейски Съюз усилиха средствата за научноизследователска и развойна активност (НИРД) с 3,4% през 2024 година спрямо миналата година. Това са почти 127 916 милиона евро, което се равнява на 0,71% от Брутният вътрешен продукт, сочи Евростат.
Най-високите разпределени средства са регистрирани в Люксембург (759,2 евро на човек). Като дял най-голямо процентно нарастване е записано в Латвия (+313% — от 19,1 евро на човек през 2014 година на 78,9 евро 10 години по-късно).
България отново е в долния завършек на класацията с 38,3 евро на глава от популацията. И все пак, българските експерти са едни от най-търсените освен в Европа, само че и в света.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ